На 19 октомври 1453 г. английският гарнизон в Бордо капитулира пред французите и така се слага фактически край на Стогодишната война, започнала през 1337 г. и продължила 116 г. Всъщност последната битка завършва още на 17 юли 1453 г., като френските войски побеждават английските при Кастийон.
Войната се води за земите на територията на Франция, притежание на английската корона, и за Фландрия. Поради това в някои отношения конфликтът прилича на френска гражданска война, като според Фернан Бродел &bdquo;Англия действа като провинция (или група провинции) в рамките на Англо-френската уния.&ldquo;<br /> <br /> Войната се състои от поредица военни конфликти. Английската армия е съставена предимно от наемници и се командва от краля. Основа на френската армия е рицарското феодално опълчение.<br /> <br /> Сред причините за значимостта на Стогодишната война са:<br /> &bull; въвеждането на нови оръжия и тактики, които подкопават старата система на феодални армии, опиращи се на тежката кавалерия;<br /> &bull; образуването на първите постоянни армии в Западна Европа от времето на Западната Римска империя;<br /> &bull; промяна в ролите на аристокрацията и селяните и важни стъпки във формирането на новите национални монархии.<br /> <strong><br /> Корени на конфликта</strong><br /> <br /> Корените на Стогодишната война могат да бъдат проследени четири века преди нейното начало, когато франкският владетел Шарл III дава разрешение на викингите на Роло да се заселят в част от държавата му, станала известна като Нормандия (911 г.). През 1066 г. викингите, наричани нормани (северни хора), водени от Уилям Завоевателя нападат Англия, побеждават англо-саксонците и създават ново англо-норманско кралство.<br /> <br /> През следващия век и половина англо-норманите управляват както Нормандия, така и Англия, но през 1216 г. губят владенията си на континента. Английските благородници през 14 век са потомци на англо-норманите, все още говорят вариант на френския и помнят времената, когато дядовците им са владеели Нормандия. Те така и не се отказват от мечтата да си върнат своята родина, която освен това е и икономически активна област.<br /> <br /> <strong>Навечерието на войната</strong><br /> <br /> Конкретните събития, довели до военния конфликт в началото на 14 век, започват във Франция, където Капетингите управляват повече от 320 г. и мъжки наследници един след друг наследяват трона без прекъсване. През 1314 г. крал Филип IV умира, оставяйки трима сина. Най-големият, Луи X, умира през 1316 г., като единствената му дъщеря Жана през 1329 г. става кралица на Навара.<br /> <br /> За да затвърди правата си върху трона, вторият син на Филип IV, Филип V създава прецедент за наследяване само от мъжките наследници. След неговата смърт през 1322 г. дъщерите му са отстранени от наследяването без спорове в полза на третия брат Шарл IV.<br /> <br /> През 1324 г. Шарл IV и английският крал Едуард II водят кратката Сенсардоска война в Гаскония, която е неуспешна за англичаните. Те успяват да запазят само град Бордо и тясна крайбрежна ивица. Възвръщането на тези изгубени земи се превръща в основен въпрос на английската политика. Вследствие на войната нараства враждебността към Едуард II сред английските лордове от Аквитания. Те се обединяват около Роджър Мортимър, който по-късно напада Англия и детронира Едуард II.<br /> <br /> Шарл IV, крал на Франция и Навара, най-малкият син на Филип IV умира през 1328 г., оставяйки само дъщери. Главната линия на Капетингската династия е прекъсната, което създава криза с наследяването на френския трон.<br /> <br /> Междувременно сестрата на Шарл IV, Изабел, вдовица на Едуард II, практически управлява Англия от името на малолетния си син Едуард III. Младият Едуард III, племенник на Шарл, е неговият най-близък родственик от мъжки пол и единственият жив мъжки потомък на Филип IV. Според английската интерпретация на феодалния закон това го прави наследник на трона на Франция.<br /> <br /> Френските благородници обаче не желаят чужденец на трона, особено краля на Англия. Те обявяват, че наследяването на короната може да преминава само по непрекъсната мъжка линия, но не и през дъщерята на краля (Изабел) към нейния син (Едуард). След 1356 г. този принцип става известен като салически закон. Според французите наследник на престола трябва да бъде Филип дьо Валоа, син на по-малкия брат на Филип IV, Шарл дьо Валоа. И Едуард, и Филип разполагат с добри юридически аргументи, както и със силата да ги подкрепят.<br /> <br /> Жана Наварска също има юридически аргументи, за да претендира за френския трон, но не разполага с достатъчен потенциал, за да го направи.<br /> <br /> Тъй като английският крал контролира Гаскония като васал на Франция, Филип VI Валоа настоява Едуард да положи клетва пред него. С това той би се отказал от претенциите си за френския трон. За да го направи, Едуард иска да получи завзетите от Шарл IV територии в Аквитания. Преговорите между двете страни продължават няколко години, докато през 1331 г. Едуард, изправен през вътрешни проблеми, приема Филип за крал на Франция и се отказва от своите претенции, в замяна на което пък запазва остатъците от владенията си в Гаскония.<br /> <br /> През 1332 г. Жана Наварска ражда син, бъдещия Шарл II Наварски. Така Едуард III вече не е наследник на френската корона дори при наследяване по прекъсната мъжка линия.<br /> <strong><br /> Обявяване на войната</strong><br /> <br /> През 1333 г. Едуард III започва Втората война за независимост на Шотландия срещу шотландския крал Дейвид II, съюзник на Франция. Филип вижда в това възможност да си върне Гаскония, докато вниманието на англичаните е концентрирано на север, но войната се оказва лесен успех за Англия. Дейвид е принуден да избяга във Франция след поражението си в битката при Халидън Хил през юли 1333 г.<br /> <br /> През 1336 г. Филип планира експедиция, която да върне Дейвид на шотландския трон, като в същото време той присъедини Гаскония. Открити сблъсъци започват, когато френски кораби нападат селища по крайбрежието на Ла Манша, а през 1337 г. Филип предявява претенции към Гаскония, позовавайки се на феодалния закон и твърдейки, че Едуард е нарушил клетвата си, като не се е грижил за нуждите и исканията на своя сюзерен. В отговор Едуард заявява, че той е законният наследник на френския трон.<br /> <br /> <strong>Ход на войната</strong><br /> <strong><br /> Първи период</strong> на войната (1337-1360 г.) е характерен с борбата на противниците за Югозападна Франция. Бойните действия имат променлив успех, но англичаните завладяват Югозападна Франция и заставят Франция чрез Бретинския мирен договор (1360 г.) да им отстъпи територията от устието на Лоара до Пиренеите.<br /> <strong><br /> Втори период </strong>(1360-1380 г.) започва с реорганизация на френската армия в наемна, създаване на полева артилерия и нов морски флот. Като използва внезапните действия и партизанските методи за воюване, французите имат надмощие. Франция успява да запази много пристанища и крепости по крайбрежието на Атлантически океан (Бордо, Байон, Брест, Шербур, Кале). Англия е принудена да сключи примирие.<br /> <strong><br /> Трети период</strong> (1415-1424 г.) се характеризира с вътрешни противоречия и отслабване на Франция (селски и градски въстания, междуособна война на феодалните групировки и др.). С помощта на бургундския херцог англичаните завладяват Северна Франция (вкл. Париж). На 21 май 1420 г. е подписан мирен договор в Труа. Хенри V става регент на Франция, а след смъртта на крал Шарл VI става наследник на френския престол. През 1422 г. обаче след Шарл VІ внезапно умира и Хенри V. Франция се оказва в изключително тежко положение: разпокъсана и ограбена от завоевателите. Войната се превръща в националноосвободителна за Франция.<br /> <br /> През <strong>четвъртия период</strong> (1424-1453 г.) народните маси активно се намесват във войната (особено в Нормандия). През 1428 г. англичаните обсаждат Орлеан. Народната съпротива се вдъхновява от Жана д&rsquo;Арк и през 1429 г. градът е освободен. През 1437 г. французите завземат Париж, през 1441 г. си връщат Шампан и през 1450 г. Нормандия. На 19 октомври 1453 г. английската армия капитулира в Бордо.<br /> <br /> След завладяването на Бордо, през 1453 г. в Париж е сключен мирен договор, съгласно който Англия запазва на френска територия само Калѐ (той остава английски до 1556 г., когато френските войски, водени от херцог Франсоа дьо Гиз, го завладяват). Англия допълнително е отслабена от Войната на розите и не прави нов опит да завладее Франция.<br /> <br /> <strong>Резултати</strong><br /> <br /> 100-годишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, за възстановяването от който са ѝ нужни десетилетия. Хиляди умират от глад, чума, дизентерия и бандите, които тероризират населението. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата.<br /> <br /> Луи XI, наследник на Шарл VII, печели от отслабването на благородничеството. Той успява да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт, опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се появява нова Франция.<br /> <br /> След войната Англия отстъпва мястото си на континентална сила и все повече започва да се оформя обликът ѝ на бъдеща морска сила.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />