"ШОУ" вече алармира: Страховити бежанци окупират центъра на София!

Центърът на София вече не е същият! За това алармира вестник "ШОУ" още миналия вторник. БЛИЦ публикува репортажа на Славей Костадинов, който при по-внимателен прочит можеше да накара служителите на МВР да се размърдат преди 20-годишната Виктория да бъде направена на решето от арабски обирджиия.

В. "ШОУ" - 29 октомври 2013 година:

След наплива от бежанци непосветените туристи могат да объркат пъпа на столицата ни с нещо като Багдад, нещо като Дамаск... или която щеш от размирните столици на Близкия и Далечния изток. Само дето тук още не свистят куршуми и не гърмят бомби. Ако един репортер прекара един ден от живота си за “шпионаж” в квадрата между бул. “Мария Луиза” и бул. “Христо Ботев”, ул. “Екзарх Йосиф” и бул. “Сливница” и ул. “Цар Симеон”, барабар с Халите и Джамията, може да се натъкне на невероятни сценки и да си направи съответните печални (и страховити) изводи - явно това, което се бълва от нашенските медии за проблема с т. нар. сирийски бежанци, няма нищо общо с реалността!

Градинката пред Централна баня

Пейките пред банята са окупирани от араби, роми, китайци и... храбри пенсионери с особено предназначение. От Космоса личи кой за какво е дошъл. Центърът на вниманието, естествено, са сирийските бежанци – къдрави, рошави, повече или по-малко мургави и т.н. Обединяващото е погледът – мрачен, вторачен в земята, шарещ наоколо с известна доза любопитство, очакващ нещо...

Към обяд става ясно за какво става въпрос. Фонтанът пред банята шурти на пълни обороти, арабите са залепнали за пейките и гледат в нищото. Чакат. Явно има защо. Скоро периметърът започва да се прекосява надлъж и нашир от китайски “патрулки” с износени дънки и зимни пуловери. Оглеждат със скоростта на светлината кой кой е в градинката, без да спират. След тях идват босовете. Те са друга бира. Агитката постепенно се групира и набира към около десетина на брой. Разузнавачите с дръпнати очи се появяват отново, буквално от нищото, бърборят нещо на шефовете и изчезват. Босовете си личат – изтупани в черни костюми, с леден поглед, обкръжени от гардове. След дълго чакане репортерът на “ШОУ” най-после засича сделка между бежанци и тарторите на китайската мафия у нас. Първите започват да ръкомахат. Вторите ги гледат през цепнатите си очички като статуи, без да им трепне и едно лицево мускулче. Накрая все пак се стига до сделка. Разменят се някакви опаковани с тиксо пакетчета. От едни в други ръце преминават мобилни телефони. Кой знае защо... Накрая китайци и араби се разделят делово и студено.

Класиката на далаверата идва с появата на тлъст ром

Охраненият циганин явно е на достатъчно високо ниво в аферата. Той сръчква в ребрата заспала на пейката русокоса българка около пенсионна възраст. Сценката заслужава фото. Явно недоспалата посредничка /денонощна агентка в дрането на бежанци/ рипа и започва да се отчита. Отчетът пък направо е за филм. Сънената “брокерка” приема и предава пакетчета, шефът й брои пачки и. т.н. Тлъстият ром брои, после измъква иззад пейката на посредничката си огромни пликове и дисаги, пълни с какво ли не. Вади от тях черно яке, мери го и го пъхва обратно. Явно не му е по мярка. След дълго ровене, изважда бял скъп кожух и го отделя под мишница. Сританата и сръчкана недоспала българска брокерка е претарашена, “осчетоводена” и изритана на друга пейка, където отново моментално почва да хърка. Зад пейката е плячката, която дебелият циганин пренася и пренасочва. Щракаме с фотоапарата.

На нейното място се настанява друг охранен ром, който близо час не отлепя мобилния телефон от ухото си и навъртя куп разговори. След това вторият охранен “брокер” изчезна незнайно къде.

Репортерът под прикритие на “ШОУ” “закова” и младо арабче, клечащо пред джамията. “Сириън?” (“Сириец?”) - питаме. Малолетното тарикатче кима утвърдително, но се пищисва и веднага вади картата си за временен престой. Явно ни взема за хора на службите. Четем картата. Арабчето се казва Нишаан, 14-годишно, в картончето му пише, че срокът на валидност изтича на 22 ноември т.г. От джамията се изнизват няколко “стари” араби, които явно го питат на техния си език има ли някакъв проблем. От своя страна питаме на български какъв е проблемът? Оказва се, че говорят езика ни по-добре от нас. “Няма никакъв проблем - отговарят арабите. - Нишаан няма проблем, след 22 ноември ще получи нов документ за още 6 месеца”. Няма проблем, казват “старите араби”. Кой знае... След час засякохме отново невръстният Нишаан, който зае мястото на тлъстия ром и започна да се оглежда хладнокръвно и да лепи мобилния телефон на ухото си.

В тези дни в градинката пред банята в София конспиративно се събира и разминава

новата китайска мафия

Йерархията си личи от птичи поглед – кои са босовете, кои са гардовете и кои са “съгледвачите”, лява и дясна ръка на мафията. Босовете са елегантни, изтупани в маркови черни костюми за хиляди евро или долари, с ледени погледи, като в американските екшъни, които явно не са далеч от истината.

Междувременно русокосата българка с обемист ханш, която, по всичко личи, се е дала “под наем”, продължава да хърка на другата пейка. Щракаме я.

Пренасяме се в територията на Обетованата територия на арабите – улиците между бул. “Мария Луиза” и “Цар Симеон”. И какво? - На “Симеон” 6 щурмоваци нахлуват в магазин за бяла техника. Чакаме. Чакаме час. Не излизат. Опитваме се да влезем. Не става. Ченгетата са на втория етаж на магазина и разговарят дружески със стопаните към момента. Нагоре по “Симеон” явно става още нещо. Както и да е. Питаме четири ченгета на пресечката с “Борис ІІІ”: “Какво става тук, по-надолу явно има нещо?!”. “Абе, к`во да има, не знаем за какво става въпрос, `щото ние пазим уличния ред тука, на “Симеон” , понеже има някога тълпи от бежанци, които задръстват движението”, отвръщат лежерно...

Всичко по “Цар Симеон” е ясно – “старите араби” до кръстовището на “Женския пазар” си пазят територията и не допускат “новите” да припарят. Независимо дали “старите” продават или не източна дрога като опиум, хашиш и пр., в комбинация с евтини, малки и големи магазинчета и магерници.

Разследването на човека на “ШОУ” установи, че периметърът на “старите” и “новите” араби не е “арабски каприз”,

а въпрос на живот и смърт

в днешни времена.

Впрочем най-обобщаващото мнение по въпроса направи продавачът на източни сладкарски изделия – палестинецът Осман, срещу чийто магазин са тарторите на арабската диаспора в България на ул. “Цар Симеон”: “Мен отсега ме е страх от новите. Българската държава не знае какво прави, но те са потенциални престъпници! Не знаят език, не знаят какво да правят, не могат да се интегрират... И какво?!... Не знам какво ще правят, но те ще са нечисти работи! Аз съм тук от 20 години, когато беше войната в Кувейт. Ние сме палестинци. Аз съм роден в Кувейт, живеехме в Кувейт и като стана войната, изгониха всички палестинци. Само България ни прие. Затова аз съм безкрайно благодарен на тази страна, много я обичам! Аз, сестрите, братята и родителите ми получихме българско гражданство. Жена ми е българка. Обичам България, ако трябва, ще я защитавам с всичко. Аз съм палестинец. Не искам никакви помощи от България. Стига ми, че тази страна ме прие като свой човек. Много от тия новите са мафиоти!”, изповядва се пред “ШОУ” палестинецът, чиито очи блестят като светкавица, когато заговори за страната си.

Във всеки случай в България борсата за изкупуване на бежанци върви под пълна пара. Това е факт...


Славей КОСТАДИНОВ