На 2 август (нов стил) 1903 г. избухва Илинденско-преображенското въстание, обхванало Македония и Одринско. То отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския и Солунския вилаети то избухва на 2 август &ndash; Илинден, а в Одринския вилает е на 19 август - Преображение Господне.<br /> <br /> <strong>Предистория</strong><br /> <br /> След организираното от Върховния македоно-одрински комитет на Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Зачестяват стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета.<br /> <br /> В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК на ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да бъде вдигнато повсеместно въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение.<br /> <br /> Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев и двамата се съгласяват, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието обаче той е убит край село Баница.<br /> <br /> В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана чрез постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти.<br /> <br /> Групата около Гьорче Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват.<br /> <br /> Членът на ЦК Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех или, ако акцията се провали, европейската дипломация да застави Турция да проведе реформи.<br /> <br /> В края на април 1903 г. серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието. Взривени са сградата на Отоман банк, френския кораб &bdquo;Гвадалкивир&ldquo;, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят няколкодневни боеве по улиците на града. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не дават особен резултат.<br /> <br /> <strong>Подготовка</strong><br /> <br /> През май 1903 г. Христо Матов изготвя &bdquo;Общ план на въстанието&ldquo;, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.<br /> <br /> На 20 юни 1903 г. ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите. Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 г. или дори за май 1904 г., когато българската войска ще бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия, в противен случай не би имала възможност за намеса.<br /> <br /> Въпреки че революционерите няколкократно са предупредени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отказват от поетия курс.<br /> <br /> Началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя на Конгреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден).<br /> <br /> <strong>Бойни действия</strong><br /> <br /> Боевете в Македония започват на 2 август (нов стил) 1903 г. - Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг - Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско.<br /> <br /> В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя. Никой не посяга срещу мирното турско население. &quot;Доблестно въстание срещу цяла империя&quot; - възхищава се един австро-унгарски дипломат. <br /> <br /> В революционните окръзи &bdquo;Кожух&ldquo; и &bdquo;Беласица&ldquo; (Солунски окръг), &bdquo;Огражден&ldquo; (Струмишки окръг) и &bdquo;Овче поле&ldquo; (Скопски окръг) действат само отделни чети, а населението не въстава по изрично нареждане на организацията.<br /> <br /> Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия.<br /> <br /> На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (дн. Царево), Ахтопол и други по-малки селища в Странджата, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.<br /> <br /> Въстанието започва в Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. - Кръстовден. Сражения се водят почти по цялата територия на окръга. В тях заедно участват Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.<br /> <br /> <strong>Потушаване</strong><br /> <br /> Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.<br /> <br /> Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Освен тези възпиращи предупреждения българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение на София си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията.<br /> <br /> Външните министри на Русия и Австро-Унгария изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.<br /> <br /> <strong>Жертви</strong><br /> <br /> По време на въстанието в Македония и Тракия са водени 289 сражения от 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, 994 са загиналите въстаници, 201 опожарени села, 12 440 изпепелени къщи, 4694 избити мирни жители. Изнасилени са 3122 жени и моми, а 176 са отвлечени. Обездомени са 70 835 души, 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници.<br /> <br /> В Битолски окръг стават между 2 август и 23 октомври 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско - 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско - 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители.<br /> <br /> На 12 септември 1903 г. щабът на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.<br /> <strong><br /> Последици и изводи</strong><br /> <br /> ВМОРО претърпява сериозни поражения: губи значителна част от войводите и четниците си, по места тайните й комитети са разкрити и разбити. Започва преосмисляне на взетите решения за всеобщо въстание.<br /> <br /> През 1904 г. се провеждат преговори на две нива между Османската империя и Княжество България и между Османската империя и ВМОРО. България издейства от Високата порта пълна амнистия на политическите затворници, а ВМОРО участва в изготвянето на проект за реформи в Македония и Одринско.<br /> <br /> Осъзнато е, че през 1903 г. не са съществували реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция.<br /> <br /> Международното положение също не позволява благоприятен изход. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупираните през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова.<br /> <br /> Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са те.<br /> <br /> След въстанието обаче Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 г.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />