Христо Стоянов е един от най-скандалните български писатели. През 1989 г. е имал заповед за интерниране от Смолян, а също и паспорт за чужбина, за екстрадиране от страната, заради стихове, посветени на Тодор Живков, както и за неговото гражданско поведение и позиция. След 1989 г. е многократно съден за журналистически публикации и заради „помашките“ си книги „Скритият живот на една помакиня“ и „Рязаният поп“. Заради романа си „Копелето - Евангелие от Юда“ беше и отлъчен от църквата. Анатемосал го Ловчанският митрополит Гавриил, който по времето на соца бил игумен на голям наш манастир, а в покоите му висял огромен портрет на... Тодор Живков. В момента Христо Стоянов живее във Варна.
<br /> <em>В ексклузивна изповед пред &bdquo;ШОУ&ldquo; той разказва шокиращи истории от своя живот - как е написал скандалните си книги, как се ставаше доносник на ДС, какво значи да те интернират в София преди промените с 500 лв. и още прелюбопитни случки. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Христо, какъв всъщност беше поводът да напишеш скандалната си книга в три части &bdquo;Скритият живот на една помакиня&ldquo;, &bdquo;Рязаният поп&ldquo;, &bdquo;Братът&ldquo;, за която те съдиха?</strong><br /> - Работех във в. &bdquo;Новинар&ldquo;, когато стана историята с момичето. То роди в един пансион в Смолянско, в тоалетната, и удуши бебето. Сложило го в един сак, прибрало го в нощното си шкафче и&hellip; ляга да спи! Тя е помакиня. По кръвта откриват, че е имало раждане. Отидох в болницата, говорих с нея... И вече не можех да не напиша тоя роман - &bdquo;Скритият живот на една помакиня&ldquo;! Не го издаваха дълго време. Написах го 1992 година, издадоха го 1999 година лятото! 7 години този роман нямаше издател! Езикът беше нов за българската литература, структурирането на романа беше ново... След това написах продължение - &bdquo;Рязаният поп&ldquo; и &bdquo;Братът&ldquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Прототип на рязания поп е Боян Саръев</strong></span><br /> <br /> Не го крия и тогава не съм го крил, защото смятам, че това е едно от най-негативните явления в нашето съвремие. Всъщност този човек не християнизира помаците, той просто ги преименува, защото 90 процента от тези, които той уж е кръстил, са приели български имена, но на ислямския принцип на именуването! Те са примерно Карамфил, Бисер, Седеф... Те не носят имена на светци. За да може да гъделичка българското национално мислене, Саръев казва: &bdquo;Аз българизирам помаците!&ldquo;. Ти не можеш да твърдиш, че някой, като не е християнин, не е българин! По време на криза национализмът в този си вид, като при Боян Саръев, като при Волен Сидеров и някои други, е най-конвертируемата валута! А всъщност национализмът не трябва да е повод да спечелиш 2 лева или 5 лева отгоре, национализмът е начин на мислене!<br /> <br /> Освен това Саръев превърна една черква в хотел - &bdquo;Св. Йоан Предтеча&ldquo; има хотелска част. Манастирът може да има хотелска част, но не и черквата! Нека някой да го попита защо е уволнен дисциплинарно от милицията! И не лежи ли след това в психиатрия, за да избегне съдебно преследване? Помоли ли се на Господ да му прости греховете?! Много са тъмни там нещата!...<br /> <br /> <strong>- В &bdquo;Скритият живот на една помакиня&ldquo; наистина има доста вулгарни и цинични епизоди... Пример - в него описваш как момичето мастурбира с една щафета салам, след което&hellip; я сервира на масата на баща си!</strong><br /> - Самият роман поиска този начин на писане! Той не можеше да бъде написан по друг начин! Това беше бунтът на това момиче, на един 15-16-годишен човек, който се бунтува срещу властта на родителя! А това става или чрез секса, или чрез наркотиците... <br /> Помакинята, излезе ли от общността, тя се опитва да се впише в останалото общество. И, честно казано, се разпасва! Това е характерно за 90 процента от тези момичета, когато излязат от средата си. Непрекъснатото тъпчене в семейството на жените води до това!<br /> <br /> <strong>- Кой образува дело срещу книгата и за какво?</strong><br /> - Тогавашният окръжен прокурор на Смолян Георги Крумов образува следствено дело за порнография срещу &bdquo;Помакинята&ldquo; и &bdquo;Рязаният поп&ldquo;! Тогава вече пишех &bdquo;Братът&ldquo; - третата част на романа. <br /> <br /> В &bdquo;Братът&ldquo; става въпрос за едно момче, което е изнасилено на 7-годишна възраст от трима помаци. Последният му набива бутилка в ануса с шут! След това него го изключват от няколко училища, защото то се нааква и напишква! Просто не може да се задържи, защото е със скъсан анус... Това е реален случай в Смолян, в кв. Устово! След 7 години дела изнасилвачите ги осъдиха на 60 лв. глоба общо! <br /> Много ми е интересно това, че този прокурор Георги Крумов, който внесе иск за 60 лв. обща глоба срещу изнасилвачите на това момче, заведе дело за книгата ми за порнография! <br /> <br /> След време направих журналистическо разследване - същият този прокурор беше присвоил 68 хил. лв. - взимал на заем - не връщал, принуждавал бизнесмени да му носят в прокуратурата пари&hellip; Имаше дело срещу него, искът беше за 2 г. и половина! Аз съм единственият, който вкара в съдебна зала прокурор с журналистическо разследване! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В момента той е в старчески дом!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какви бяха мотивите за делото срещу теб?</strong><br /> - Мотивите бяха&hellip; странни! Един от тях беше, че в романа съм употребил думата &bdquo;сперма&ldquo;! Това беше едно от &rdquo;доказателствата&rdquo;, че романът е порнографски! Имаше тройна експертиза от БАН! Думата &bdquo;сперма&ldquo; я има и в Корана! Целта на порнографията е да възбужда! Моят роман отвращава!<br /> <br /> Георги Крумов каза на помаците в Смолян: &bdquo;Държавата е с вас, разкъсайте го!&ldquo; Тогава те ми избиха 32 зъба! Някои написаха, че аз сам съм си строшил прозорците и сам съм си избил зъбите!... <br /> <br /> Но полицията в Смолян тогава страшно ми помогна. <br /> <br /> Това дело беше приключено поради липса на престъпление, т. е. реши се, че няма порнография! Половин година нямах право да напускам града, през това време ме биеха, нямаше къде да отида&hellip; Имаше изявления в пресата от окръжния прокурор как аз мразя помаците и колко нормално е да скочат да ме бият! Че е нормално да бъде бит човек, който е написал такава книга, твърдеше прокурорът!<br /> <br /> <strong>- Ти си завел иск срещу държавата, доколкото знам? </strong><br /> - Първо адвокат ми беше Здравка Калайджиева, която в момента е нашият съдия в Страсбург. Но тя не може да ми бъде адвокат поради тази причина вече и продължих с Йорданка Вандова. Делото продължава от 1999 г. до днес. 14 години! Още тогава казах, че, завеждайки това дело, аз искам да спра преследването за текстове в България! <br /> <br /> Какво ми коства това дело, аз сам мога да преценя! И не само като пари, но и като нерви! Беше гледано на 5-6 инстанции в България, и то по 2 пъти! Минах по цялата пътека. Никой не си зададе въпроса какво коства всичко това на един писател! <br /> <br /> Българският гражданин се настройва срещу тези, които съдят държавата в Страсбург, защото се твърди, че парите ще бъдат изплатени от данъкоплатците! А всъщност държавата е длъжна, при положение, че бъде осъдена, да заведе регресен иск срещу този, който ми е нарушил правата! До този момент няма нито едно такова дело, заведено срещу някой, който е нарушил правата на тези, които са осъдили държавата в Страсбург! А няма заведен регресен иск срещу магистрат, заради чиито действия държавата е осъдена, защото, според нашето законодателство, &bdquo;магистратът е взел решение по вътрешно убеждение, основано на закона&ldquo;. При положение, че има член в Закона за отговорността на държавата за вреди и щети, причинени на гражданите, повеляващ регресен иск!...<br /> <br /> <strong>- Това не ти е единственото дело за текст, написан от теб&hellip;?</strong><br /> - Един полицай в Габрово ме съди за статията: &bdquo;Господин полицай, вие сте дришльо!&ldquo;. Разбира се, спечелих делото.<br /> <br /> Адвокат ми беше моят приятел, бившият вътрешен министър Емануил Йорданов. <br /> <br /> Всяка година тече по едно дело срещу мен за текстове! Но никой нищо не казва, защото всички са емнали сега да славославят две-три пишлемета - Калин Терзийски и Георги Господинов! Които, реално погледнато, нищо не казват в текстовете си! Всички са ги зяпнали и са готови да им коленичат и аз се чудя защо?! Просто те не правят нищо с литературата си! Литературата трябва да прави нещо!<br /> <br /> <strong>- Ти наистина ли си отлъчен от църквата от Ловчанския митрополит Гавриил за книгата ти &bdquo;Копелето - Евангелие от Юда&ldquo;? </strong><br /> - Да, но впоследствие се оказва, че той бил забравил, че всъщност няма такова нещо! А той беше свикал пресконференция, като излезе книгата! След това ме анатемоса, анатемоса всички, които разпространяват книгата! Сега тази книга я превеждат в Щатите! Издателят ми се обади, не беше чувал нищо за България. Каза ми: &bdquo;Господин Стоянов, за колко време бих могъл да науча български, за да започна да ви превеждам сам?&ldquo;<br /> <br /> <strong>- А какъв е твоят грях с &bdquo;Копелето - Евангелие от Юда&ldquo;?</strong><br /> - Опитах се логически да прочета евангелията. Чисто логически. Това ми е грехът! Преди да бъде открито още Евангелието от Юда, аз написах книгата! <br /> <br /> В книгата се говори за връзката между Христос и Мария Магдалена! И в четирите евангелия има отпратки към подобна връзка! Но, за съжаление, ние не четем евангелията, а това, което ни казва църквата! Аз въставам срещу многовековно натрапено мислене по отношение на Христос! Например, твърдението за непорочното зачатие... <br /> <br /> <strong>- В книгата ти &bdquo;Аз, доносчикът&ldquo; описваш потресаващата история на човек, който е принуден да стане агент на ДС...</strong><br /> - 70-80 процента от доносниците са станали доброволно заради кариерата! Попаднах на няколко страшни истории, описах едната! На един човек му казват: &bdquo;Майка ти е болна от рак! Ние можем да я пратим в Москва на лечение, но ти трябва да ни доносничиш!&ldquo;. Той се съгласява! Години наред на нея косите й падат в ръцете му! Всяка сутрин той чака майка му да отиде в тоалетната, да чуе, че тропва вратата, за да се убеди, че е жива, че няма да я завари в леглото й мъртва! Това е десетилетия наред!<br /> <br /> Когато след години тя разбира, че синът й е бил доносник, умира от инфаркт! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Патоанатомът му казва, че тя никога не е боледувала от рак!!!</strong></span><br /> <br /> През цялото това време те са правили на здрав човек и химиотерапия, поддържали са илюзията! Един бивш шеф на милиция в Северна България, няма да казвам града, ми каза: &bdquo;Знаеш ли колко лесно ми беше да правя доносници?! - Вкарвам го в килията и му пускам цигани! Те го спукват от е..не! На другия ден се държи за задника и пита: &bdquo;Кажи какво да правя?!!&ldquo;&hellip;<br /> <br /> Извинявай, някой зададе ли си въпроса, че това е мъжки задник, че този човек има семейство! Как ще погледне жена си с еб...ия си задник?! Какъв сексуален живот ще води този човек оттук нататък?! Как ще погледне с еб...ия си задник децата си в очите?! А и винаги могат да им покажат снимки и да кажат: &bdquo;Ето какво го правихме баща ти!&ldquo;. Какво му остава на този човек?!...<br /> <br /> Има всякакви случаи! Добромир Задгорски, примерно, 5 години живее в една стая на квартира с художника Владо Пенев - синът на поета Пеньо Пенев, и 5 години той топи приятеля си! Всеки Божи ден! Той съвсем доброволно става доносчик! Докато Жоро Коритаров е принуден... Един великолепен ум! Не го казвам само защото съм приятел с него. Никой не си зададе въпроса: &bdquo;Ами, ако аз бях на неговото място!?...&ldquo;. При него използват страха за баща му, който му помага да не влезе в казармата, симулирайки, че е болен. Но той успява да се занимава с разузнаване, което вече е съвсем друго нещо...<br /> <br /> Тази моя книга &ndash;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Аз, доносчикът&rdquo; - е един вид посвещение на Жоро Коритаров! </strong></span><br /> <br /> Той знае, че съм я написал, изследвайки този модел. В книгата има едно изречение, което много си обичам: &bdquo;Като син направих това, което като човек никога не бих направил!&ldquo;&hellip;<br /> <br /> От друга страна, има хора, които са отявлени обществени доносчици! Един Николай Хайтов, лека му пръст, отива и прави 13 страници донос в ЦК на БКП, без никой да му го иска! Как можело на &bdquo;неблагодарника&ldquo; Свилен Капсъзов /поет и журналист, помак, депутат от ДПС през 90-те години, който загива мистериозно - б. а./, който държавата учила в литературния институт &bdquo;Максим Горки&ldquo;, да му се издаде стихосбирка, в която един път не е споменал думата &bdquo;България&ldquo;!?... <br /> <br /> Да, за Хайтов няма &bdquo;зелено картонче&ldquo;! Той няма официални доноси в Държавна сигурност, но има в ЦК! Никой обаче не го смята за донос това нещо! Аз съм писал в книгите си - Хайтов беше талантлив писател, но бездарен човек! През същото това време бившето ченге на Съюза на писателите Петко Михов не даде върху писател косъм да падне!<br /> <br /> Най-срамното е, че сега му обръщат гръб такива поети, които не са прочели едно чуждо стихотворение, освен своето! А Петко Михов рецитираше Пеньо Пенев, Есенин, Маяковски, Пушкин и плачеше! И продължава да ги рецитира със сълзи на очи!<br /> <br /> <strong>- Него какво го кара да приеме да се занимава с това?</strong><br /> - Питал съм го. Вика: &bdquo;Христо, мен ме повикаха, бях последен курс &bdquo;Българска филология&ldquo; и ми казаха, че ще ставам шпионин! Много се зарадвах, защото мислех, че ще ме пратят в чужбина, ще работя за България, ще бъда разузнавач! Изведнъж ме пратиха в Съюза на писателите, да скачам срещу хората, които съм изучавал!...&ldquo;. <br /> <br /> Той никога не се е крил, всички знаеха, че той е &bdquo;ченгето&ldquo; на Съюза на писателите! Любо Левчев ми е казвал: &bdquo;Единственото престъпление на Петко е, че всеки път тичаше при мен запъхтян и викаше: &bdquo;Другарю Левчев, пазете се, Христо Стоянов е вече в кафенето!&ldquo;.<br /> <br /> Друг случай. В Бояна на конференция на младите литературни творци какви неща видях, ах, какви неща видях! Бяхме около 300 млади писатели! Всички тези, дето после се писаха като видни дисиденти, видни &bdquo;седерасти&ldquo;, между които и Сашо Йорданов, тръгнаха като реактивна опашка след Тодор Живков - да бъдат до него на коктейла! Аз викам на моите приятели: &bdquo;Хайде в другата зала, че там има повече за пиене!&ldquo;. И това става 1987-1988 г.! На Петко Михов тогава, шефът му му казал: &bdquo;И плътно до Христо Стоянов, да не направи нещо!&ldquo;. Те от другите не очакваха нищо - Христо Стоянов да не направи някоя беля!...<br /> <strong><br /> - Доколкото знам, ти си бил наистина непредвидим?</strong><br /> - Питай Левчев! На &bdquo;Южна пролет&ldquo; в Хасково отварям вратата и пред 200-300 млади писатели викам: <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> &ldquo;Ще му е...а мамата на Тодор Живков!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Ченгетата скочили върху мен да ме затиснат. А аз съм казал: &bdquo;Бате, махни ги твоите гавази от гърба ми!&rdquo; В Пазарджик бях арестуван, Любо Левчев ме е отървавал! Въобще, имаше един куп такива случки!<br /> <br /> В станцията на писателите във Варна от първата до последната стая на четвъртия етаж минах през терасите през парапетите и отварях завесите! Как не съм паднал, не знам! Те пъшкат, охкат, а аз изкукуригам силно! Тогава видях кой кого чука, коя поетеса на кой партиен писател е в леглото! Знам Николай Петев, лека му пръст, с коя беше, знам Вальо Даневски, и на него лека му пръст, с коя беше! Тя сега се изявява като телевизионна журналистка...<br /> <br /> През 1988 г. решават да правят Световна младежка писателска среща в Смолян. Любо Левчев събира писателите, всеки докладва. Някакъв се обажда и казва: &bdquo;Другарю Левчев, май че в Смолян имаме един проблем!&ldquo;. &bdquo;Какъв?&ldquo;. &bdquo;Ами, Христо Стоянов!&ldquo;. Любо казал: &bdquo;Това е голям проблем!&ldquo;. Защото знаят, че аз ще говоря много, а това е страшно! Трябват удобни писатели, които няма да говорят пред западняците какво става в България!<br /> <br /> Любо казал: &bdquo;Веднага да се намери Христо Стоянов!&ldquo;. Аз нямах нито телефон, нито нищо. Любо нарежда: &bdquo;Да му се каже, че в София го чака творческа помощ от 500 лв.!&ldquo;. И... аз бях единственият интерниран по онова време в София, докато трае събитието! Отидох, взех тази помощ, 500 лв., тогава бяха страшно много пари, и се запихме с лека му пръст Ицо Фотев!<br /> <br /> Това беше красива история! Ние с него пиехме и се държахме за ръце! Даже нищо не си говорехме! Зареждаше ме с мълчание, беше изумителен човек! В един момент му казах: &bdquo;Бате, аз свърших парите!&ldquo;. Той погледна, погледна и вика: &bdquo;Аз ще се кача до Любо да донеса!&ldquo;. Бойко Ламбовски ни е свидетел! Та, някой да говори, че сега съм скандален, че съм написал сега книгите си, а пък преди съм мълчал - не, мълчаха другите! Реактивната опашка след партийните ръководители, които после станаха дисиденти! А когато аз бях арестуван и имах заповед за интерниране, и алтернатива - паспорт за чужбина с еднопосочен билет заради стихотворението ми за Тодор Живков, никой сега не си спомня! <br /> <br /> Питай Емануил Йорданов - той си спомня как рецитирах поемата си за червените фашисти, а другите ставаха от масата в кафенето на писателите и бягаха, защото ги беше страх дори да я чуят!<br /> <br /> Питай го него! Аз не си измислям и не се правя на дисидент, нищо не искам! Толкова години можех ли да отида и да му кажа: &bdquo;Емо, бе, поразкажи нещо за мен, че да мога и аз да се пооблажа!&ldquo;. Не го направих, нали?!... <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <br />