31-годишна жена търси помощ, за да може да започне работа и да спаси децата си. Цветанка Тодорова има две момченца на 4 и 12 години. Няма пари, с които да си плати наема на жилището и до дни остава на улицата. Според разказа на майката от Социални грижи я принуждават да се откаже от децата, защото щели да живеят по-добре без нея. Ето и историята на Цветанка, която публикува отчаяното си писмо във “Фейсбук”:
&ldquo;На 14 години останах кръгъл сирак. Когато бях на 11 години, почина майка ми от рак, след това и татко. На 19 се влюбих в чужденец, който живее с цялото си семейство в България. Родиха ни се две прекрасни момчета. Последните три години ги прекарах в непрестанни скандали и побоища. Системно ме пребиваше. Подавала съм многократно сигнали в полицията и към отдел &ldquo;Закрила на детето&rdquo;, но не получих помощ. Малкото ми дете беше на 11 месеца, когато той ми разби главата в гардероба, през това време държах сина ми на ръце и всичко се случи пред погледа на голямото ми момче. Избягах, но нямаше къде да отида. Свързах се с агенция АНИМУС. Там ме приютиха, но само за 3 месеца. Наех си жилище в &ldquo;Люлин&rdquo; 1. Нямах никакви доходи освен детските ми 70 лв. Мои приятелки ми намираха да чистя входове и къщи. Вземах малкия си син с мен, защото нямаше на кого да го оставя. Аз мета с метлата, той е с мен в количката или паяка. Отивам да чистя къщи, той е с мен. После продавах и банички от 8 сутринта до 18 вечерта. Детето си го гледах в количката в баничарницата. През всичкото това време не се намираше едно местенце в някоя градина за моето момченце. В един от зимните месеци се принудих - отидох при социалните и показах сметката си за ток - 270 лв. и наема си от 200 лв. и доходът ми от 70 лв. Спогледаха се и решиха да ми отпуснат еднократно помощ от 250 лева. През цялото това време на нищета в което живея с децата си, не са ми помогнали финансово. <br /> <br /> От два месец си търся усилено работа, но без успех. Сега се налага да напусна отново жилището си, защото нямам пари, с които да си плащам наема. От Социални грижи искат да се откажа от децата си, но ще бъда с тях, защото помня какво бе в пансионите!&nbsp;Моля всеки един, който може, да ми помогне с работа. Нямам претенции, входове да чистя, къщи каквото и да е, но трябва да печеля пари, за да си гледам децата. Благодаря на всеки, който ще откликне на моята молба&rdquo;, пише отчаяната Цветанка Тодорова. (<em>Ако някой реши да откликне на молбата й, телефоните й се пазят в редакцията на БЛИЦ</em>.) /БЛИЦ<br />