На 24 юли 1911 г. Хирам Бингъм, млад американски историк и преподавател в университета в Йейл, открива високо в Андите легендарния град на инките Мачу Пикчу. Докато броди из долината на река Урубамба в Южно Перу, местни хора го отвеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките - напълно запазен и пуст.
Покорителите на земите на инките са запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крият от нашествениците,продължават да бъдът актуални Именно тези легенди довеждат Хирам Бингъм в долината на Урубамба. Той не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу завладява въображението на хората по света с удивителната си архитектура - издигнат високо, така че никога да не бъде намерен.<br /> <br /> Първата книга на Бингъм носи заглавието &bdquo;Изгубеният град на инките&ldquo;. Той пише още книги и множество статии в следващите години. По време на пътешествията си из Перу успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в Лима, което му позволява да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.<br /> <br /> Преди няколко години Перу обяви, че ще започне съдебни процедури, за да си върне хилядите артефакти от Йейл. Властите в Лима твърдят, че в началото на XX век са се съгласили с преместването на находките само с условието, че те ще бъдат върнати. От Йейл обаче отвръщат, че при събирането на предметите са следвани стандартните практики за времето и че предлагат разумна оферта да върнат някои от артефактите.<br /> <br /> Сега Мачу Пикчу (на кечуа Стар връх) е превърнат в архитектурен комплекс. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Дворците, храмовете и домовете са на 2430 метра надморска височина в Андите. Наричан е още &bdquo;Изгубеният град на инките&ldquo;. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. Тогава всичките му жители тайнствено изчезват.<br /> <br /> Инките не са имали писменост и не са оставили писмени сведения за себе си. Според една теория ги е прогонила епидемия от едра шарка.<br /> <br /> След завладяването на Перу от испанците, бунтовният инка Манко Капак II тайно се измъква от Куско и се установява северозападно от Олантайтамбо в дълбините на джунглата, където основава град наречен Вилкабамба. След дълги години сражения с инките, през 1572 г. испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половин брат на Манко) в Куско, където го екзекутират.<br /> <br /> Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град - в него има не повече от 200 построени съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето (Инти) и отглеждали селскостопански култури на терасите. Площта на светилището е 326 квадратни метра.<br /> <br /> Археологическите разкопки показват, че Мачу Пикчу може би не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него е имало голям палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености - планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх).<br /> <br /> В Мачу Пикчу има 140 различни строителни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите.<br /> <br /> Според археолозите комплексът е разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града - Интихуана - Слънчевата наблюдателница, до нея - Храмът на слънцето - единственото запазено светилище на главния бог на инките Виракоча, а до него е прочутият Храм с трите прозореца, изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец е с огромен камък в средата, където са извършвани жертвоприношения.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />