На 1 януари 1887 г. в Аплербек (сега район на Дортмунд) е роден адмирал Вилхелм Франц Канарис – началник на Абвера (служба за военно разузнаване и военно контраразузнаване) на нацистка Германия в периода 1935-1944 г.
<strong>Начална военна кариера</strong><br /> <br /> Израства в Дуисбург, където завършва гимназия. През 1905 г. в постъпва като редови матрос във военноморския флот на кораба &bdquo;Щайн&rdquo;. Завършва Морския кадетски корпус в Кил. От 1907 г. служи на крайцера &ldquo;Бремен&rdquo;, участва в блокадата на Венецуела.<br /> <br /> От януари 1910 г. е 2-ри вахтен началник на торпедния катер V-162, а от декември 1911 г. - на малкия крайцер &ldquo;Дрезден&rdquo;. След потапянето на &quot;Дрезден&quot; край бреговете на Чили, Канарис и оцелелите от екипажа са задържани и интернирани от март до август 1915 г., когато са освободени, и през октомври се връщат в Германия. Според други източници Канарис извършва успешно бягство и представяйки се за чилийски работник, успява да прекоси почти цяла Южна Америка. Под чужда самоличност в Буенос Айрес се качва на кораб за Европа и през Португалия и Англия се прибира в Германия. От ноември е капитан-лейтенант.<br /> <br /> От 1916 г. германското разузнаване възлага на Канарис да организира снабдяването на германските подводни лодки от територията на Испания и Португалия. Командир е на подводницата U-16 от юни до септември 1917 г. От ноември 1917 г. е командир на транспортната подводна лодка UC-27, от януари 1918 г. на подводната лодка U-34, от май 1918 г. на командирската подводница UB-128. За отличие в бой е награждаван с Железен кръст 1-ви и 2-ри клас.<br /> <br /> <strong>Междувоенен период</strong><br /> <br /> От началото на 1919 г. Канарис е адютант на военния министър Х. Носке. От февруари 1919 г. служи в новото командване на флота на Ваймарската република. През същата година се жени за Ерика Вааг, като от този брак се раждат две дъщери &ndash; Ева и Бригите.<br /> <br /> От юни 1923 г. е старши помощник на учебния крайцер &ldquo;Берлин&rdquo;. През май 1924 г. е изпратен със секретна мисия в Далечния Изток, за да организира строителството в Япония на подводни лодки за Германия, която по условията на Версайския мирен договор няма право да ги притежава. През 1925 г. е капитан на корвета, после е назначен за референт към щаба на ВМС.<br /> <br /> Участва в тайното въоръжаване на германските ВМС. С помощта на създадената още по време на войната агентурна мрежа реализира тайно поръчки за ВМС в Испания.<br /> <br /> Тясно си сътрудничи с испанските специални служби, а през 1928 г. организира подписването на &ldquo;Съглашение за взаимоотношенията между полицейските управления на Испания и Германия&rdquo;. Също чрез Канарис е организирано обучението на немски летци в Мароко.<br /> <br /> От юни 1928 г. Канарис е назначен за старши помощник на командира на линейния кораб &ldquo;Силезия&rdquo;. От септември 1930 г. е началник-щаб на базата на ВМС Нордзее, а от септември 1933 г. е комендант на крепостта Швайнемюнде на границата с Дания.<br /> <br /> В средата на 1920-те години пътят на Канарис, докато е старши офицер на крейсера &bdquo;Берлин&ldquo;, се кръстосва с тоя на младия лейтенант Райнхард Хайдрих. Канарис всячески го толерира и спомага за служебното му издигане, семействата им са много близки. През април 1931 г. Хайдрих е уволнен заради афера с жена. Още същата година Хайдрих влиза в Националсоциалистическа германска работническа партия и прави кариера: почти веднага му е възложено да създаде SD (Служба за сигурност към СС), а от ноември 1933 г. вече е бригаденфюрер от СС (генерал-майор). От 1939 г. Хайдрих оглавява новосъздаденото ведомство RSHA (Главна служба за имперска сигурност. Пътищата на покровителя Канарис и протежето му Хайдрих отново съдбовно се срещат, но в разменени позиции.<br /> <br /> На свой ред на 1 януари 1935 г. Канарис е назначен за началник на военното разузнаване и контраразузнаване (Абвер) към Войсковото управление на Военното министерство.<br /> <br /> Много скоро възникват сериозни търкания между СД и Абвера. Пред външни лица двамата някогашни приятели демонстрират дружески отношения и дори всяка сутрин се разхождат заедно. Но зад кулисите всеки се опитва да изкара другия от играта: Хайдрих нарежда да се правят тайни обиски в служебните помещения на Канарис, а той от своя страна търси доказателства за еврейския произход на Хайдрих.<br /> <br /> <strong>През Втората световна война (1933-1945)</strong><br /> <br /> През 1940 г. Канарис успява да получи сведения за плановете на Лондон да окупира норвежки пристанища. Тази информация, предадена на командването на германския флот, дава възможност Вермахтът да изпревари британците.<br /> <br /> В началото на 1941 г. Канарис провежда успешна операция по дезинформация на съветското командване. Той успява да излъже съветското разузнаване, че Германия възнамерява да нападне Великобритания и по този начин да осигури внезапност на нападението над СССР.<br /> <br /> Съществуват обаче и обосновани мнения, че Канарис е работел и за британците и че Хайдрих е влязъл в следите му.<br /> <br /> На 18 май 1942 г. Хайдрих извиква адмирал Канарис в Прага и след драматичен разговор го принуждава да се съгласи Абверът да бъде подчинен на РСХА, чийто началник е именно Хайдрих. Това е началото на края на Канарис. И навярно аргументът, който Хайдрих излага пред адмирала, е изключително силен и сериозен, за да го принуди да сведе глава. По всяка вероятност това е и причината от Лондон да настояват на &quot;всяка цена&quot; пред бойците от чешката съпротива да застрелят Хайдрих.<br /> <br /> Последното се случва само след 9 дни, докато Хайдрих (същевременно протектор на Бохемия и Моравия) потегля с колата си на 27 май 1942 г. за Берлин за насрочена лична среща с фюрера. Историци изразяват убеждение, че Хайдрих е успял да се установи истинската самоличност на британския агент А-54 &ndash; Паул Тюмел, работещ като агент и в Абвера, доверено лице на Канарис, предавал изключително ценна информация от най-висшите кръгове на нацистка Германия на Сикрет Сървиз.<br /> <br /> Следвоенните анализатори на събитията изтъкват в подкрепа на тази теза за действителната причина за извършването на атентат на &quot;всяка цена&quot;, че всъщност Вилхелм Канарис със своята служба е в основата на загубата на Сталинградската битка, поради липсващата информация за Обединеното командване на Вермахта за наличието на цели руски армии зад фронта около Сталинград през есента на 1942 г. Провалът на немците при Старинград е действително грандиозен и несъмнено се дължи на случайни или умишлени пропуски в работата на нацисткото военно разузнаване. Резултатът от битката решително облагодетелства британците, понеже те подкрепят всячески СССР по това време, в противен случай бъдещето на Британия би било предрешено.<br /> <br /> В периода 1942-1943 г. Канарис установява добри връзки с разузнавателните служби на съюзниците от антихитлеристката коалиция и през лятото на 1943 г. се среща в Сантандер (Испания) с ръководители на английската и американската разузнавателни служби. Пред тях той представя план за примирие със западните държави и продължаване на военните действия на Изток.<br /> <br /> Още през 1942 г. положението на Канарис се разклаща заради провала на операция &bdquo;Глог&rdquo; (въстание в Южна Африка), операция &ldquo;Тигър&rdquo; (афгано-индийски конфликт), &ldquo;Шамил&rdquo; (въстание в Кавказ) и др.<br /> <br /> В началото на 1943 г. няколко сътрудници на Абвера са арестувани от Гестапо, тъй като са заподозрени, че организират покушение срещу Хитлер. Започва и разследване на дейността на цялата разузнавателна служба на Канарис. След поредицата провалени операции, ръководени от Канарис, през февруари 1944 г. Хитлер иска отстраняването му от длъжност, както и преподчиняването на голяма част от Абвера на СС.<br /> <br /> След оставката на Канарис, той е изпратен в замъка Лауенщайн, като му е забранено да го напуска. От юни 1944 г. е уволнен в запаса, а от юли същата година е назначен за адмирал за специални задачи и началник-щаб на ОКВ по въпросите на търговската и икономическата война.<br /> <br /> В ранното лято на 1944 г. бивши сътрудници на Абвера уведомяват Канарис, че се готви покушение срещу фюрера. През юли 1944 г. той е арестуван от Валтер Шеленберг по заповед на началника на Гестапо Хайнрих Мюлер. Следствието обаче не успява да докаже съучастието на Канарис в заговора. От началото на февруари 1945 г. заедно с други следствени лица е изпратен в концлагера Флосенбюрг. Няколко дни по-късно двама войници намират личния дневник на Канарис, в който той се изказва отрицателно за Хитлер. Самият Хитлер изисква &ldquo;незабавното унищожаване на предателя&rdquo;.<br /> <br /> На 8 април специален съд във Флосенбюрг го осъжда на смърт и на следващия ден той е обесен. Един от палачите-есесовци после дава показания пред съда, че Канарис е обесен с железен нашийник и умира в мъки половин час след обесването. Телата на осъдените са изгорени в двора на концлагера.<br /> <br /> След войната Ервин Лахоузен, бивш адмирал в щаба на Канарис, казва: <em>&bdquo;Той мразеше Хитлер, неговата система и методи. Той мразеше войната...&quot;</em><br /> <br /> <strong>Участие в спасяването на евреи</strong><br /> <br /> Според изследвания на израелския историк Дани Урбах Канарис е спасил от унищожаване над 500 евреи, изпращайки ги зад граница, основно в Испания и Португалия, като шпиони.<br /> <br /> Сред спасените от Канарис е и бившият духовен лидер на юдейското религиозно течение на хасидите (Хабад) Йозеф Ицхок Шнеерсон, изведен през 1940 г. от Варшава в Берлин, а оттам през Рига и Швеция в САЩ.<br /> <br /> Представители на движението Хабад не веднъж са подавали официално искане в израелския Национален мемориален център на Холокоста Яд ва-Шем Канарис да бъде признат за праведник на народите в света. Яд ва-Шем отказва да признае Канарис под предлог, че подчинени на него части от абвера са съпричастни към убийството на евреи. Според историка Урбах в неговата книга &bdquo;Валкирия. Немската съпротива на Хитлер&quot; той не е намерил доказателства за това.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />