На 1 февруари 1851 г. в залива на пристанището на Кил, Германия, е изпитана първата подводна лодка в света Le Plongeur-Marine (Морски гмурец), конструирана от 28-годишния подофицер от баварската артилерия Вилхелм Бауер. След като благополучно се потапя на 15 м. дълбочина и ляга на дъното, тя отказва да изплава.
Така изобретателят и двамата му доброволни помощници се оказват погребани. По това време в пристанището няма подемни кранове. Бауер си дава ясна сметка, че отварящият се навън люк може да бъде отворен едва след като проникващата вода между нитованите стоманени листове изравни налягането в подводница до околното на водата от 1,5 атмосфери.<br /> <br /> Бауер обаче употребява много труд, за да убеди асистентите си да не се поддават на паника. Те успяват да се измъкнат и изплават едва след 7,5 часа по време на траурната церемония по повод смъртта им.<br /> <br /> Погледнато от съвременна гледна точка проектът на Бауер е невероятно примитивен. Не са решени основни въпроси за една подводница: 1. Тъй като по онова време няма нито електрически двигатели, нито големи акумулаторни батерии, Бауер предвижда двама от тричленния екипаж да въртят с ръце и крака колела, които да задвижват опашен винт, а капитанът отпред да управлява кормилата. 2. Конструкцията на подводницата не осигурява нейната хоризонтална стабилност и равновесие. 3. Тъй като все още не са изобретени подводните торпеда, Бауер предвижда при доближаване на противников кораб ръчно да му се прикрепи мина, която да се взриви при отдалечаване на подводницата. 4. Не е решен задоволително проблемът с ефективността и безопасността на осветлението, тъй като Едисон създава електрическата крушка с нажежаема жичка след почти 30 г.<br /> <br /> Всъщност Бауер не е толкова наивник, колкото е неразвита по онова време техниката. Като артилерийски инженер той е свидетел на безпомощността в морските бойни действия на Германия във войната й с Дания (1848-1851) за Шлезвиг-Холщайн, когато датският флот тотално блокира северното крайбрежие. Тогава на Бауер му хрумва идеята да се изнамери средство, което да разкъса блокадата.<br /> <br /> За да постигне целта си, Бауер започва да изучава хидравлика и строителство на кораби. Преди обучението му да донесе плодове, войната приключва. Изобретателят обаче не се отказва от намеренията си.<br /> <br /> Тъй като Бауер притежава много ниско военно звание, няма влиятелни покровители и е неизвестен, той не получава финансиране. Най-накрая Вернер фон Сименс и други хора се смиляват да жертват малка сума пари, с която той построява модел на своята подводница &ndash; бъдещата Brandtaucher (Подводен подпалвач).<br /> <br /> Тогава военните власти най-сетне проявяват интерес към начинанието и му отпускат средства за пълномащабен модел на Brandtaucher (дължина 9 м. и пълно водоизместване 36 тона), но не в размер на необходимите.<br /> <br /> С цел икономии Бауер прави промени в конструкцията, някои от които са безпринципни и съдбоносни. Вместо да бъдат инсталирани няколко резервоара за морска вода за баласт при потапяне, в променената версия се налага подводницата да бъде частично наводнена и именно свободно лашкащата се вода прави съда опасно нестабилен. Съвсем съдбоносно обаче е монтиране на по-малки ръчни помпи, които се оказват неефективни и дебитът им не може да надхвърли просмукващата се вода.<br /> <br /> Първите изпитания са през декември и показват необходимостта от доработки. Военните обаче насрочват публична демонстрация още на 1 февруари 1851 г. Освен като първо потопена, подводницата носи и приза за първата, която е аварийно напусната от екипажа.<br /> <br /> Потъналата подводница е извадена чак през 1887 г. след 37 г. престой на морското дъно и сега е изложена в музея за военна история на Бундесвера в Дрезден.<br /> <br /> След нещастния първи опит правителството на Шлезвиг-Холщайн прекратява финансирането на проекта. Австро-Унгария, Великобритания и Франция също не проявяват интерес.<br /> <br /> Накрая през 1855 г. Бауер сключва договор с Русия. Още същата година Бауер построява втората си подводница Seeteufel (Морски дявол). За нея има много по-малко информация, отколкото за Brandtaucher. Знае се обаче, че е два пъти по-дълга от предшественика си и е предвидена за екипаж от 12 души, стените й са дебели половин инч (12,7 мм) и има 21 илюминатора. Три отделни резервоара с морска вода са предназначени за баласт при потапяне. Водолазна камера служи за предверие, през която водолазите могат да напускат или влизат в потопената подводница.<br /> <br /> Оказва се, че &bdquo;Морският дявол&rdquo; притежава много сполучлива конструкция. В рамките на четири месеца тя прави 133 успешни потапяния, но по време на следващото гмуркане засяда в пясъка на дъното. След изпразването на водните резервоари с ръчните помпи екипажът успява да издигне подводницата на повърхността и да се спаси, но след това тя потъва от просмуканата вода.<br /> <br /> Бауер напуска Русия и се захваща с други начинания. Повечето от тях се провалят поради липса на финансиране. Бауер умира на 20 юни 1875 г. разочарован от живота.<br /> <br /> Погрешно е обаче да се счита, че германските подводници в двете световни войни пряко произхождат от прототипите на Вилхелм Бауер. Модерните подводници започват историята си от изобретенията на Саймън Лейк и Джон Филип Холанд. Всички пионери на подводниците през ХІХ века обаче са отлично запознати с изобретението на Бауер и черпят идеи от него.<br /> <br /> През 1960 г. немският военноморски флот Bundesmarine наименува една подводница от Type XXI &bdquo;Вилхелм Бауер&rdquo;.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />