На 7 декември 1941 г., неделя, рано сутринта японският Императорски флот Kidо Butai неочаквано атакува и разгромява със самолети и подводници американската военноморска база при Пърл Харбър на Хаваите.
Японците осъществяват стратегическа изненада чрез подготвена в строга тайна операция. На 26 ноември 1941 г. ударното съединение на японския флот под командването на вицеадмирал Чуичи Нагумо напуска базата си в залива Хитокаппу на Курилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение включва шест самолетоносача - &bdquo;Акаги&ldquo;, &bdquo;Хирю&ldquo;, &bdquo;Кага&ldquo;, &bdquo;Шокаку&ldquo;, &bdquo;Сорю&ldquo; и &bdquo;Дзюйкаку&ldquo;, на които са базирани 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани от двата линейни кораба Хией и Киришима, от двата тежки крайцераТоне и Чикума, от един лек крайцер и 11 ескадрени миноносци.<br /> <br /> <strong>Подготовка за нападението</strong><br /> <br /> Според японския план самолетоносачите и техният ескорт за 11 дни трябва да изминат маршрут от 6000 км северно от обикновения път на параходите, незабелязано да доближат Пърл Харбър и от позиция на 350-400 км северно от островите да стартират палубните самолети. Предпочетен е неделният ден, тъй като тогава повечето институции на американските въоръжени сили работят с намален персонал. Часът на атаката също не е избран случайно - в неделното утро екипажите не са по бойните си постове, а са строени на палубите за издигане на корабните флагове.<br /> <br /> Стратегическите цели на атаката са:<br /> &bull; Неутрализиране на американския Тихоокеански флот чрез унищожаване преди всичко на тежките линейни кораби и на самолетоносачите, без които американците няма да са в състояние да попречат на японската офанзива в югоизточна Азия. Атакуващите пилоти получават изрична заповед да атакуват само линейните кораби и самолетоносачите, но по време на нападението не всички от тях изпълняват това нареждане.<br /> &bull; Изваждане от строя на военната база Пърл Харбър. След унищожаване на пристанищните докове и резервоарите за гориво за американския флот става невъзможно в бъдеще време да действа от Пърл Харбър. Доковете на Пърл Харбър са единствените западно от Калифорния, където могат да се извършват ремонтни дейности. Ако те бъдат унищожени, при дори малки повреди американските кораби трябва да пропътуват половината Тихи океан до Калифорния, за да бъдат поправени. В най-добрия случай японците се надяват да потопят голям кораб на входа на пристанището и така на практика да го затворят, за да може всяка атака на американския флот да започва от западния бряг на страната (например от Калифорния).<br /> <br /> На 6 декември 1941 г. в късните часове на деня командващият адмирал Того отваря запечатан плик, получен при отплаването. На белия лист има три думи &quot;Тора, Тора, Тора&quot;. Това е заповедта за атаката на Пърл Харбър.<br /> <br /> В 21 часа флотът достига 158-ия меридиан и се намира на близо 910 километра северно от Хаваите. По време на 11-дневното пътуване силни ветрове често разкъсват издигнатите корабни флагове и повече от 10 души изпадат зад бордовете в опити да ги сменят.<br /> <br /> В Пърл Харбър САЩ са съсредоточили 8 линейни кораба, 8 крайцера, 29 миноносеца, 9 подводници и 391 бойни самолета. Там обаче считат една японска атака по принцип за възможна, но крайно невероятна. Затова местата на бойните кораби около остров Форд не са подсигурени. Голяма част от екипажите са на брега на острова. Огънят под парните котли на корабите е почти или изцяло угаснал. Без огън под котлите корабите не осигуряват пара за машините си, а процесът на запалване на котела трае няколко часа, докато се достигне необходимото парно налягане.<br /> <br /> За защитата на острова е отговорна Сухопътната армия на САЩ, но войските по никакъв начин не са подготвени за атаката. Противовъздушните средства за отбрана не са разпределени във войсковите подразделения, а се намират в складове, тъй като командването не желае да дразни излишно собствениците на намиращите се в близост частни земи. Зенитна артилерия има в отделени складове за муниции, те обаче са затворени. По заповед на генерал Шорт самолетите на летищата са преместени от обичайните им позиции в периферията на летателното поле в средата на летището, за да бъдат предотвратени възможни саботажи. Шестте нови мобилни радарни станции, доставени на Хаваите едва през октомври 1941 г., работят единствено между 4:00 и 7:00 сутрин, когато се очаква японско нападение.<br /> <br /> Първата японска вълна от 183 самолета стартира в 6:10 ч. сутринта на 7 декември 1941 г. на разстояние 230 морски мили (400 километра) северно от остров Оаху. Екипажите на самолетоносачите изпращат излитащите самолети с викове &bdquo;Банзай&ldquo; (еквивалентни на викове &bdquo;Ура&ldquo;).<br /> <br /> Първият сблъсък между силите на Япония и тези на САЩ става в 6:37 ч. местно време пред входа на пристанището. От борда на миночистача &bdquo;Кондор&rdquo; съобщават на патрулиращия разрушител &bdquo;Уорд&rdquo;, че са видели перископ в близост до входа на пристанището. &bdquo;Уорд&rdquo; обаче не открива никаква подводница. В 6:30 часа снабдителният кораб &bdquo;Антарес&rdquo; също съобщава за наличието на подводница, след което военноморският флот изпраща във въздуха един самолет PBY Каталина, който да подпомогне &bdquo;Уорд&rdquo; в търсенето. Към 6:45 ч. &bdquo;Уорд&rdquo; открива и потопява подводницата с артилерийски огън и дълбочинни бомби. Това е една от петте японски малки подводници, които имат за цел да влязат в пристанището. Няколко минути по-късно PBY Каталина съобщава за потопяването на още една подводница при входа на пристанището. От &bdquo;Уорд&rdquo; откриват и трета японска подводница в отбранителната зона на пристанището.<br /> <br /> В 7:02 часа двата радара на станцията Опанах засичат група от 50 или повече самолети, които се приближават от север. Операторите съобщават за местоположението на наближаващите самолети, без обаче да споменат техния брой. В информационния център решават, че това са очаквани бомбардировачи Боинг B-17 и нареждат на радарните оператори да привършат дежурството си.<br /> <br /> <strong>Първа атака</strong><br /> <br /> Първата японска атакуваща вълна достига Пърл Харбър, без да срещне сериозна съпротива. Атаката започва в 7:55 ч. с бомбардирането на остров Форд. Три минути по-късно тамошната радиостанция изпраща съобщението &bdquo;Въздушна атака над Пърл Харбър. Това не е учение.&ldquo; Новината е получена във Вашингтон и само няколко минути след началото на атаката е информиран министърът на военноморските сили Франк Нокс. Първоначално той не иска да повярва. &bdquo;Боже мой! Не може да е истина, това трябва да са Филипините&ldquo; (My God! This can&rsquo;t be true, this must mean the Philippines.).<br /> <br /> 24 от общо 40 японски торпедни бомбардировача атакуват от източната страна на остров Форд американските линейни кораби. Корабът &bdquo;Невада&rdquo; успява да свали две атакуващи машини, преди да бъде ударен от торпедо и две бомби. &bdquo;Калифорния&rdquo; е ударена от две бомби и две торпеда, като една от бомбите попада в склад за муниции и води до експлозия. Не всички отделения на кораба са водоустойчиви и се стига до тежки пробиви на вода, които трудно могат да бъдат спрени, в следствие корабът е напуснат от екипажа.<br /> <br /> Срещу &bdquo;Оклахома&rdquo; първите атакуващи самолети пускат три торпеда, след което корабът започва да се преобръща. По време на обръщането най-малко още две торпеда пробиват борда на линейния кораб. 400 моряци остават затворени под палубата, и само 32 от тях са освободени от останките през следващите няколко дена. &bdquo;Западна Вирджиния&rdquo; е ударена от най-малко шест торпеда, но заради бързите насрещни течения е предотвратено обръщането на кораба.<br /> <br /> &bdquo;Аризона&rdquo; вероятно е ударена от едно торпедо, преди в 8:10 една голямокалибрена фугасна бомба да го улучи между двата предни оръдейни купола. Взривът поражда верижна реакция, която води до експлозия на предните главни складове, пълни с над 450 тона барут. При мощната експлозия корабът се издига на 5-6 метра и се разкъсва на две части. Предната част на кораба е практически напълно разрушена, а допълнително експлозията подпалва изтеклия петрол на водната повърхност. Умират 1177 от общо 1400-те души екипаж, половината от всички американски жертви в атаката. Загиват също командирът Франклин ван Валкенбурх и контраадмирал Исак К. Кид. &bdquo;Аризона&rdquo; гори още два дена след атаката.<br /> <br /> От вътрешната страна на Battleship Row (редицата на линейните кораби) са закотвени &bdquo;Мериленд&rdquo; и &bdquo;Тенеси&rdquo;, които са сравнително слабо повредени. Те са защитени от торпедни удари, тъй като от едната страна се намира остров Форд, а от другата са линейните корабите &bdquo;Оклахома&rdquo; и &bdquo;Западна Вирджиния&rdquo;. На двата корба са пуснати по две бомби, на &bdquo;Тенеси&rdquo; са повредени две от 12-те 356 мм (14 инча) оръдия. След експлозията на &bdquo;Аризона&rdquo; се издигат гъсти облаци от пушек затрудняват японската бомбардировка над двата кораба. &bdquo;Тенеси&rdquo; понася огромни щети заради силната горещина, тъй като се намира два дена в горящия петрол на &bdquo;Аризона&rdquo;.<br /> <br /> В същото време още 16 торпедни бомбардировача атакуват северозападната страна на остров Форд, където са местата на самолетоносачите. Там обаче се намират само крайцерите &bdquo;Детройт&rdquo; и &bdquo;Роли&rdquo;.<br /> <br /> Повечето японски пилоти игнорират заповедта да се атакуват само линейни кораби и самолетоносачи. Най-вероятно японците погрешно идентифицират корабите и помислят стария &bdquo;Юта&rdquo; за един от най-новите линейни кораби. &bdquo;Юта&rdquo; е ударен от две торпеда и след 10 минути се преобръща. &bdquo;Роли&rdquo; е ударен от едно торпедо и с усилие успява да се задържи над водата. Останалите торпедни бомбардировачи прелитат остров Форд и започват атака над линейните кораби.<br /> <br /> Пикиращи самолети атакуват летищата Ева, Хикам, Уийлър, остров Форд и Канеое. Особено на армейските летища Хикам и Уийлър подредените в редици американски машини са лесна мишена. Другите летища също не понасят удара леко. Голяма част от машините са разрушени или повредени още докато са на земята. Само няколко американски изтребители от тип P-36 Hawk и P-40 Warhawk успяват да излетят. Най-успешно се справят пилотите Кенет Тайлър и Джордж Уелч, които по време на атаката се приземяват два пъти, за да дозаредят муниции и общо свалят шест японски самолета.<br /> <br /> Хаосът е пълен. Много американски кораби напускат пристанището, разчитайки на относителната защита на открито море, като повечето от тях са без пълен екипаж. Две японски торпеда, изстреляни по &bdquo;Сейт Луис&rdquo;, улучват прокрадваща се за атака тяхна подводница. Друга двуместна подводница засяда на риф и лейтенант Сакамаки Кацуо става първият японски пленник на американците.<br /> <br /> <strong>Втора атака</strong><br /> <br /> В 8:50 часа внезапно настъпва втората японска атакуваща вълна от 170 самолета. Опитващата се да излезе от пристанището &bdquo;Невада&rdquo; е атакувана от 23 бомбардировача, които се надяват да потопят линейния кораб в тесния изходен канал и така да блокират пристанището. Те правят поне пет точни попадения, две от които пробиват дупки в корпуса на кораба. След като става ясно, че &bdquo;Невада&rdquo; няма да мине през канала успешно, командващите кораба офицери решават да обърнат обратно и да го насочат към ремонтния център.<br /> <br /> По време на атаката линейният кораб &bdquo;Пенсилвания&rdquo; се намира в сух док заедно с разрушителите &bdquo;Касин&rdquo; и &bdquo;Доунс&rdquo;, разположени един до друг пред него. Първата японска атака пропуска &bdquo;Пенсилвания&rdquo; и едва самолетите от втората вълна откриват кораба и го бомбардират. Едно точно попадение изважда от строя само оръдията в средата на кораба. Двата разрушителя обаче са ударени от множество бомби.<br /> <br /> Летищата и пистите са атакувани отново. Към 9:45 ч. се оттеглят всички японски машини. Сред последните приземили се в 13 часа е капитан втори ранг Фучида. Той остава във въздуха през време на цялата атака, за да наблюдава причинените щети. След като адмирал Нагумо изслушва първите му отзиви, в 13:30 часа заповядва оттегляне на флота без следваща атака.<br /> <br /> Американските разузнавачи, започнали работа чак след атаката, търсят на север японските кораби части, но не успяват да ги открият, тъй като те са много по-отдалечени, отколкото предполагат. Поради това е изказано предположението, че пристигането и отлитането на самолетите в посока север е само заблуда, а японските самолетоносачи се намират западно или южно от Хаваите. Грешната преценка се дължи най-вече на неизвестната далечина на действие на японските самолети, която далеч надминава възможностите на американските.<br /> <br /> <strong>Загубите</strong><br /> <br /> Същинските резултати от атаката са противоречиво оценени. Например по-после потопени кораби са извадени и възстановени, а тежко повредени са бракувани.<br /> <br /> При всичките тези условности е прието, че загубите на САЩ са: потопени 4 линейни кораба, 2 ескадрени миноносеца и един минен заградител. Още 4 линейни кораба, 3 леки крайцера и 1 ескадрен миноносец получават сериозни повреди. Загубите на американската авиация: унищожени 188 самолета, а още 159 са тежко повредени. Човешките загуби наброяват 2403 убити (от тях повече от 1000 на борда на взривилия се линеен кораб &bdquo;Аризона&rdquo;) и 1178 ранени. Японците губят едва 29 самолета и 55 души<br /> <br /> <strong>Последици</strong><br /> <br /> С унищожаването на голяма част от американския тихоокеански военноморски флот през следващите месеци японците получават пълно надмощие в Тихия океан. Едновременно с атаката започва японската офанзива и срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война се превръща фактически в глобална война.<br /> <br /> Японците обаче жънат Пирова победа. На командващия японския флот адмирал Ямамото приписват, че в този ден промълвя: &quot;Това е началото на края. Разбудихме спящия гигант&quot;. Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война, тъй като става повод за влизането на неутралните САЩ във войната още на следващия ден - 8 декември. Въпреки че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя се оказва с фатални последствия за Япония.<br /> <br /> Недосегаемата американска индустрия започва да бълва огромни количества самолети, танкове, кораби и всякакви видове оръжия. Те са достатъчни не само за голямата американска армия, която скоро ще се разгърне по островите в Тихия океан, в Африка и в Европа. Американска военна продукция има и за съюзниците Великобритания и СССР. Нито Германия, нито Япония, да не говорим за Италия, могат да противостоят на тази могъща индустрия.<br /> <br /> Всъщност японското нападение над Пърл Харбър предопределя не само хода, но и изхода на Втората световна война.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />