На 12 декември в зала 1 на НДК ще се състои празникът на легендарната българска рок група „Щурците“ по случай 40 години на сцена. Музикалните символи на цяло едно поколение ще излязат пред почитателите си в добре познатия състав – Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Георги Марков и Валди Тотев. Тогава рок легендите ще представят и новия си албум „На прага на сърцето”. По този повод разговаряхме с Кирил Маричков. Ето какво каза той за Агенция БЛИЦ:
<p><b>- Защо миналата година, когато всъщност беше 40-годишнината ви, не се състоя финалният концерт? </b><br /> <br /> През октомври или ноември миналата година трябваше идея да излезе албумът, който излезе сега. Идеята ни тогава беше да направим концерт в София, с който да представим албума и с който са сложим край на &bdquo;Щурците&rdquo;, защото съвпадаше с годишнината ни. Но тогава за нещастие нашият китарист Петър Гюзелев получи удар, който за щастие беше лек. И така се наложи да спрем, защото не знаехме дали всичко ще бъде наред, но всичко се разви нормално. През април тази година продължихме работата си и затова този концерт дойде година по-късно. Даже се колебаехме дали да пише 40 години &bdquo;Щурците&rdquo; или 41 години. <br /> <br /> <b>- Трудно ли ви беше преди демокрацията? </b><br /> <br /> Разбира се, че ни беше трудно. Но ние си спомняме за това минало с едно много весело чувство. Повечето от нещата, които тогава може да са били много противни, сега ми се струват като смешни и гледам с усмивка на тях. Веднъж ми бяха донесли от чужбина нови тесни джинси, които в края на 60-тте бяха много модерни, но ни гонеха, ако ни видят с тях. Когато бях първи курс ме срещат двама на улицата и ми казват &bdquo;Я, да видим сега, дали тези панталони можеш да си ги събуеш през обувките&rdquo;. И аз разбира се, решавам да ги питам &bdquo;Вие от кое село сте, защото мен са ме учили първо обувките да си събувам&rdquo;. После единият от тях извади една ножица и ми сряза джинсите, за което много съжалявам. <br /> Сега ми е толкова смешно за това, но тогава почти се разплаках. И в групата имаше такива неща, за дреболии ни спираха турнета, подстригваха ни, не ни даваха да участваме по телевизията. Едно от наказанията ни беше, когато ни спряха песента &bdquo;Веселина&rdquo;, защото авторът й Радой Ралин, който минаваше за дисидент, не подписа писмото на партията, в което пишеше, че трябва да се оплюе Александър Солженицин. Какво остава за това, че слушахме Бийтълс, Ролинг Стоунс и Лед Цепелин. За нас си имаше и термин даже: идеологически диверсанти, това значи, че &bdquo;развращаваме непоквареното съзнание на нашата невинна социалистическа младеж чрез отвратителната и упадаща рок музика на електрически китари със своя извратен вид&rdquo;. Приемаше се само акустична китара, всичките други бяха извратени. А друг път, когато отиваме в концертна дирекция да кажем какво име за групата сме си избрали, и един ни вика: &bdquo;Не, не може това име да си избирате, приличате на ливърпулските рошльовци&rdquo; Но нали &bdquo;Бийтълс&rdquo; не значи точно бръмбар, има една сбъркана буква. Идеята на Джон Ленън е била да звучи като beetle (бръмбар), но то си е beat (удрям). Ленън много добре умее тези асоциативни неща. Интересното е, че преди това бръмбарите са искали да се казват The Crickets (Щурците). <br /> После този от концертната дирекция ни пита: &bdquo;Къде е певицата ви?&rdquo; и ние &bdquo;Нямаме. Само свирим&rdquo;. Но не можем да му кажем като кой ще свирим, че ни записи ще видим, ни нищо. И за да се измъкнем от ситуацията, Пеци вика &bdquo;Има една испанска група &bdquo;Лос Парагуайос&rdquo;, които свирят на китари, само че нашите са електрически. И оня от концертната дирекция: &bdquo;Ама вие на ливърпулските рошльовци искате да приличате!&rdquo; Тогава вече отидохме в радио София, откъдето обявиха конкурс за име на групата и нашите приятели се обаждаха да предлагат името &bdquo;Щурците&rdquo; и така. <br /> <br /> <b>- Добре, не пожелахте ли да се махнете от България? </b><br /> <br /> Много искаме това да стане. Но тогава времената бяха много страшни и, ако те хванат те вкарват право в затвора. 1974 г. обаче, когато с Мими Иванова бяхме на концерт в Полша и мениджърът, който ни уреждаше турнето, ни разправя веднъж: &bdquo;Да свирите много хубаво, че тук е мениджърът на &quot;Стоунс&quot; и ще ви наблюдава. Ако се справите добре, ви взима за подгряваща група.&rdquo; А ние и без това си свирехме парчета на &quot;Стоунс&quot; и не ни беше трудно. Всички бяха много щастливи от концерта и ние си мислим: &bdquo;Сега, като свърши концертът, отиваме в концертна дирекция и ще им кажем какво сме намислили&rdquo;, но мениджърът на &quot;Стоунс&quot; казва &bdquo;Направо тръгвайте оттук, ние ще ви издадем визите, иначе няма да ви пуснат&rdquo;. Но тогава с Пеци бяхме млади, имахме деца на по една година и се замислихме, че нашите семейства ще станат семейства на невъзвращенци, което беше много лошо. Мислихме цяла нощ, но се отказахме да бягаме и заявихме, че когато се върнем в България, ще оправим нещата. Естествено, никой не ни пусна после. И след това Стоунс за подгряващи си взеха една унгарска група &bdquo;Локомотив ГТ&rdquo;. Веднъж в Германия на един концерт се ги засякох и китаристът им точно като китариста на &quot;Стоунс&quot; Кийт Ричардс си слагаше цигарата в края на грифа при ключовете. Така им завидях, че направо ми се щеше да пропуша, за да го правя и аз тоя номер. <br /> <br /> <b>- За тридесетата си годишнина казахте, че няма да правите нищо повече, те и &quot;Стоунс&quot; постоянно се заканват да спират. </b><br /> <br /> Валди Тотев беше най-прав. Когато преди годишнината си записахме един албум през 1998 г., и питаха Валди, дали групата ще се събира за годишнината си, той каза, че ще се съберем само на по чашка. А видяхте, че се събрахме, сега пак го питаха за 40-годишнината и той каза: Щом &quot;Ролинг Стоунс&quot; продължават да се събират, значи и ние ще събираме. Те така или иначе са по-стари от нас. <br /> <br /> <b>- Как върви подготовката за концерта? Къде репетирате? </b><br /> <br /> Има едно малко, но добре направено студио и там си репетираме много усилено, защото ще свирим нови парчета. Ще изсвирим разбира се и старите &ndash; &bdquo;Две следи&rdquo;, &bdquo;Конникът&rdquo;, &bdquo;Рок в минало време&rdquo; и т.н. <br /> <br /> <b>- Защо в момента рок музиката у нас не се прави с хъс, няма този заряд? Защо вече не се слуша рок? </b><br /> <br /> Проблемът според мен не е, че хората не искат да слушат. На тези географски ширини тържествува повече чалгата. Преди в тоталитарната държава много умело се прикриваше истината за духовността на хората, защото не говореха това, което мислят и не слушаха тази музика, която искат. След като дойде демокрацията, много хора си помислиха, че тя означава, че можеш да се изпикаеш през балкона и да си правиш, каквото искаш, но не е така.<br /> &nbsp;<br /> <b>- Какво ви донесе демокрацията? Бяхте нейното лице? </b><br /> <br /> Аз продължавам да мисля така. Демокрацията е единственият път, но това, което се видя, е, че хората предпочитат да са канарчета, отколкото врабчета. Канарчето седи в клетка и му е подсигурена храна, но врабчето е свободно и гладно. Канарчето е роб и си има свой господар, хората това предпочитат. Робът е едно безгрижно същество, защото е много по-трудно да си свободен да решаваш. Хората искат да са равни и да са роби. Аз съм за равни права, но не за равенство по комунистически, защото хората имат различни възможности. <br /> <br /> <b>- Кажете ми за новия албум, кога ще излезе? </b><br /> <br /> Трябва на 1 декември да излезе. Има дванайсет парчета. Новото, което всъщност е старо е &bdquo;На прага на сърцето&rdquo;, което записахме преди две години. Тогава ни дойде и идеята да направим албума. Всичко започна с един конкурс на БГ радио &ndash; &bdquo;Стани известен&rdquo;, където хората пращаха стихотворения. Върху спечелилото стихотворение се прави песен от някой известен. И така две седмици четохме стихотворения и най-много ми хареса това &bdquo;На прага на сърцето&rdquo;, в което се говори как седиш на прага, но не смееш да отключиш сърцето, защото вътре топлината му е пустинна топлина с парещи пустинни лъчи. Обложката ни е с едно каменно сърце, което е всъщност и заглавието на втората песен от албума. Има легенда, че който се влюби в каменно сърце, ще остане нещастен завинаги. <br /> <br /> <b><span id="^1228122867261S^" style="">&nbsp;- </span>Свирите ли с млади изпълнители и планирате ли с някого да правите съвместни проекти? <br /> <br /> </b>Честно да кажа не знам. Когато направихме &bdquo;Антологията&rdquo; преди 4 години, поканихме млади групи, които са правили наши песни &ndash; Д2, Ахат, Сафо и Дони. Те тогава участваха в концерта след това и много хубаво се получи. <br /> <b><br /> - Рокът връща ли младостта? <br /> <br /> </b>Според мен, да. Така е, защото ако не си погледна в огледалото белите мустаци, няма да се сетя, че съм стар. Чувствам се даже по-уверен, отколкото преди. <b><br /> <br /> - Какво слушате? <br /> <br /> </b>Слушам такива неща, които не се слушат много от хората, примерно, Джак Джонсън. От време на време слушам Стинг, последния албум на Металика и AC/DC, джаз и Найджъл Кенеди. Това, което не слушам, е поп, не обичам и балканската музика, много е ориенталска. Не харесвам и чалга, винаги съм казвал, че докато в България има дворни клозети, това нещо ще се слуша. Не че тези, които пеят чалга, имат външни клозети, те живеят в палати. Някак си много е трудно да кажеш на някого, че това е просташка музика, защото не може да те разбере. Той си го харесва. Трябва от много малък да се учи какво е хубаво и какво не е, но нещата явно са изпуснати. <b><br /> <br /> - Защо простее нацията? <br /> <br /> </b>Аз бих казал, че нацията винаги си е била такава. Само, че много умело се прикриваше такъв недостатък. И тогава се слушаше чалга, но беше сръбска. Само че простаците тогава не афишираха толкова отявлено простотията си и се срамуваха от нея. Сега се гордеят с това, че са простаци. Но не само това, те искат да те обсебят с нея, за да можеш и ти да участваш, ще си надуе музиката до край, за да не я слуша само той.<br /> <br /> <b>Десислава Вангелова, БЛИЦ <br /> <br /> </b></p>