Самотраки - островът с връх до Луната

<strong>Светилището на боговете</strong><br /> <br /> Това забавяне обаче спомогна единствено за изостряне на любопитството ни, преди да си организираме пътуване и подробно да се запознаем с острова. Оказа се, че той е най-южната точка на Рило-Родопския масив. Уникалността на острова се състои в девствената природа с рязко издигаща се планина, с гори с чинари, бор, кестени, кедри и други дървета, кристална течаща вода, с водопади, малки вирове по теченията на планинските реки. Едно от най-красивите места е каньонът на река Фоня.<br /> <br /> Така че, когато най-неочаквано се открития граничен пункт от българска страна не беше в особено добро състояние. Границата се преминава бързо, а в Гърция новоположената настилсе настанихме, беше много приятен, а освен това предлагаше невероятна гледка към морето. Цената беше около 35 евро на човек нощувка, с включени закуска и вечеря и с уговорката, че цената е &quot;извънсезонна&quot;.<br /> Първоначалното запознаване с острова отнема буквално един ден. Пясъчните плажове са два и се намират в двата края на подковата - Кипи и Пахя Амос. Останалите плажчета са с по-дребни или с едри камъни - неподходящи за разглезеното българско стъпало. Своеобразната столица на острова е Хора и се намира на около 15-на километра от Камарьотиса и Палеополи. На Самотраки има множество църкви, но повечето от тях бяха затворени при нашите посещения, може би през активния сезон не е така. Най-голямата туристическа забележителност - Светилището на боговете, където се намира статуята на древногръцката богиня Нике, решихме да оставим за десерт.<br /> <br /> За първи планински преход бяхме планирали по-лекия маршрут - този по река Фоня. Изходната точка на пътеката е паркингът с чешмичката над кулата Фоня. Пътеката е изключително лесна и приятна до първия вир. Мястото е прохладно и повечето туристи идват дотук, за да поплуват (температурата на водата беше около 16 градуса) и да си направят пикник. След това започва изкачване към следващите два водопада, но на места участъците са опасни и хлъзгави. Пътеката е добре маркирана (с червен кръг), но обувките задължително трябва да са годни за катерене. В превод името на реката означава &quot;убиец&quot; и вероятно красотата на мястото води често до невнимание и подценяване на терена. Качването отнема около два часа и половина, а слизането обратно до паркинга - около час и половина. Почти през цялото време се върви по течението на реката и да носите големи количества вода е излишно. След като се насладихме на Фонийския каньон, вече бяхме огладнели. <strong><br /> <br /> По старо и изпитано правило, винаги посещавахме кръчми, в които се хранеха местните.</strong><br /> Така се озовахме в рибен ресторант малко след пристанището в Камарьотиса. Традиционно за Гърция ни посрещнаха с вода и хляб на масата, а към поръчаните порции сервираха и &quot;мезе&quot;. То представляваше маринована гръцка скумрия и паста със скариди. Разнообразието от прясна риба беше голямо, а порциите наистина сериозни. Цените бяха нормални и сравними с обяд в български ресторант - около 15 евро на човек.<br /> <br /> За следващия преход - качването на връх Фенгари, трябваше доста по-сериозна подготовка. Тръгнахме рано, в 7 сутринта, защото предполагаемото време за качване и слизане беше 10-11 часа в зависимост от условията и темпото. Сандвичите бяха задължителен атрибут, шоколадът и медът с орехи - също, а липсата на вода по пътя налагаше да се запасим с поне по три литра на човек. Връхната дреха както винаги в планината е задължителна. Въпреки добрата маркировка (в долната част на маршрута с бяло-жълти ромбове като пътния знак за главен път, с надпис G6 по дърветата и в горната - с червени кръгове), ако се качвате за първи път на върха, наемете задължително планински водач. Двама италиански туристи се опитали да се качат без гид дни преди нашето пристигане на острова и после три дни ги издирвали в планината. Водач се предлага от местната туристическа агенция - www.samothrakitravel.gr и струва 150 евро за цялата група.<br /> <br /> Изходната точка на пътеката е площадът на общината на село Терма. Първите 40 минути се върви по чакъления път, който започва вдясно зад сградата на общината. След това се преминава през дъбова гориста местност, където за около час надморската височина от 0 м се покачва на 800.<br /> <br /> <strong>Навсякъде по пътя ни съпровождаха кози</strong><br /> движещи се свободно в планината, а няколко пъти се разминахме и с катъри, които сваляха дърва надолу. И тук приключва леснотията в цялото качване. След това теренът става каменист и открит. Няколко пъти се минава през &quot;реки от камъни&quot;, а ходенето понякога е затруднява сериозно. Неусетно след още час и половина трамбоване стигнахме 1300 м надморска височина... Дори ниската растителност изчезваше тук, а единственото постоянно нещо си оставаха камъните и козите. Оттук нататък денивелацията не беше голяма, но теренът беше изцяло скалист, преодоляването на някои пропасти, особено на отиване, ни напомняше на Кончето в Пирин. Така след още час и половина или общо пет часа качване се озовахме на върха на планината Саос - Фенгари (1611 м), която е най-високото място сред островите в Егейско море (ако се изключат големите Евбея и Крит). Името на планината означава &quot;толкова висока, че скрива Луната&quot;. За нея Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война. За съжаление Зевс беше решил да изпрати облаци и не успяхме да се насладим напълно на гледката, но това, което видяхме, беше наистина прекрасно. Оттам се виждаха ясно остров Тасос, континентална Гърция, континентална Турция и остров Гьокчеада.<br /> На върха хапнахме и по един сандвич. Добавихме по няколко лъжици мед с орехи и след кратка почивка се отправихме надолу. Преминаването през &quot;трудните&quot; на идване места беше по-леко. Но слизането се оказа също сериозно, както и самото качване. Стръмният терен през по-голямата част от маршрута постави на изпитание физическите ни възможности. Признавам, че дори моите крака накрая започнаха да поомекват. Пътят обратно ни отне около четири часа и единственото нещо, за което си мечтаехме в момента, беше студената бира в хладилника и продължителният душ след това.<br /> <br /> За последния ден на нашето пребиваване на острова си бяхме оставили Светилището на боговете. Мястото се намира непосредствено след Палеополи. Входът е 3 евро за възрастен и включва разглеждането на самото светилище и музея. Селището е основано около 100 г. пр. Хр. от траките. До II век след Христа островът е един от ключовите религиозни центрове на Античния свят. На това място са се провеждали мистерии, сходни с Елевзинските.<br /> <br /> В Археологическия музей има много находки, както и голямата забележителност - копието на статуята на богинята Нике от Самотраки. Оригиналът се намира в Лувъра. Тук са открити множество архитектурни паметници като скални олтари от 2-ро хилядолетие пр. Хр., храм за посвещение в ниската степен на мистерията, от около 500 г. пр. Хр., нов храм, използван за посвещение във висшата степен на мистериите от около 300 до 150 г. пр. Хр., зала на хоровите танци, съкровищница, Олтарен двор и много други.<br /> След посещението на музея се отправихме отново към любимата ни кръчма за ритуален обяд за довиждане на Самотраки.<br /> Впечатленията от посещението на това иначе малко островче ни държаха поне седмица. Ако решите да посетите острова на високите траки (гр. Самотраки - в древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му), не се колебайте. А ако имате каквито и да е въпроси, ние от екипа на magelanbg.com, с удоволствие ще ви помогнем.<br /> <br /> <strong>Даниел Пейчев, в. &quot;Стандарт&quot;<br /> <br /> </strong><br />