Васил Нинов оплел в мрежите си и Димитър Иванов?

<br /> Цели 16 години наследниците на хотела &ldquo;Белински&rdquo; се борят за правата си, а междувременно цяла верига участници в далаверата, начело с прочутия сливенски кредитен милионер Мариан Първи /вече покойник/ и бившия шеф на хотел &ldquo;Родина&rdquo; и отскоро доживотен пандизчия Васко Нинов, си прехвърлят по невероятен начин N-пъти собствеността на хотела, препирайки пари, гаврейки се с българското законодателство и законните наследници, които междувременно <br /> <br /> <strong>мрат като мухи</strong><br /> <br /> След невероятните /естествено - незаконни/ пируети и дългогодишните съдебни &ldquo;прения&rdquo;, един от най-скъпите имоти в София - сградата на &ldquo;Мария Луиза&rdquo; № 30, струваща много милиони, очевадно е послужила като инструмент за препиране на много пари. Достатъчни са документите и разясненията по въпроса на една от наследничките - Юлия Борисова, предоставени пред &ldquo;ШОУ&rdquo; за пръв път след 16 години нервотрепачески битки с измамниците &ndash; държавни администратори и такива в лично качество на упражняващи т.нар. свободни професии. <br /> <br /> Хронологията на абсурда стартира в далечната 1905 г., когато на &ldquo;Мария Луиза&rdquo; № 30 е построен култовият хотел &ldquo;Париж&rdquo;, преименуван по-късно на &ldquo;Здравец&rdquo;. През 1940 г. братя Нисим и Сабах Коен подписват предварителен договор за продажба на имота, в който е упоменато, че купувачът Въшо Коцов Белински е броил 4 милиона и влиза веднага във владение. При подписването на сделката свидетели са Тодорка Цветкова и еврейката Роза Моис Якова. Тоест - налице е редовен договор, в който е упоменато, че са броени исканите пари от купувача Белински, с нотариално заверените подписи на свидетелите по сделката. Документирано е и това, че Белински е стопанисвал имота като собственик хотела от 1940 г. до момента на експроприацията - 1947 г. <br /> <br /> <strong>Демократични игри </strong><br /> <br /> През 1989 г. умира синът на Въшо Белински. Наследниците му намират договора за продажбата на хотела и през 1996 г. завеждат дело за обявяване на предварителния договор за окончателен от съда. След 29 дни Софийски Районен съд се произнася в полза на наследниците. Решението не е обжалвано в законния срок. Те са въведени във владение и започват ремонт на хотела. <br /> <br /> В един &ldquo;хубав&rdquo; ден на 1997 г. адвокатката им Маргарита Бояджиева се обажда на законните собственици и им съобщава, че в Нотариата има обява за публична продан на хотела!? Лицето, което изкарва имота на публична продан, е Стоян Беламезов - без дори хотелът да е в района му!!! Адвокат Бояджиева вади обезпечителна заповед и стопира продажбата. <br /> <br /> Следва още по-голям шок за наследниците. След спирането на публичната продан на хотела те с удивление разбират, че към въпросния момент зад обявата се крият още няколко фалшиви нотариални акта за собственост! Шокът е пълен, защото дотогава никога не е имало други регистрирани собственици на хотела. <br /> <br /> Ако следваме хронологията на събитията, в мътната вода на периода от април 1997 г. до май 1998 г. по менте процедурата за продажбата на хотела няма движение и претенции от никого. Наследниците на Белински вече са сложили СОТ. Правят ремонт. Чрез брокери намират наематели, които също ремонтират помещенията си в сградата. <br /> <br /> Най-пикантното обаче, е че адвокатът Жак Ешкенази реституира имота на &ldquo;Мария Луиза&rdquo; 30, без да е упълномощен за това от братята Коен, които никъде не го упоменават в трите си пълномощни за хотела. Документите касаят съвсем други имоти на бул. &ldquo;Цар Борис ІІІ&rdquo; и т.н. Ясно защо - хотел &ldquo;Париж&rdquo; е продаден и платен от дядото на наследниците Белински, а сделката е сключена и нотариално заверена с подписи на двамата свидетели &ndash; българин и еврейка. <br /> <br /> <strong>Най-абсурдното <br /> </strong><br /> обаче е, че през 1993 г. на сцената излиза адвокат Ешкенази, който реституира имота в полза на покойния милионер Мариан Първи. Повтаряме - въпросният адвокат не е имал никакво право да продава хотела, тъй като имотът не фигурира по никакъв начин в пълномощното му. Ешкенази обаче успява да измами и купувача с акт за имот на &ldquo;Военна рампа&rdquo;, а не за хотела. <br /> <br /> Така имотът сменя няколко пъти собствеността си, като са пренебрегнати елементарни проверки по легитимността на документи и собственици. Последователно на хартия сайбии на хотела стават Диана Николова чрез пълномощника си Иван Ангелов /през 1994 г. /, след това същата като &ldquo;собственик&rdquo; ипотекира за 1 млн. долара хотела в Балканска универсална банка /БУБ/ на Васко Нинов, притежаващ и хотел &ldquo;Родина&rdquo;, прочут като свърталище на проститутки и съмнителни типове във всички възможни криминални браншове. Скоро на сцената отново се появява Диана Николова &ndash; този път като пълномощник по сделката от името на Мариан Първи. <br /> В цялата далавераджийска въртележка, колкото и изобретателни да са афераджиите, обаче има и <br /> <br /> <strong>слаби места</strong><br /> <br /> Когато има продажба на имот от реституцията и парите трябва да се преведат извън страната, с молба до Министерството на финансите се открива сметка № 11 в ДСК, в която парите се внасят и държавата автоматично си удържа процента от въпросната сума преди превода. При изповядване на сделката по покупко-продажбата между Жак Ешкенази и Мариян Първи МФ дава писмо за сметка № 11, като в самия нотариален акт е записано, че продавачът /Ешкенази /ще се снабди с такова писмо и 8 дни след сделката парите ще бъдат преведени по сметка № 11 в Израел на братя Коен като техен пълномощник, какъвто никога не е бил, ако изключим машинациите. Естествено пари по тази сметка така и не постъпват. <br /> <br /> И една малка подробност. През 1994 г. - година преди &ldquo;реституцията&rdquo; на едната половина от хотела на фамилия Белински /когато решение за втората част още няма/, Мариян Първи чрез пълномощника си Иван Ангелов го продава на Диана Николова. Същата година тя от своя страна ипотекира хотела за 1 млн. долара в Балканска универсална банка на Васко Нинов. През 1995 г. Иван Ангелов прави фалшиво пълномощно и продава хотела на сина си Петър Петров. Абсурдът и тук е пълен &ndash; предметът на няколко покупко-продажби - хотел &ldquo;Париж&rdquo;, вече е ипотекиран в БУБ. Същата година вездесъщата Диана Николова прави друго пълномощно и продава хотела - този път на съпруга си Венцислав Николов. За кой ли път вече ипотекираният имот е продаден!... След това Николова завежда дело в Софийския районен съд и пише, че пълномощното на Иван Ангелов за продажбата на хотела е фалшиво. Ангелов от своя страна завежда контрадело срещу Диана Николова за нейното фалшиво пълномощно и го печели през февруари 1997 г. Преди това обаче през 1996 г. Ангелов продава една трета част от хотела на фирма Фирма &ldquo;Арес&rdquo; &ndash; Пловдив, представлявана от бившия шеф на Шести отдел на VІ-управление на ДС Димитър Иванов, и то в момент, когато хотелът вече е собственост на съпруга на Диана Николова...<br /> <br /> ...В крайна сметка, ако прескочим още някоя и друга година и перипетии, стигаме до края на 1998-а и началото на следващата. Банка БУБ е в ликвидация. Преди това нейният шеф Васил Нинов прехвърля цялото й имущество, включително и хотела, на подставени лица и напуска страната. Преди да избяга от България, директорът на БУБ се обажда на собственичката на хотела Юлия Белинска и й предлага да прекратят всички дела и да се споразумеят. <br /> <br /> През 1999 г. прекръстения хотел и парцели в местността &ldquo;Манастирски ливади&rdquo;, собственост на Диана Николова, в крайна сметка попадат в ръцете на Румен Костадинов, който живее в гарсониера в &ldquo;Обеля&rdquo;, води се последният собственик на хотела, регистрира имота в община &ldquo;Оборище&rdquo;, не плаща данък, но по документи е платил за хотел &ldquo;Здравец&rdquo; (бивш &ldquo;Париж&rdquo;) <br /> <br /> <strong>9,9 млн. лв.!</strong><br /> <br /> Днес наследниците питат - откъде са парите на последния купувач Румен Костадинов, след като живее под наем в гарсониера в кв. &ldquo;Обеля&rdquo;, и изобщо платил ли е за хотела? <br /> <br /> Според наследниците Белински, когато са издирвали преди време Костадинов, попадали по телефона на... чейнджаджията Илия Гьошев. Той пък е брат на Борис Гьошев, поръчково убит по неясни причини. След време самият Илия Гьошев също е разстрелян в офиса си. Той фигурира в списъка на кредитните милионери като представител на Първа финансово-брокерска къща. Това е човекът, който прави големите парични преводи на Веска Меджидиева в периода 25.10.1994 г. &ndash; 15.05.1995г. чрез фирмата си &ldquo;Еврика 93&rdquo;. <br /> <br /> Нотариус по последната продажба на хотел &ldquo;Здравец&rdquo; отново е акционерът в банка БУБ Васил Янакиев, който заявява на фактическите собственици на огромната сграда на &ldquo;Мария Луиза&rdquo; &ndash; фамилията Белински, че единствено и реално Гьошев е дал парите за хотела...<br /> <br /> Вероятно символът на някогашна София днес държи друг рекорд. Едва ли има друг култов имот в столицата, чрез чиито ипотеки и безбройни покупко-продажби с фалшиви документи между роднини и съдружници да е изпрал толкова много пари в най-новата история на България, коментират запознати с мегааферата.<br /> <br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ </strong><br /> <br />