Студентът Георги Иванов написа обръщение към колегите си, които окупират Софийския университет с контрааргументи против действията им. Университетът не е ваш, категоричен е Иванов.
Ето и пълният текст на писмото, публикувано в<a target="_blank" href="https://e-vestnik.bg/18997/okupatsiya-universitetat-ne-e-samo-vash/"> е-vestnik:<br /> </a><br /> &quot;Не знам как по-ясно да ви го напиша, колеги - студенти и преподаватели. Окупация на СУ е най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите.<br /> <br /> Университетът не е само ваш - на противниците на сегашното правителство. Университетът е на всички ни, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НИ ПРИСТРАСТИЯ. Ако утре мои съмишленици организират контраокупация, по-ясно ли ще ви стане колко е абсурдно да заставаме едни срещу други?<br /> <br /> Не сме се събрали в университета, за да се бием помежду си и да се убеждаваме едни други в правотата на политическите си възгледи. И докато студентите са все пак млади и неопитни, безкрайно съм разочарован от своите преподаватели, подкрепящи окупацията.<br /> <br /> Независимо с какъв политически цвят сте, уважаеми професори и доценти, вие сте преподаватели на всички студенти, а не само на онези, които подкрепят вашата партия. Като учени ваш пръв интерес и висш приоритет би следвало да е единствено науката.<br /> <br /> Нищо не е по-важно от науката. Политиците идват и си заминават. Не знам с какви очи ще застанете пред студентите си по-късно, когато това отшуми.<br /> <br /> Не знам как ще обясните, че сте предпочели личните ви политически виждания да застанат пред ПРАВОТО на студентите в залата, а и ваше ЗАДЪЛЖЕНИЕ, да получат образованието, което заслужават, и което са извоювали на приемните си изпити за най-престижния университет в страната.<br /> <br /> Надявах се да си давате сметка, че единственият начин да се освободим от мрака, обгърнал обществото ни, е чрез образование и наука. Не чрез лишението ни от тях, в служба на политически идеологии и партийни интереси!<br /> <br /> Студентите-окупатори трябва да разберат, че най-важни в нашето общество са всеобщата свобода и демократичността, а не победата (или медийната популярност) на всяка цена, особено жертвайки мнението и правата на околните. Политическите виждания на студентите и преподавателите нямат място в академичните зали. Площадът, от друга страна, е свободен!&quot;<br /> <br />