25 ноември: Преди 70 г. е основан лагер за пленени англоамерикански летци край Шумен

В лагера са концентрирани основно оцелелите екипажи на свалени бомбардировачи, както над България, така и в окупираните от нея територии в Гърция и Югославия &ndash; общо 120 самолета заедно с изтребителите от ескорта. Някои от самолетите са свалени от български и немски пилоти, други са засегнати от ПВО на румънска територия (нефтените рафинерии край Плоещ), технически неизправности и др. По правило екипажите на засегнатите самолети правят всичко възможно да излязат извън пределите на Румъния и се стремят към територията на неутрална Турция, но не всички успяват.<br /> <br /> Отделно в тези 120 самолета са намерените тела на 180 загинали летци, от които е установена самоличността и са погребани 36 души. В 6 от случаите самолетите дотолкова са изгорели, че не е било възможно да се установи броят на загиналите в тях.<br /> <br /> От пленниците 141 са офицери и 188 подофицери и редници. Най-старшият по звание е американският подполковник Хюг Р. Граф. По национален състав те са: 292 американци, 17 англичани, 7 сърби, 4 южноафриканци, 2 австралийци, 2 канадци, 2 хървати, 2 холандци и 1 словенец. Основно са на възраст между 20 и 25 г. Според мирновременните им професии са студенти, търговци, шофьори, работници, художници и др.<br /> <br /> При попълване на разпитните протоколи мнозина от пленниците се държат надменно и пренебрежително, а други са направо арогантни. Например 30-годишният американски поручик Роланд Елзуорт Щумпф цинично коментира извършваните от него бомбардировки: <em>&bdquo;Не бих се поколебал да избия даже и деца, ако има такава заповед.&rdquo;</em><br /> <br /> Военнопленническият лагер е подчинен на коменданта на шуменския гарнизон, който назначава комендант на лагера &ndash; офицери или кандидат-подофицери, назначавани за по два месеца. Първи комендант на лагера е фелдфебел-школник Георги Георгиев от 5-и дивизионен артилерийски полк (25.11.1943 г.-10.1.1944 г.)<br /> <br /> Първоначално персоналът на лагера &ndash; комендант, 2 разводачи плюс 12 души охрана, санитар и готвач - наброява едва 17 души. През лятото на 1944 г. охраната е увеличена на 21 военнослужещи.<br /> <br /> В използваната сграда за настаняване има достатъчно удобства. Офицерите са настанени отделно от останалия състав. Многократно военнопленниците получават квалифицирана медицинска помощ в различни болници в Русе и Шумен (на двама е ампутиран по един крак), осигурено им е дори зъболечение.<br /> <br /> В края на юни 1944 г. лагерът е така претъпкан, че новото попълнение от 17 пленници и върнато обратно в града и е настанено в казармите. Затова на 13 юли лагерът е преместен в ново казармено помещение на &bdquo;Илчов баир&rdquo;. Офицерите са настанени от 6 до 10 души в стая. Отделна стая е предоставена на представителя на военнопленниците &ndash; отначало поручик Дарлингтън, а после майор Смит.<br /> <br /> Военнопленниците спят на единични и двуетажни кревати. Всеки от тях притежава сламеник, чаршафи, възглавница и ново одеало. Собственикът на &bdquo;Нова баня&rdquo; в Шумен прави писмено оплакване, че военнопленниците са &bdquo;присвоили&rdquo; кърпи и хавлии.<br /> <br /> И в този лагер оградата е почти символична: четири реда бодлива тел, опънати на 50 м от сградите, за да се осигури място за разходки и спортуване. Пленниците се грижат принудително за чистотата, като не проявяват желание за ред.<br /> <br /> Намерените при залавянето на пленниците валута е обменена от БНБ в левове &ndash; общо 265 хиляди лева. Министерският съвет определя размера на паричните възнаграждения на пленниците. Офицерите получават заплати приравнени към българските офицери, като парите идват от швейцарската легация. Ако войниците работят, им се изплащат заплати като на български работници.<br /> <br /> На два пъти лагерът е инспектиран от делегация на Международния червен кръст, която остава доволна от условията за настаняване.<br /> <br /> Военнопленниците получават право на кореспонденция &ndash; от САЩ писмата пристигат за 2-3 месеца, а от Сърбия и Хърватско &ndash; за около месец.<br /> <br /> Въпреки максималните усилия на правителството да изпълни международните си задължения по третирането на военнопленниците, не липсват инциденти. Например хърватският подофицер Иван Халапа (32 г.) и сръбският подофицер Миодраг Милотиевич (40 г.) разчистват по типично балкански маниер с юмруци &bdquo;стари сметки&rdquo;, след което първият отива в ареста, а вторият попада в шуменската болница.<br /> <br /> На 3 юни 1944 г. на свечеряване четирима американци &ndash; един поручик и трима подпоручици &ndash; правят опит за бягство, като предварително се запасяват с 4 хляба и компас. Бягството им е разкрито веднага, бегълците за настигнати само на 200 м от лагера. При преследването е дадена заповед да не се стреля. На бегълците не е наложено наказание.<br /> <br /> Пак през юни един 24-годишен американски фелдфебел, пленен същия месец, при едно раздаване на хляба набучва дадения му войнишки хляб върху ножа на часовия. Само бързата намеса на коменданта на лагера поручик Пано Христов спасяват военнопленника от законната реакция на часовия. Запитан за причините, които са го накарали да постъпи по този начин, плененият цинично отговаря: &bdquo;За развлечение!&rdquo;<br /> <br /> През юли един подофицер и един фелдфебел демонстративно хвърлят дадените им хлябове под претекст, че не е пресен, и чупят три стъкла на прозорци в трапезарията. Отново няма последици за наглите американци.<br /> <br /> На 8 септември представителят на военнопленниците майор Смит е откаран със самолет в София. Там в Министерството на войната той се среща с помощник-началника на Щаба на войската, на когото благодари за &bdquo;отличното третиране&rdquo; на пленниците.<br /> <br /> Същата вечер командирът на шуменския гарнизон подполковник Васил Войводов кани на вечеря подполковник Граф, майор Сирил Кларк и поручик Иван Короша, на която тримата бивши военнопленници пожелават да подпишат документ, удостоверяващ доброто им третиране в лагера. За съжаление Войводов отклонява предложението.<br /> <br /> На 9 септември лагерът с освободените 329 военнопленници потегля от Варна за Турция.<br /> <br /> Напълно неочаквано на 4 октомври 1944 г. в България пристига американска военна мисия, ръководена от генерал У. Хол със задача да разследва &bdquo;жестокостите&rdquo;, проявени спрямо пленените американски летци. За идването на мисията допринася преди всичко гръцката преса с обвинения за &bdquo;лошо третиране на пленниците&rdquo;.<br /> <br /> На 23 октомври 1944 г. представител на американския Червен кръст съставя доклад от интервютата с освободени 257 американски летци, където някои от тях се оплакват, че не са им осигурени условия за живот, които да съответстват на американския стандарт на живот. Янките си остават янки!<br /> <br /> <strong>Послеслов</strong><br /> <br /> През 1944 г. от три импровизирани летища на територията на бивша Югославия, в частност в Сърбия, е проведена Операция &bdquo;Фал&rdquo; (Operation Halyard) или още и Операция &bdquo;Въздушен мост&rdquo;. Тя има за цел спасяване на около 700 англоамерикански летци, чиито самолети са свалени от зенитната артилерия или военновъздушните сили на противника основно над Румъния.<br /> <br /> Летците отначало са спасени от четниците на Дража Михайлович, след което западните съюзници влизат във връзка със сръбските националисти.<br /> <br /> Операция &bdquo;Фал&rdquo; е най-голямата и успешна спасителна акция на съюзниците в тила на Оста през Втората световна война.<br /> <strong><em><br /> /По книгата &bdquo;Летящи крепости над България&rdquo; на Румен Руменин/</em></strong><br /> <br />