16 ноември, 09:36

Добрина Чешмеджиева: Пънкар съм по душа

прочитания: 2826 | коментари: 7
София, България

Добрина: Екипът на "Референдум" никога не е бил гръмък в рекламирането на продукта ни, защото смятаме, че това е професионално задължение. Но е хубаво, че предаването се ползва с респект не само пред гостите, но и пред публиката. Чувало се е извън БНТ при социален спор: "Нека да се реши в "Референдум". Едно предаване никога не е човекът, който казва "Добър вечер" на публиката. Сам в телевизията не можеш да направиш нищо. Добрина Чешмеджиева се въздържа от радикални емоции в ефир, но никога не изключва възможността те да се набъркат в сценария на "Референдум" по БНТ 1. "За петте години от началото на предаването сме коментирали най-конфликтните теми в обществото. Беше крайно нажежено в деня, в който тръгна сегашният парламент. Дебатът за пушенето винаги води до големи разправии, екологичните проблеми, шистовия газ, етнодискусиите - също. Но без подобни страсти всичко би изглеждало стерилно", анализира водещата. Тя обаче не е нито злопаметна, нито пък би направила капитал от подобни ситуации с дъх на тв скандал.

"Нямам навик да извличам дивиденти за себе си от жегата в студиото. Самата аз мога да избухна или да сменя настроение за секунди - но за по-лични, по-всекидневни неща. Аз съм по-скоро човек, който няма проблем да обърне монетата и да види и другата й страна. Но не знам дали това би могло да се дефинира като акт на дипломация. Никога не съм имала притеснения, че в предаването, обществото и живота може да се изправя срещу хора, които мислят различно. Често казано, съм озадачена от факта, че има хора с нетърпимост към противоположната гледна точка - те не могат да я приемат и веднага започват да търсят подтекст, конспирация". Тя споделя, че понякога изглежда плаха, но това съвсем не означава, че се плаши. Любопитна е, но без агресия.

Добрина се дразни от напъни в медийното пространство, концентрирани в надути фрази от сорта на "Ще бъда себе си".
"Ще направя група във Фейсбук: Моля ви, престанете да бъдете себе си и да се фукате с това. Всеки втори човек, който се появи по която и да е телевизия, се бие в гърдите, че ще остане себе си. Какво означава това - ами бъди нещо по-добро, пребори се с демоните си. Защото може да си аморален и арогантен със сбъркана ценностна система - тогава не бива да бъдеш себе си.
От сутрин до вечер се леят клише до клише декларация до декларация. Банално е. Е, аз не искам да бъда себе си, а да победя себе си".

Добрина си слага ръка на сърцето - понякога е сприхава, дори несправедлива към близки хора. Друг, макар и неформулиран грях, са вечните й папироси. Но не дава обещания, че ще престане да пуши. "Аз съм пънкар по душа - такива бяха и приятелите ми, различни, неординерни. Бунтувах се срещу нормите - ходех с огнено червена коса, с кубинки. Седяхме по Паметника на Съветската армия, рисувахме по него графити, оставяхме послания. Мислехме. Неслучайно всички в бандата останаха ярки личности в сферата, в която работят. Бяхме група от индивидуалисти".

Според дамата, учила журналистика и дефектология в Алма матер, най-важен е диалогът. "Много е важно хората да си говорят - това е най-чистият начин да стигнеш до някаква истина. Това важи за всички страни и за всички теми. Журналистиката не беше детската ми мечта, а воденето на телевизионно предаване - още по-малко. Не съм се виждала с микрофон в студио, нито пък съм имала ясна представа с какво точно искам да се занимавам. Може би защото учех в класическата гимназия, което беше изключително място. Там получавахме толкова много, че се чудехме какви искаме да бъдем. Беше случайност, че влязох в БНТ. Но много хора ме провокираха, дадоха ми шанс да се пробвам, да се случи кариерата ми. Така че съм им задължена. Не ме интересува кой ще повярва на това".

Добрина се увлича по разни забави, но особено държи на качествените пътешествия. Напоследък се е влюбила в Матера - странен и библейски град в Южна Италия. "Къщите в старата му част са издълбани в скали. Там са снимани "Страстите Христови", разказва Доби. Обещава си освен нови приключения да вземе и шофьорска книжка - или поне ще се пробва. "Направо съм подвижен джипиес - много съм удобна и приятна компания, давам упътвания, много добре чета табели и се ориентирам бързо.

От пет години се каня да отида на курсове. Планирането не е силната ми черта". Чешмеджиева не си пада по коментари за личния си живот. "Чувствам се свободна жена, независимо от емоциите, които ми се случват", обобщава тя.

Албена АТАНАСОВА, в. "Стандарт"
Добави в Facebook



7 коментара

Напиши коментар