Пътят на Мандела от остров Робен до Ню Йорк (ВИДЕО)

Той става член на Африканския национален конгрес (АНК). През 1955 г. конгресът приема Харта на свободата, която поставя основите на борбата срещу политиката на апартейд. Първоначално, придържащ се към политика без агресия, Мандела и 150 други биват арестувани на 5 февруари и обвинени в измяна, като последвалото дело, проточило се между 1956 и 1961 г., завършва с оправдателни присъди за всички обвинени. В периода 1952-1959 г. се заражда нов вид чернокожи активисти, известни като Африканисти, които смущават действията на АНК в различните райони на страната и които изискват по-драстични мерки срещу режима на Националната партия. <br /> <br /> За да усили своята позиция, ръководството на АНК започва да създава коалиции с по-малки партии, подкрепяни от различни етнически групи, което води до създаването на широка коалиция, управлявана от изпълнително бюро, състоящо се от генералните секретари на петте коалиционни партньора. <br /> <br /> Мандела е сред създатели на &ldquo;Умкхонто Свизве&rdquo; &ndash; &ldquo;Копието на нацията. Това е въоръженото крило на АНК, което се занимава със саботаж и партизанска война. Лично Мандела се занимава с военното обучение на групата в чужбина. Според него, въоръжените действия срещу апартейда са последна възможност след дълги години на безплодни мирни протести и репресии от страна на правителството. По-късно той признава, че много пъти организацията е нарушавала човешките права и дори критикува свои съпартийци за техните действия. <br /> <br /> Заради терористичните си действия чак до 2008 година на Мандела е забранено да влиза в САЩ, с изключение на заседанията на ООН в Ню Йорк. 17 месеца той се занимава с тероризъм, а през 1962 г. е арестуван. Обвинението срещу него е, че е водил стачка и че е напуснал незаконно страната. Осъден е за това на 5 години затвор. През това време са разкрити и други членове на АНК, срещу които започва процес за действия срещу държавата, заговор и саботаж. Единствено по обвинението за заговор Мандела не се признава за виновен. Делото приключва на 12 юли 1964, като всички обвиняеми без един са признати за виновни и осъдени на доживотен затвор.<br /> <br /> Мандела излежава 18 от общо 27-те, прекарани зад решетките, в затвор на остров Робен, където той и други негови съмишленици са принудени да работят във варовикова кариера. Условията в затвора са лоши, като се извършва расова сегрегация, при която чернокожите получават най-малко храна. Политическите затворници са държани отделно от другите и имат по-малко привилегии. Мандела разказва как като затворник от група Д (най-ниската възможна) има право на един посетител и едно писмо на всеки шест месеца. Там той се разболява от туберкулоза. Въпреки трудностите той успява да изучи бакалавърска степен по право чрез кореспонденция с Лондонския университет. <br /> <br /> Английския разузнавач успява да разкрие заговор през 1981 г., организиран от южноафриканското правителство. Планът е бил да бъде оставен Мандела да опита да избяга и да бъде застрелян. Разкритията заговор само отразява популярността, която активистът набира и притесненията, които тревожат официалната власт. <br /> <br /> През март 1982 Мандела и други високопоставени лидери на АНК са преместени в затвора в Кейптаун. Години по-късно се разбира, че преместването е с цел да се установи дискретен контакт между правителството и лидерите на АНК. През февруари 1985 тогавашният президент Питер Бота предлага на Мандела амнистия, при положение че той се откаже от въоръжената съпротива срещу режима на Националната партия. Мандела обаче категорично отказва предложението, като чрез дъщеря си прави следното изказване: &bdquo;Каква свобода ми се предлага, докато организацията на хората продължава да е забранена ? Само свободните хора могат да преговарят. Един затворник не е в състояние да води преговори.&ldquo;<br /> <br /> През 1988 година Мандела отново е преместен, този път в затвора &bdquo;Виктор Ферстер&ldquo;, където множество от забраните и рестрикциите са вдигнати и Мандела получава шанса да бъде посетен от множество хора и дори свои съмишленици. С времето националният и международният натиск, изискващ освобождаването на Мандела, се увеличава. През 1989 Южна Африка достига до кръстопът, когато президента Бота получава инфаркт и бива заменен от Фредерик де Клерк, който освобождава Мандела на 11 февруари 1990 след като на 2 февруари отменя забраните срещу АНК и други организации, борещи се срещу апартейда. Излизането на Мандела от затвора е предавано на живо от множество световни медии, като Мандела държи реч, в която казва, че АНК ще продължи да се бори, включително и по насилствен начин, за свобода и равенство, които биха били най-добре изразени в право на глас на местни и национални избори на хора от всякакви раси.<br /> <br /> След като излиза от затвора, Мандела се връща като лидер в АНК и води партията на състоялите се в периода 1990-1994 мултипартийни преговори, които водят до първите избори в историята на Южна Африка, в който право на глас имат хора от всички раси.<br /> <br /> Мандела и президентът де Клерк са удостоени с Нобеловата награда за мир през 1993 в резултат на успешните преговори и добрия контакт между двамата. Въпреки това по време на преговорите има и много критични моменти като например изказване на Мандела, описващо де Клерк като глава на &bdquo;незаконно, дискредитирано правителство на малцинството&ldquo; . Преговорите са временно прекратени от юни до септември 1992 година от страна на АНК след масово убийство в провинция Гаутенг.<br /> <br /> Последният критичен момент за преговорите е извърщеното през април 1993 убийство на един от лидерите на АНК &ndash; Крис Хани. За да предотврати възможен хаос и масови безредици в страната, Мандела, подобно на президент, прави директно обръщение към нацията, в което заклеймява убийството на Хани, но подчертава, че това не трябва да раздели гражданите на Южна Африка, а да ги сплоти още повече. <br /> <br /> АНК печели на изборите през 1994 с 62% от гласовете и Мандела, като партиен лидер, встъпва в длъжността на държавен глава на 10 май 1994. Той е първият чернокож президент на ЮАР с първи вицепрезидент досегашния президент от Националната партия Де Клерк и с втори вицепрезидент бъдещия му наследник на президентския пост Табо Мбеки. Като президент от май 1994 до юни 1999 Мандела е натоварен със задачата да осъществи прехода от апартейд към демокрация като под негово ръководство през 1996 е приета новата конституция на Южна Африка. Едно от главните събития, които успяват да обединят бели и чернокожи е проведеното през 1995 в ЮАР Световно първенство по ръгби, което националният отбор на ЮАР, по-рано виждан като символ на апартейда, успява да спечели.<br /> <br /> Първата военна операция на ЮАР след края на апартейда се провежда през септември 1998 в Лесото с цел опазване правителството на министър председателя Пакалита Мосисили, което се оказва в кризисна ситуация след оспорвани от опозицията избори.<br /> <br /> Един от главните проблеми за правителството на Мандела е разпространението на СПИН, което както и Мандела по-късно признава, би могло да бъде значително ограничено при по-ефективни мерки от страна на правителството. След като се оттегля от активния политически живот Мандела взема участие в множество кампании, борещи се срещу епидемиите от ХИВ и СПИН.<br /> <br /> През 1994 година Мандела издава книгата си &ldquo;Дългият път към свободата&rdquo;. Голяма част от нея той писал тайно в затвора. Тя бързо се превръща в световен бестселър. По-късно той издава и &ldquo;Разговори със себе си&rdquo; с предговор от Барак Обама. &ldquo;Честност, искреност, откровеност, смирение, щедрост, липса на суета, готовността да служиш на другите &ndash; качества, които лесно се достигат във всяка душа &ndash; са основата на нашия духовен живот. Развитието на качества от този род би било немислимо без сериозна интроспекция, без да познаваш себе си, твоите слабости и грешки. Поне, ако не друго, килията ти дава възможността всекидневно да се вглеждаш в цялото ти съществуване, да преодолееш лошото и да развиеш всичко това, което е добро в теб&rdquo;, пише Мандела.<br /> <br /> Наред с многобройните си отличия и награди &ndash; над 250, през 2009 година южноафриканският президент получава и орден &ldquo;Стара планина&rdquo; І степен. Призът е за неговата забележителна международна дейност в защита на човешките права и свободи и по случай 90-годишния му юбилей. Наградата е по предложение на президента Георги Първанов и е връчена от българския посланик на южноафриканския му колега в Претория. <br /> &nbsp;<br /> <br /> <iframe width="500" height="304" frameborder="0" src="//www.youtube.com/embed/5s8xkjG8bx4" allowfullscreen=""></iframe> <iframe width="500" height="304" frameborder="0" src="//www.youtube.com/embed/xZ9KlXCkb2s" allowfullscreen=""></iframe> <iframe width="500" height="304" frameborder="0" src="//www.youtube.com/embed/jgQBoXsxr8w" allowfullscreen=""></iframe>