Иванка Гръбчева си отиде с 241 лева пенсия

&quot;Моята пенсия е 241 лева. Здравословното ми състояние не е добро, поради което не съм работоспособна. Предстои поскъпване на електроенергията, отоплението, хранителните стоки и какво ли още не. Мисълта, как ще оцелея през зимния сезон, сериозно ме тревожи. За жалост, доживях време, в което хората, занимаващи се с изкуство, се превърнаха в бреме за собствената си държава. <br /> <br /> Още с идването си на власт правителството на ГЕРБ обеща да създаде закон, с който заслужилите българи да бъдат финансово подпомагани по ясни правила. Идеята е заимствана от Италия и Франция. Законът трябваше да влезе в парламента до средата на миналата година. После от културното ведомство обявиха, че е отложен за първото полугодие на 2012 г. Преди дни се появи кратко съобщение, че в Народното събрание е внесен &ldquo;Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към държавата и нацията&rdquo;. От текста става ясно, че през месец септември депутатите ще разгледат законопроекта и през следващата година (вероятно във връзка с изборите) някои от дейците на културата (успели да оцелеят през зимния сезон) ще бъдат финансово подпомогнати от държавата.<br /> <br /> Позволявам си да попитам: финансовото подпомагане на творците награда ли е? Могат ли управляващите и депутатите въобще да си представят как се живее с 240 лева месечно? Дали един творец не се приема за по-заслужил от друг само защото има кой да го предложи за персонална пенсия по веригата правителство &ndash; парламент?<br /> <br /> Колко от моите колеги кинематографисти ще могат да оцелеят, докато народните избраници си изясняват кои да са безспорните заслуги към нацията, достойни да бъдат възнаграждавани подобаващо?<br /> <br /> Въпросите ми са още много, но спирам дотук. Нямам какво да губя и нито се страхувам, нито се срамувам да говоря публично по този наболял проблем. Всъщност редно е управляващите да разберат, че става въпрос не за някакви награди, а за оцеляване.&quot;&nbsp;<br /> <br /> Тези въпроси измъчваха Гръбчева заедно със страха, с който очакваше тежката зима и тя сякаш предусети, как именно болката за всекидневното оцеляване ще изкара хората на улиците.<br /> <br /> Тя така и не получи финансова помощ от държавата. Иначе режисьоарката бе известна като усмихнат и лъчезарен човек. &ldquo;Престанах да се страхувам от старостта и се почувствах свободна, казва тя в навечерието на 65-ата си годишнина. Осъзнах, че сега разполагам със себе си ,свикнах да живея спокойно и да ценя тишината около себе си. Усвоих компютърни умения и упражнявам немския си език с преводи на приказки. С една дума, предпочитам да гледам позитивно на света около мен и това ми помага да се справям с несгодите. Аз обичам живота и въпреки изпитанията му се радвам. Трябва да се усмихваме, нали&rdquo;, твърди тя. <br /> <br /> Известната с филмите си &quot;Войната на таралежите&quot;, &quot;Изпити по никое време&quot; , &ldquo;Жребият&rdquo;, но и с партизанските си филми Гръбчева, сама е от антифашистки род, с което се гордее. Майка й е <a href="https://www.blitz.bg/article/24031"><span style="color: rgb(128, 0, 0);">легендарната партизанка Митка Гръбчева</span></a>. Около смъртта й през 1993 г. се носят всякакви слухове. Твърди се, че се е самоубила, разочарована от промените след 10 ноември 1989 г. Изпила над 100 хапчета и държала зареден пистолет до леглото си за всеки случай. Друг слух, който режисьорката упорито отрича, я свързва в любовни отношения с Гиньо Ганев. Тя твърди, че са само приятели./БЛИЦ<br /> <br />