На 15 април 1884 г. в Лайпциг в семейство на учител е роден Вили Леман. Едва 17-годишен постъпва доброволец във флота, където служи 12 г. След демобилизацията през 1913 г. среща в Берлин стария си приятел Ернст Кур, работещ в берлинската тайна политическа полиция. С негови протекции Леман е приет на работа като патрулен полицай, а след година е зачислен в контраразузнавателното отделение на полицай-президиума в Берлин. Поради това Леман не е призован в армията в започналата Първа световнта война.
<strong>На работа в тайните служби</strong><br /> <br /> След като през май 1918 г. в Берлин е открито Пълномощно представителство на РСФСР, неговите служители са следени от отделението на Леман. След преврата от 4 ноември 1918 г. Вили Леман става председател на общото събрание на полицейските служители в Берлин.<br /> <br /> През 1920 г. властите във Ваймарската република възстановяват тайната политическа полиция, в която се връщат Леман и Кур. Леман е назначен за изпълняващ длъжността началник на канцеларията на отделението, което се занимава със следенето на чуждестранните дипломатически представители, и фактически ръководи контраразузнавателното отделение на полицай-президиума на Берлин. През 1927 г. на длъжността е назначен титуляр и Леман се премества да работи в картотеката на отделението, където се съсредоточват всички сведения за служителите в чуждите посолства.<br /> <br /> <strong>Вербовката</strong><br /> <br /> За годините на служба Леман се разочарова от политиката на съществуващата в страната власт. Той решава да предложи своите услуги на съветското външно разузнаване. През март 1929 г. по негово предложение безработният в момента Ернст Кур посещава съветското пълномощно представителство. След разговор с него служителите от ОГПУ идват до извода, че е целесъобразно да го вербоват на материална основа. Получава означение А-70. Планирано е да бъде използван за събиране на сведения за лица, интересуващи съветското разузнаване, за което му се полага ежемесечно възнаграждение според качеството на предоставяната информация.<br /> <br /> За изпълнение на задачите Кур трябвало постоянно да контактува с Леман, което е недопустимо. При това Кур харчел неразумно получените пари, впускайки се в запои в берлински ресторанти. Опасността Кур да влезе в полезрението на берлинската полиция, а оттам и Леман, принуждава последния да установи пряк контакт със съветската резидентура. Според едни версии той започнал сътрудничеството си от антифашистки убеждения, а според други е за пари.<br /> <br /> На Леман е даден оперативен индекс А-201 и оперативен псевдоним Брайтенбах. На 7 септември 1929 г. шефът на съветското външно разузнаване М. А. Трилисер изпраща в берлинската резидентура телеграма: &bdquo;Вашият нов източник А-201 много ни заинтересува. Единственото ни опасение се заключава в това, че се пъхате в едно от най-опасните места, където и най-малкото невнимание от страна на А-201 или на А-70 може да доведе до многобройни беди. Считам за необходимо да се отработи въпросът за специални условия за връзка с А-201.&rdquo;<br /> <br /> Подчинявайки се на указанията, свръзката на разузнаването с Леман е прехвърлена на нелегалната резидентура, оглавявана от нелегалния разузнавач Ерих Таке.<br /> <br /> <strong>Разузнавателна дейност</strong><br /> <br /> От 1930 г. в задълженията на Леман в берлинската тайна полиция влиза разработването на персонала на съветското Пълномощно представителство и борбата със съветското икономическо разузнаване в страната. Предаваната от него информация на съветските разузнавачи позволява на резидентурата на ОГПУ да бъде в течение на плановете на немското контраразузнаване и позволява да се избегне провалянето на агенти.<br /> <br /> За повишаване на конспирацията в работата с особено важни агенти, съветското разузнаване в началото на 1931 г. привлича опитния нелегален разузнавач Кард Сили. После е планирано връзка с Леман/Брайтенбах да държи още един опитен разузнавач &ndash; Василий Зарубин, специално прехвърлен от Франция.<br /> <br /> Отчетена е ненадежността на връзката с Ернст Кур и той е отстранен от работа, а после е прехвърлен в Швеция, където с пари на съветското разузнаване поддържа магазинче, служещо за явка на разузнавачи.<br /> <br /> След като Хитлер идва на власт Леман, по лична препоръка на Херман Гьоринг, е преведен на работа в Гестапо. По това време Леман е добре познат с много видни дейци на НСДАП. През май 1934 г. той влиза в редове на СС, а на 30 юни 1934 г. взема участие в операцията &bdquo;Нощ на дългите ножове&rdquo;.<br /> <br /> В хода на чистката на политическата полиция от старите и, по мнение на нацистите, неблагонадеждни кадри, Леман също попада под подозрение, обаче той не е заемал ръководни постове в полицията, много години е работил против съветските учреждения в Германия (характеризиращо го положително в очите на нацистите), има много положителни характеристики и е уважаван от колегите си за опита и за спокойния нрав &ndash; след всички размествания той продължава да работи в трето отделение на Гестапо.<br /> <br /> През декември 1933 г. агент А-201 е предаден за връзка на Василий Зарубин, който пристига в Германия като официален представител на американска кинокомпания. На Зарубин са предоставени подробни сведения за структурата и кадровия състав на ІV управление на РСХА (главно управление за имперска безопасност), за неговите операции, дейността на Гестапо и Абвера (военното разузнаване), военното строителство в Германия, плановете и намеренията на Хитлер по отношение на съседните страни.<br /> <br /> Скоро Леман е преместен в отдел на Гестапо, занимаващ се с контраразузнавателното осигуряване на отбранителната промишленост и военното строителство.<br /> <br /> В края на 1935 г., след като Леман присъства на изпитанията на първата ракета Фау-1,------ съставя подробен отчет и го представя на съветските разузнавачи. На основание на тези данни на 17 декември 1935 г. е представен доклад на Сталин и Ворошилов (по това време бивш нарком на отбраната на СССР) за състоянието на ракетостроенето в Германия.<br /> <br /> Сред другата информация, предадена от Леман/Брайтенбах, са данни за строителството на подводници и бронирани коли, нови противогази и производство на синтетичен бензин.<br /> <br /> Предадени са и сведения за развитието и укрепването на нацисткия режим, за приготовленията за установяване на световно господство, за нарастване на военния потенциал и най-новите технически разработки. Съветските разузнавачи получават изчерпателна информация за структурата на немските спецслужби, за техния кадрови състав и методи на работа. Особено се набляга за контраразузнавателната дейност на Гестапо, което позволява на съветските разузнавачи да избегнат провалите, както и на сведенията за внедряване на агентура на Гестапо в комунистическите нелегални среди и в руските белоемигрантски кръгове.<br /> <br /> Изключително важната информация, получавана от Брайтенбах, заставя ОГПУ постоянно да засилва мерките за сигурност при връзките с него. За него са подготвени документи на чуждо име, разработена е подробна схема за извеждане от Германия в случай на провал.<br /> <br /> След влошаване на здравословното състояние на Леман чрез Зарубин му е предадена голяма сума пари за лечение. Увлечението на Леман по конни състезания позволява да се създаде убедителна легенда за произхода на парите, а лечението предотвратява развитието на болестта.<br /> <br /> През 1936 г. Леман е извикан на разпит в Гестапо, където се интересуват от неговите връзки в съветското търговско представителство. Накрая се оказва, че ставало дума за негов съименник, пак Вилхелм Леман, оклеветен от любовницата си на почва ревност като съветски шпионин. <br /> <br /> За новата 1937 г. Вили Леман, заедно с още трима най-добри служители на Гестапо, получава портрет на Хитлер с автограф в сребърна рамка.<br /> <br /> През 1936 г. Леман е назначен за началник на отдела за контраразузнаване на военнопромишлените предприятия. Скоро в съветската резидентура са получени сведения за заложените за строеж над 70 подводници, за строителството на нов завод за производство на бойни отровни вещества. Предадено е копие на секретна инструкция относно 14 вида най-ново немско въоръжение, както и секретен доклад &bdquo;За организацията на националната отбрана на Германия&rdquo;. Следват описания на демонстрирани нови типове артилерийски оръдия, бронирана техника, минохвъргачки, далекобойни оръдия, бронебойни куршуми, специални гранати и твърдогоривни ракети за газови атаки.<br /> <br /> <strong>Проблеми със свръзката</strong><br /> <br /> Независимо от важността на информацията на агент Брайтенбах, позволяваща на съветското ръководство адекватно да оценява бойната мощ на Вермахта, през 1937 г. сътрудничеството на Зарубин с агента е прекратено.<br /> <br /> По това време в СССР започват репресии против служителите от разузнаването, при която мнозина от тях са убити. Зарубин е извикан в Москва и макар да избягва репресиите, той повече не се връща в Берлин. С Брайтенбах продължава да поддържа контакт единственият останал в Берлин съветски разузнавач Александър Аганянц, който отлично разбира важността на агент А-201.<br /> <br /> Леман остава без опитен водещ и започва да действа на свой риск, като добива сведения, които според него биха могли да интересуват съветското разузнаване. В едно от съобщенията до Центъра той пише: &bdquo;Нямам никакви поводи за безпокойство. Уверен съм, че приятелите знаят, че тук всичко се прави добросъвестно, всичко, което може да се направи. За сега идването при мен не е спешно. Ако се наложи, ще съобщя.&rdquo; <br /> <br /> През декември 1938 г. е последната стреща на Аганянц с Брайтенбах, след която съветският разузнавач е хоспитализиран и умира по време на операция. Така Леман остава абсолютно без връзка, а Германия усилено се подготвя за война с Полша, превръща Вермахта в най-мощната армия в света. А през ръцете на агента А-201 минава огромно количество строго секретна информация.<br /> <br /> По това време сътрудничеството на Леман със СССР вече носи преди всичко идеен характер, тъй като той е материално осигурен: съпругата му получава в наследство ресторант, носещ не лоши доходи, а достъпът до секретна информация позволява да се види подготовката за световна война, с което той не е съгласен.<br /> <br /> Същевременно Леман не е запознат с обстановката в СССР, не знае за репресиите и изглежда решава, че властите в СССР са повярвали в пакта Рибентроп-Молотов. Затова през юни 1940 г. той се решава на безпрецедентно опасна крачка: пуска в пощенската кутия на съветското пълномощно представителство писмо, адресирано до военния аташе или до заместника му. В него той предлага незабавно да се възстанови оперативната връзка. В противен случай работата му в Гестапо губела смисъл.<br /> <br /> Връзката с Леман е възстановена през септември 1940 г., когато с него се среща новият заместник на резидента на НКВД Александър Коротков. Започва нов етап в дейността на агент А-201. В същност цялата работа с особено важния агент започва да се изгражда наново.<br /> <br /> Нов ръководител на агент Брайтенбах става младият служител Борис Журавльов, наскоро завършил Школата със специално предназначение. По това време положението и задълженията на Леман в Гестапо стават толкова обширни, че не става нужда да му се поставят задачи.<br /> <br /> На 9 септември 1940 г. в берлинската резидентура постъпва указание лично от наркома Л. Берия:<em> &bdquo;На Брайтенбах не следва да се поставят никакви задачи. Засега трябва да се взема всичко, което се намира в неговите непосредствени възможности, и освен това всичко, което ще научи за работата на различните разузнавания против СССР във вид на документи и лични доклади от източника.&rdquo;</em><br /> <br /> Получавайки материалите, Журавльов вечерта ги фотографира и връща на Леман преди на следващия ден той да отиде на работа. Леман предава на Москва ключът към шифрите на Гестапо, използвани в телеграфа &bdquo;Ферншпрух&rdquo; и радио &bdquo;Функшпрух&rdquo; в съобщения за връзка със своите териториални и задкордонни служители.<br /> <br /> Сред материалите има голям брой документи, които свидетелстват, че Германия започва подготовка за война против СССР. Например през март 1941 г. той съобщава, че Абверът срочно разширява подразделенията си, занимаващи се с разузнаване против СССР.<br /> <br /> През пролетта на 1941 г. Леман информира съветските разузнавачи за предстоящото нахлуване на Вермахта в Югославия.<br /> <br /> На 19 юни, викайки разузнавача на извънредна среща, Брайтенбах съобщава, че в Гестапо е получен текст на секретна заповед на Хитлер до немските войски, разположени покрай съветската граница. В нея се предписва военните действия против СССР да започнат на 22 юни след 3 часа.<br /> <br /> След началото на войната връзката с Брайтенбах пропада завинаги.<br /> <br /> <strong>Провалът</strong><br /> <br /> В края на войната в НКВД започват да изясняват съдбата на довоенните си източници и агенти. В руините на щаб-квартирите на Гестапо са открити документи, където е споменато, че Вили Леман е арестуван през декември 1942 г., но причините не са указани.<br /> <br /> В Москва установяват, че екзекутираният служител на гестапо Вили Леман е именно агентът на НКВД Брайтенбах. По-късно е установена причината за гибелта на агента.<br /> <br /> През май 1942 г. в Берлин е прехвърлен агентът на съветското разузнаване Бек (немският комунист Роберт Барт, доброволно предал се в съветски плен). Една от поставените му задачи е да възстанови връзката с агент Брайтенбах. Гестапо обаче попада в следите му и го арестува. При инквизициите той издава условията на явката с Леман и известните му сведения за него.<br /> <br /> Гестапо успява да издири Леман, но операцията по неговото ликвидиране е проведена тайно. Химлер и Мюлер спестяват на Фюрера неприятната истина, че в Гестапо дълги години е работил съветски агент.<br /> <br /> Леман спешно е извикан в службата си в навечерието на Рождество 1942 г., откъдето изчезва безследно. Точната дата за смъртта на разузнавача и мястото, където е заровен, така и остават неизвестни.<br /> <br /> През януари 1943 г. в служебния вестник на Гестапо е публикувано известие: <em>Криминалният инспектор Вили Леман през декември 1942 г. е отдал живота си за Фюрера и Райха.</em><br /> <br /> Фактът за предателството на толкова високопоставен офицер от СС е старателно укрит &ndash; даже на съпругата на Леман не са съобщени обстоятелствата за гибелта на мъжа й.<br /> <br /> След войната оцелелият Роберт Барт повторно се предава на НКВД. Осъден е и е разстрелян.<br /> <br /> През 1969 г. в Москва на вдовицата Маргарет Леман е връчен златен часовник с надпис &bdquo;За спомен от съветските приятели&rdquo;. Обаче официална информация за съветския агент Вили Леман, предавал в продължение на 12 г. суперважна информация от самия център на немското контраразузнаване, остава засекретена още за дълги години. Кадровото и оперативното дело на Леман (12 тома) са частично разсекретени едва през 1999 г. Неговата история е описвана от Е. Ставински. През 2009 г. са разсекретени още архивни материали.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />