Вероятно някои от нашите читатели си спомнят, че „ШОУ”, заедно с дуета „Нино и Назар”, бе организатор на една от най-мащабните благотворителни акции в страната - грандиозния протестен концерт в защита на две български деца - Ели и Вим, иззети от родителите им от социалните служби в Холандия. 22 от най-популярните имена на българската естрада и двата ни най-големи фолклорни ансамбъла - „Филип Кутев” и „Българе”, протестираха пред храм-паметника „Св. Александър Невски” в защита на българчетата. Същите протести бяха организирани от българи в чужбина. Тогава децата на българката Румяна Иванова бяха спасени. Днес обаче историята има продължение. Жестоко продължение...
Времето, когато &ldquo;ШОУ&rdquo; се зае с този случай - 2008-а - 2009-а, съвпадна с масови протести на социално слаби родители в самата Холандия, след като телевизия RTL излъчи филм как фалшиви адвокати работят в Холандския независим детски съд. Филмът пледираше за това, че децата се изземват, за да плащат крупни суми родителите им. Особено засегнати са дечицата от смесени бракове, но и стотици холандци под социалния минимум бягаха през границите с Белгия и Германия, за да спасят отрочетата си. Румяна Иванова свика пресконференция в България, на която изслушалите изповедта й изпаднаха в потрес как момиченцето от първия й брак - Ели, тогава на 14, по рождение е болна от таласамия майор и се нуждае от постоянна медицинска грижа. В онзи момент Румяна дори не знаеше къде е дъщеричката й. Малкият Вим - плод на брачен договор между българката и холандския гражданин - стоматолога Питер Броувер, е бил иззет от социалните работници, спящ, от кошчето си, едва на 2! Братче и сестриче бяха разделени - Ели в холандски социален дом, наречен &bdquo;Детска грижа плюс&rdquo;, а Вим премина през ръцете на няколко приемни &bdquo;майки&rdquo;, едната от които бе безработна, на социални помощи, с чернокож любовник от Кюрасао. Българското посолство и МВнР не успяха да проведат адекватни разговори със социалните служби в Холандия. Разбра се единствено, че страната, която ни учи на европейска култура, не е подписала Конвенцията за правата на детето. Парадокс, който новоприетите в ЕС българи нямаха куража да критикуват. По случая работиха и няколко евродепутатки, но не успяха да направят нищо. Просто, съчувствайки на майката, поддържаха постоянен контакт с нея и й даваха противоречиви напътствия. Намесиха се и Жени Живкова, както и тогавашният адвокат в Европарламента Огнян Стоичков. Уж се застъпи и самият тогавашен бос във Външно Соломон Паси, но времето, уви, съвпадна с любовните му воаяжи с Гергана Грънчарова в чужбина и в един момент той напълно изгуби интерес към случая. От Холандия единствено получавахме информацията, че децата са иззети по сигнал за лоша атмосфера на отношения в семейството. Румяна обаче отричаше това, въпреки че тук се чуваха слухове, че на два пъти е попадала заедно с рожбите си в кризисен център за майки с деца. За да потвърди, че няма разногласия със съпруга си, Румяна Иванова доведе брачния си партньор Питър Броувер в София и двамата направиха няколко телевизионни интервюта, в които холандецът потърси помощ от България. &bdquo;ШОУ&rdquo; направи 20-минутен филм с документални кадри, заснети от двамата в Холандия, кръстен &bdquo;Една истинска история за война в мирно време&rdquo;. <br /> <br /> <strong>В него всичко бе истина, освен едно -</strong><br /> <br /> Румяна и Питър наистина са имали проблем, но българката го е прикривала, защото считала, че това ще спаси децата й. Надявала се по-късно да убеди Броувер да пусне сина им Вим, за да го видят роднините в България. По онова време бащата на нашенката е тежко болен. Едва днес Румяна споделя, че тогава не е имала друг избор, за да убеди холандските власти, че трябва да й върнат Ели и Вим. <br /> <br /> Под напора на общественото мнение и медиите у нас, най-сетне и посолството ни в Страната на лалетата се размърда и се стигна до преговори, при които бе постигнат консенсус, че децата трябва да бъдат изслушани от български психолог. Заминаването на детския психолог бе осъществено не със средства на България, а бе частно спонсорирано от бизнесмена Васил Божков. Човекът хвърли плика с пари с думите:<br /> <br /> <strong>&ldquo;Вървете и дано успеете да спасите децата!&rdquo;. Успех имаше</strong><br /> <br /> Ели и Вим бяха върнати при родителите им с условието семейството да бъде държано под наблюдение. Скоро обаче кризите на бащата - Питер Броувер, се завръщат. Той все по-често изпада в алкохолен делириум и не е в състояние да отвори кабинета си, за да работи. Междувременно Румяна поне успява да понаучи езика и да изкара курсове за медицинска стоматологична сестра, за да му помага. Опитва се да задържи пациентите на мъжа си, но те все повече намаляват. Коства й много да прикрива изблиците на Питер Броувер, който често без причина гони дъщеря й Ели от къщата с думите, че не е длъжен да издържа &bdquo;чуждо&rdquo; и болно българче. Съседи, които добре познават отпреди зъболекаря-стар ерген, съчувстват на Румяна и й казват в прав тест, че те са знаели, че той не е наред с главата. За Румяна е късно да разсъждава защо и как се е заблудила, защото вече има дете от него - Вим. <br /> <br /> Скоро идват и доказателствата защо Питър Броувер страда от психично заболяване - по наследственост от майка си. След почти половинвековен брак с баща му, един ден тя му посяга с нож, след което е настанена в психиатрична клиника. Тогава, по думите на Румяна, Питър се изплашва, но още повече се затваря в себе си и упорито отрича, че може да е генетично засегнат. Нашенката продължава да стиска зъби, защото социалните наблюдават климата в семейството. <br /> <br /> <strong>Няма друг избор </strong><br /> <br /> освен да остане в къщата му и да се бори поне Ели да порасне и да вземе хляба в ръцете си. Кризите на Питер обаче се засилват и понякога траят повече от седмица. Става подозрителен към всички. Затваря се с денонощия в стаята си, а после буйства и започва да троши, да ги гони от къщата... Налудничавите му състояния се лутат от самосъжаление до крайна агресия, в която е ставал дори опасен за живота им. После отново се затварял и притихнал слушал... класическа музика. На цикли пощурявал и почвал да гони Румяна и децата на улицата, като ги оставял боси и голи, без нищо навън, а после се разкайвал и отново ги прибирал. След едно такова изгонване Иванова и децата й се приютяват за кратко при съседи. Питер вероятно сам измисля &bdquo;инцидент&rdquo; - по сигнал за изтичане на газ проверяват къщата и евакуират нещастното куче, което също е там. Връщайки се, холандецът обвинява службите, че са влизали в дома му, и ги заплашва, че ще ги съди, ако сами не му върнат кучето. <br /> <br /> Като повечето социопати, той чудесно симулира &bdquo;нормалност&rdquo; и знае правата си. В полицията явно вече започват да нанюхват с що за типаж си имат работа и Румяна и децата са настанени отново в социален дом. Съчувстват им и училищните власти, където учат Ели и Вим. <br /> <br /> <strong>Но повече от това не могат да направят</strong><br /> <br /> Започва мизерен живот, но все пак са заедно. Докато преди няколко дни не ги връхлита нова изцепка от страна на Питер. Получават писмо, с което привикват Ели да даде показания в полицията. Румяна недоумява за какво - момиченцето е за пример, учи се отлично. Оказва се, че от нея се иска да говори по повод жалба на Питер Броувер, че майка й Румяна направила опит да го убие на 1 януари 2009-а! Въпреки че това не почива на никакви доказателства, Румяна изпада в паника - страхува се Ели да отиде на срещата без адвокат, за да не бъдат изопачени думите й - жената вече се е напатила. Пари за адвокат обаче няма. Години наред тя е работила за Питър, но като негова жена. Той не й е плащал и тя няма настрана нито едно евро. Не може да отиде дори до посолството ни - няма пари за път. Родителите й в България са болни. Те добре знаят кой е Питър, защото единствения път, в който са били на гости на зет си, също са си тръгнали като изгонени. <br /> <br /> Отскоро Питер бил на доброволна терапия при психотерапевтка, но методиката й очевидно не му е помогнала много. По думите на Румяна, възрастната терапевтка й признала, че също е била на психотерапия, когато изгубила сина си. Явно по тази причина жената залягала в терапията си главно на затриване на чувството за вина. Така очевидно е успяла да &bdquo;вдигне духа&rdquo; на Питер, като му внуши, че не той е виновен за всичко, а другите. Че е бил подучен сугестивно да отрича пристрастяването си към алкохола и болестните си изблици, Румяна усетила по думите на терапевтката, която й казала: &bdquo;Че кой казва, че той пие и е болен!? Той не пие!&rdquo;. Ето как, тласнат в състоянието на пълно отричане на истината, и оставен единствено на фантазиите си, че е &bdquo;прав&rdquo;, Питър достига до хитроумната идея да се пожалва, с давност 4 години, че <br /> <br /> <strong>на 1 януари 2009 година Румяна била направила опит да го убие!</strong><br /> <br /> Вероятно си мисли, че по този начин лесно ще се освободи от оковите на брачния договор с българката и болното й момиче, като задържи само своето си дете - Вим. Изплашена до смърт какво може да произлезе от всичко, породено от болния му мозък, Румяна Иванова започва да търси адвокатска помощ. И въпреки че я уверяват, че няма от какво да се страхува, тя отново се притеснява, докато всичко се изясни, да не й отнемат децата. Тя няма пари за защита, няма средства дори за пътни до българското посолство, което винаги било със затворени врати и трябвало предварително да бъде уговорено да я приемат. Няма никакъв шанс да изведе децата си зад граница, и то не само заради липсата на пари, а защото малкият не може да напусне границите на страната без разрешението на бащата, който винаги досега е декларирал, че това няма да стане &bdquo;посмъртно&rdquo;. Сестра му, от друга страна, наливала масло в огъня, че не му трябват&bdquo;българите&rdquo;, като явно има предвид Румяна и Ели, но не се знаело какво би направила и срещу полухоландеца Вим, тъй като я описват като безумно алчен човек. Малкото момченце е в положението на неин конкурент за къщата на Питер Броувер, тъй като се води негов наследник...<br /> <br /> Наскоро нашумя и друг случай с българка, омъжена в чужбина - на Виктория Христова, която се опитва безуспешно да прибере от Мароко децата си - Зак и Солей, които живеят при деспотичния си баща. Нашенски емигранти в Лос Анджелис са събрали средства за Вики, за да може да наеме адвокат. Със случая бил запознат дори президентът Обама, но нямало никакви законови спогодби за отвлечени деца между правителствата на САЩ и Мароко. Драмата на Виктория започва през 2010-а, когато тя и семейството й заминават от САЩ за Казабланка. Тогава мъжът й се променя изведнъж &ndash; пребива я от бой, заключва я в апартамента на леля си, тероризира я психически. Тормозът се прехвърля и върху децата, твърди Виктория пред един вестник. Така тя решава да избяга, но децата й остават там. Трябва ли да направи същия избор и Румяна?!... <br /> <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА <br /> </strong>