На 6 октомври 1973 г. започва четвъртата арабско-израелска война, известна като войната на Йом Кипур, и продължава до 25 октомври. Тя се води между Израел и коалиция от арабски държави, водени от Египет и Сирия.
В основата на причините за войната е стремежът на арабските държави, преди всичко на Египет, за реванш след позорно загубената Шестдневна война през 1967 г.<br /> <br /> Следва да се отбележи, че войната е против волята на САЩ (подпомагащи Израел) и СССР (подкрепящ арабите), тъй като неизбежно ще ги противопостави и освен това и на тях ще им струва колосални разходи. На среща с Никсън през юни 1973 г. Леонид Брежнев изразява тревога от възможна война - според него ако Израел не се изтегли в границите от преди 1967 г., египетската атака ще е въпрос на време. Това е ясна индикация, че СССР не е в състояние да попречи на планове на Садат за реванш.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Арабската подготовка</span></strong><br /> <br /> През това време Гамал Насър умира и властта в Египет е поета от Ануар Садат. За него войната е по принуда, за да излезе от общата криза на египетското общество - икономическа криза, безработицата и недоволството на населението от израелската окупация на Синай и сектора Газа.<br /> <br /> ООН предлага Израел да изтегли войските си от окупираните територии като условие за започване на мирни преговори. Израел обаче настоява преговорите да започнат без условия.<br /> <br /> СССР продължава да отпуска заеми на египетското правителство, да приема египетски военни на обучение, да изпраща инструктори, както и активен боен персонал - разчети на ПВО батареи, пилоти, радарни специалисти, диверсанти и т.н. До 1972 г. броят на съветските военнослужещи в Египет достига около 20 хил. души.<br /> <br /> СССР снабдява Египет с модерно въоръжение. Египетската армия вече разполага с изтребители Миг-19/21, вертолети Ми-6 и Ми-8, танкове Т-54/55 и 62, модерни ПВО установки и големи количества противотанкови ракети &quot;Малютка&quot; и РПГ-7.<br /> <br /> Освен Египет за война активно се подготвя и Сирия, следвана от Ирак и Йордания. Заявка за покрепа дават Саудитска Арабия, Тунис, Алжир и дори Куба и Северна Корея. С оглед на по-нататъшното изложение следва да се отбележи, че всъщност йорданският крал Хюсеин не е ентусиазиран, макар в предишната война страната му да е загубила огромни територии и половината си население. Кралят основателно се страхува от нови загуби, но не смее да се дели от арабските държави.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Готовност на Израел за война<br /> </strong></span><br /> След съкрушителния разгром на арабите през 1967 г. в Израел се формира мнение, че скоро няма да има нова война. Израел е сигурен в превъзходството си над арабските армии, като главна опора за това превъзходство се считатат ВВС. Също така се засилва и американското сътрудничество.<br /> <br /> Израел предприема мерки преди всичко за отбрана. През 1968-69 г. е изградена отбранителната линия Бар-Лев по източния бряг на Суец на стойност около $500 млн., която трябва да осигури на държавата 24 часа за извършване на мобилизация.<br /> <br /> Линията се състои от земни насипи, издигащи се на 20-22 метра над водната линия под ъгъл 45 градуса. Край подходящите за дебаркиране места са добавени бетонни укрепления за по 15 души всяко.<br /> <br /> Минни полета, бодлива тел и картечни гнезда покриват периметър от 200-300 метра около тези укрепления. Задачата им е да сигнализират за евентуална египетска атака, както и да насочват артилерийския огън. Допълнително през интервали от 7-10 км са построени няколкоетажни подземни бункери.<br /> <br /> Така израелската армия се отказва доброволно от предимството си - бързи, високоманеврени части за сметка на скъпоструващи укрепени позиции. На всичкото отгоре след 1970 г. около 1/3 от позициите вече не се обслужват поради съкращения в бюджета.<br /> <br /> Линията Бар-Лев не оправдава надеждите. Комбинацията от египетската стратегическа изненада, смазваща огнева мощ и 450 водни помпи се справят с нея за по-малко от ден. Оказва се, че 5 помпи с бензинов двигател вършат работата на 60 сапьори, 300 кг експлозив и един булдозер, при това два пъти по-бързо.<br /> <br /> Израел има пет секретни информационни служби, като най-главната сред тях е Модеин (военна разузнавателна служба, абревиатура - АМАН) с началник генерал Ели Зейра. Само тя анализира, оценява информацията и я пропуска към правителството.<br /> <br /> АМАН обаче не установява, че Египет се е подготвил за война и че вече е готов за нея. Не е схванат и замисълът на египтяните чрез привидно големи учения да концентрират 70-хилядна армия край Суецкия канал и с нея да го прекосят.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Съотношение на силите</strong></span><br /> <br /> <strong>Израел</strong>: Около 400-420 хил. резервисти; 1300-1500 танка; около 3000 бронирани машини и БТР; над 900 броя артилерия над 100мм; 561 самолета (А-4 Skyhawk, Ф-4 Phantom, Mirage ІІІ и др.), 84 хеликоптера и флот от около 35 малки кораба (бойни са около 1/3).<br /> <br /> <strong>Египет</strong>: 800 хил. войници, от които участие вземат 300-400 хил.; 2000-2400 танка; около 2400 бронирани машини и БТР; над 1100 броя артилерия над 100 мм; 690 самолета; 61 хеликоптера; 104 кораба.<br /> <br /> <strong>Сирия:</strong> 150 хил. армия, от която около 60 хил. вземат участие; 1350-1400 танка; 800-900 бронирани машини и БТР; 600 броя оръдия над 100 мм; 350 самолета; 36 хеликоптера и 21 бойни кораба.<br /> <br /> <strong>Ирак:</strong> Изпраща корпус от около 60 хил. войници (от които само 18-20 хил. успяват да пристигнат навреме), 500-700 танка (от които около 300 стигат навреме), 300-500 бронирани машини, 200 броя артилерия и 73 самолета.<br /> <br /> <strong>Останалите участници</strong>: Саудитска Арабия и Кувейт помагат финансово и също така изпращат символични експедиционни корпуси (саудитска бригада от 3000 души участва в отбраната на Дамаск). Мароко изпраща 3 бригади; палестинци в арабските държави сформират доброволчески части; Кадафи от Либия изпраща на Египет финансова помощ от над $1 млрд., наред с изтребители Мираж и няколко механизирани бригади; Алжир изпраща няколко ескадрили изтребители и бомбардировачи, механизирани пехотни бригади и няколко десетки танка; Тунис изпраща корпус от 1000 души, Судан &ndash; 3500, Куба &ndash; 1500 души.<br /> <br /> <strong>Йордания</strong> заема особена позиция: Около 2 седмици преди войната крал Хюсеин се среща с Асад и Садат в Александрия. Предвид взаимното им недоверие е малко вероятно пред Хюсеин да са разкрити конкретните военни планове, по-скоро е изразено общо намерение за скорошна война с надеждата, че кралят ще пожелае да се присъедини към коалицията. Още на 25 септември крал Хюсеин тайно пристига в Тел Авив и се среща с израелския премиер Голда Меир, пред която изразява опасенията си от скорошна сирийска атака. &quot;Ще атакуват ли те (сирийците) сами, без координация с Египет?&quot; - пита Меир. Кралят отговаря, че според него такъв вариант е малко вероятен.<br /> <br /> Предупреждението на крал Хюсеин е игнорирано, тъй като не е казал нищо ново. АМАН продължава да твърди, че Египет не в състояние да започне успешна война скоро. Следователно и Сирия няма да нападне.<br /> <br /> Израелски генерал лети до Франция, където през нощта на 5/6 октомври се среща с високопоставения египетски агент Ашраф Маруан. Данните сочат почти сигурно начало на войната в следващите 1-2 дни. Заедно с трупащите се косвени данни, Генералният щаб най-сетне е убеден.<br /> <br /> Едва сутринта на 6 октомври на съвещание в тесен кръг е взето решение за частична мобилизация, само часове преди избухването на войната. Отхвърлено е предложението на началника на ГЩ Давид Елазар за серия превантивни въздушни удари по сирийските летища, радарни инсталации, ПВО батареи и наземни части. Голда Меир се страхува да загуби благоразположението на САЩ, ако Израел даде първия изстрел. Но всички израелски военни планове се базират именно на тези превантивни удари. Докато групата разглежда снимки и чете разузнавателни доклади, се разнасят първите сирени за въздушна тревога.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Ход на бойните действия</span></strong><br /> <br /> Войната започва в 14 часа на 6 октомври 1973 г. Странният час не е избран случайно. По време на празника Йом Кипур до залеза на слънцето се пости, вкл. не се яде и не се пие дори вода, не се пътува с кола, не се ползват ел. уреди или телефон и т.н. Моментът на атаката е разчетен така, че израелците да са гладували и жадували максимално дълго, когато се наложи да се сражават.<br /> <br /> Важен фактор е отсъствието на голяма част от войниците и офицерите, пуснати в отпуска за празника; не работят практически всички частни и държавни предприятия, общественият транспорт, пощите и медиите; броят на дежурните е сведен до минимум; израелците по традиция просто не включват радиото или телевизията на този ден, което прави известяването на войната и мобилизирането на резервистите още по-трудно.<br /> <br /> На всичко отгоре Йом Кипур съвпада и с месец Рамадан, по време на който мюсюлманите постят от сутрин до залез слънце; израелското разузнаване не предполага, че арабските страни ще нарушат своите пости, за да започнат война по време на Рамадан.<br /> <br /> <strong>Синай</strong><br /> <br /> Египетската доктрина за войната е проста: да се прекоси канала, да се пробие линията Бар-Лев на широк фронт и да се установят достатъчно стабилни плацдарми през първите 24-48 часа, така че да издържат на неизбежната контраатака, след като израелските резервисти бъдат събрани.<br /> <br /> Разчетите на египетския ГЩ предвиждат прекосяването на канала и щурмуването на укрепленията да коства до 26 хил. загуби, от които 10 хил. убити. На практика египтяните дават едва 208 убити. Целият израелски гарнизон по линията Бар-Лев в момента на атаката не превишава 500 души. Също така дежурните танкови части, които би трябвало да контраатакуват и спрат нахлуването се оказват крайно недостатъчни.<br /> <br /> Египет щурмува канала със 70 хил. войска, разделена на две армии. След масиран удар от около 220 самолета и многобройна артилерия, двете армии бързо осъществяват множество пробиви и обграждат израелските укрепени постове. Бункерите са елиминирани един след друг с огнехвъргачки, експлозиви и тежка артилерия. Някои от фортовете се съпротивляват с дни, но до края на войната оцелява само един, най-северният, наречен &quot;Будапеща&quot;.<br /> <br /> След първоначалните пробиви египетските войски напредват методично и се вклиняват на около 15 км в дълбочина. За да не се изложат на ударите на израелската авиация, командването желае да остане в обсега на ПВО батареите по брега на Суец. На 8 октомври египетското настъпление е спряно.<br /> <br /> Позиционната война продължава до 14 октомври. Междувременно всяка от страните съсредоточава техника и подкрепления. Садат знае, че сраженията на сирийския фронт вече не се развиват добре и решава да атакува, за да отнеме част от натиска. Египетската атака на 14 октомври обаче е пълен провал - загубени са между 150 и 250 танка.<br /> <br /> Израелската армия постепенно взема инициативата, като във въздуха решително доминира. Първите понтонни мостове през Суецкия канал са поставени на 16 и 17 октомври. Открит е пътят към Кайро. На Синайския полуостров е напълно обкръжена в пустинята египетската 3-а армия. САЩ успяват да убедят Израел, че не е най-доброто решение да уморят с жажда и глад 60 хиляди души. Накрая израелците се съгласяват да пропуснат хуманитарна помощ и дори сами доставят вода и продоволствия.<br /> <br /> Това е моментът, в който Египет започва преориентацията към САЩ.<br /> <br /> <strong>Голански възвишения</strong><br /> <br /> На 6 октомври сирийците атакуват изненадващо с 2 танкови и 3 мотопехотни дивизии - около 1100 танка и над 1000 оръдия.<br /> <br /> Отбраната на Голанските възвишения от израелска страна е поверена на две танкови бригади: 7-а и 188-а, като първата е пристигнала само преди два дни. Двете бригади заедно разполагат с 157 танка.<br /> <br /> Сирийският план предвижда три мотопехотни дивизии заедно с 900 танка да пробият израелската отбрана в две точки, след което две танкови дивизии с 500 танка (от тях 400 са Т-62 с прибори за нощно виждане) да развият успеха и да овладеят целия Голан преди да пристигнат израелските подкрепления.<br /> <br /> Израелската армия приема сражението, въпреки смазващото числено превъзходство на противника, надявайки се с поддръжката на щурмовата авиация да задържат положението в критичните 2 дни, докато пристигнат запасняците.<br /> <br /> Започват най-големите танкови сражения 30 г. след Курск, а и досега.<br /> <br /> На 9 октомври 7-а танкова бригада на генерал Авигдор Бен-Гал остава едва с 6 танка, които изстрелват последните си снаряди и тръгват да отстъпват. Изненадващо пристигат 15 отремонтирани танка. Сирийците остават с впечатление, че пристигат израелските подкрепления, спират настъплението и моментът за бърза победа е изпуснат.<br /> <br /> На юг 188-а бригада на ген. Ицхак Бен-Шоам изпада в още по-тежко положение. Срещу тях настъпва сирийската 1-а танкова дивизия с 600 танка. След 24 часа бригадата практически не съществува. На следващия ден останалите танкисти самоотвержено задържат сирийците още няколко часа, докато загиват всички заедно с командира си ген. Бен-Шоам.<br /> <br /> Сирийски танкове Т-55 прегазват командния пункт на Северния фронт. Тогава 44-годишният генерал Рафел Ейтан влиза в окопите и лично хваща гранатомета, като поразява няколко противникови танка. И когато положението изглежда съвсем безнадежно, пристигат първите подкрепления от тила. Екипажите не са щатни, а сборни, и се запознават по време на марша. Така се сформират взводовете и ротите. Куполните картечници се монтират по време на движението.<br /> <br /> До вечерта на втория ден от войната фронтът на Голанските възвишения се стабилизира, на третия ден сирийският фронт изпитва сериозен недостиг на гориво и муниции. На 10 октомври сирийците са изтласкани до границата. На 14-и октомври израелският авангард достига на 40 км от Дамаск. Тежката артилерия дори обстрелва крайните квартали на сирийската столица.<br /> <br /> Крал Хюсеин отново е между чука и наковалнята &ndash; той изпраща две танкови бригади, но не направо към Израел, а към сирийския фронт. Преди това чрез посредници на ООН известява Израел за намеренията си и в резултат йорданските бригади не са атакувани от израелската авиация.<br /> <br /> Напредването към Дамаск е спряно от намесата на свежи иракски части. Фронтът спира придвижването си.<br /> <br /> На 22 октомври Садат приема предложението на ООН за спиране на огъня. На следващия ден го последва и Асад.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;">Равносметка</span><br /> <br /> Жертвите от сраженията са тежки и за двете страни.<br /> <br /> Израел, като процент от населението, губи повече хора, отколкото САЩ във Виетнам. Израелската държава дава между 2220 и 2800 убити и около 7500 ранени. Напълно унищожени са 400 танка, 600 са повредени, впоследствие ремонтирани и върнати в строя. Свалени са 102 самолета, почти всички от ПВО.<br /> <br /> Арабските армии представят данни за около 8500 убити и 20 000 ранени. По-популярната оценка е 10-15 хиляди убити и 30 хиляди ранени, а някои анализи сочат дори 20-30 хиляди убити и 50 хиляди ранени. Загубите на техника се оценяват на 2250 унищожени или пленени танка (Сирия губи почти всички от началните си 1400 танка в сраженията) и 432 свалени самолета.<br /> <br /> Ануар Садат изненадва израелците с готовността си да преговаря веднага след войната. Уговорена е размяната на пленници, снабдяването на обкръжената 3-та армия и настаняването на Сини каски между противниковите армии. Последват преговори в Женева. Последните израелски войски се изтеглят отвъд Суец през март 1974 г. Серията срещи продължва в Кемп Дейвид и довежда до посещението на Садат в Израел през 1977 г. и до мирния договор между Израел и Египет от 1979 г. Синай е върнат на Египет. Сирия обаче губи целите Голански възвишения.<br /> <br /> Линията определена от ООН остава граница, но формално двете страни са във война и до днес. Сините каски обаче създават демилитаризирана зона и това е един от малкото случаи на успешна намеса от ООН - буферът действително прекратява ежедневните артилерийски престрелки и самолетни дуели над границата.<br /> <br /> Вътре в Израел войната има повече от драматични последици. Обществото е шокирано, митът за непобедимостта е разбит, търсят се виновни. Основана е съдебна комисия, за да се разследват причините за пропуските. Намерени са шестима главни виновници, между които са началникът на ГЩ Давид Елазар, началникът на АМАН Ели Зейра и командирът на Южния фронт Гонен.<br /> <br /> Заключенията на комисията снемат отговорността от Голда Меир и военния министър Моше Даян, но общественото мнение е твърде негативно настроено, особено срещу Даян. Накрая на 11 април 1974 г. Голда Меир подава оставка. Последва я и цялото й правителство.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />