Хърватия в полунощ местно време официално стана 28-та страна-членка на Европейския съюз. На тържествена церемония на площад Йосип Елачич в центъра на столицата Загреб присъства цялото ръководство на Европейската общност, ръководители на редица европейски държави и страни от Балканския регион.
Към гостите се обърна председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, както и председателите на Европейския парламент и Европейската комисия Мартин Шулц и Жозе Борозу. „Хърватия днес става 28-та страна-членка на единното европейско семейство. Убедени сме, че ЕС ще стане за хърватите общ дом, приближаващ всички нас към едни по-добри времена“, подчерта Барозу.
„Днес ние сме свидетели на исторически ден. Хърватия след много години на войни и нестабилност влиза в европейското семейство“, каза на свой ред Шулц. „Добре дошли в Европейския съюз“, приветства хърватските граждани Херман ван Ромпой.
На граничните пунктове на Хърватия точно в полунощ бяха открити табели със символите на ЕС, а на границите със Словения и Унгария бяха премахнати всичките митнически постове.
Противниците на влизането на Хърватия в ЕС посрещат датата на присъединяването на балканската страна с поставени на домовете си черни знамена. Активистите се обединиха чрез социалната мрежа Фейсбук в съответната група. "Призоваваме всички на 1 юли, когато Хърватия вече е член на ЕС, да сложат на къщите си, апартаментите, по балконите и прозорците черни знамена. За това може да послужат и черни фланелки – ЕС не заслужава повече", подчертават организаторите на акцията.
Според противниците присъединяването на страната към ЕС няма да бъде "вълшебно" решение на проблемите, а напротив – ще постави други съдбоносни въпроси. "Влизането в ЕС е икономически геноцид по отношение на гражданите на страната", подчертават активистите.
Според данните от последните проучвания на общественото мнение, без уговорки евроинтеграцията се подкрепя едва от 23 процента от гражданите на страната. Много хора скептично се отнасят към европейското бъдеще и смятат, че с влизането в ЕС на Хърватия, ситуацията само ще се влошава.
Обикновените жители на малката държава (4,5 млн. население и 56 594 кв. km площ) не влязоха с голям ентусиазъм в европейското семейство, като само преди дни 70 на сто се обявиха "против" членството на страната си. Туристическият сектор, както и винопроизводителите, не са във възторг, но това не попречи на Загреб да похарчи над 650 000 евро за празненства в основните градове, пише в. „Стандарт“.
Туризмът е основен източник на доходи в Хърватия. Секторът носи 20% от БВП на страната, която привлича чужденци със своите хиляда острова, невероятна природа и богато културно наследство. Според чуждите туроператори присъединяването на Хърватия към Евросъюза ще подобри имиджа на страната като туристическа дестинация и може да привлече и чужди инвестиции. Не всички в Хърватия обаче мислят така и вместо да гледат в перспектива в момента виждат трудностите, които им създава ЕС.
Заради влизането в съюза от 1 април Загреб въведе визи за руски, украински и турски туристи, което е намалило с 15% резервациите от Русия и Украйна. Миналата година Хърватия е посрещнала 11,8 млн. чужденци. 10,3 млн. от тях са били германци, словенци, австрийци и италианци. Едва 200 000 руснаци са избрали Хърватия за своята почивка, което е едва 2 на сто от чуждите туристи. Въпреки това руснаците са сред най-желаните гости.
"Руснакът идва и харчи, докато немецът брои всяка стотинка. Голяма глупост бе, че им сложиха визи преди началото на сезона", ядосва се Марко, който държи хостел в Загреб. "Руските туристи са от особено значение за Хърватия", твърди и журналистът Круно Картус. По думите му хърватите държат да са известни на руския пазар, защото той е много голям. "Когато им хареса нещо, руснаците го препоръчват на свои близки. Освен това с тях се разбираме лесно. Славяни са и обичат да се наслаждават на живота", добавя той.
Повечето руснаци, желаещи да почиват в Хърватия, се възползват от офертите "ласт минет". Заради визовия режим обаче това вече няма да бъде възможно. Затова и Загреб се е заел с отварянето на поне 10 консулства в Русия, които да улесняват издаването на нужните документи. Хърватските политици твърдят, че по този начин десетдневният срок за издаване на виза ще бъде сведен до три дни. А дали тези усилия ще задържат интереса на руските туристи ще покаже времето. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
