Първият псевдоним, под който Държавна сигурност е следяла големия ни сатирик Радой Ралин, е бил "Злобния", а след излизането на "Чюти чушки" са го променили на "Козела". Това разказа малкия му син Стефан Стоянов пред bTV. На Борис Димовски пък бил "Мършавия".
&quot;Вие знаете, че следените от ДС хора са с лоши имена. Псевдонимите им са нарицателни &ndash; аз съм &bdquo;Прилеп&rdquo;, Атанас Славов &ndash; &bdquo;Предател&rdquo; и т. н. Защо аз съм &bdquo;Прилеп&rdquo; не мога да си обясня. Имахме едно мазе, в което често се събирахме. Това е единственото, с което мога на направя връзка. А псевдонимите на агентите &ndash; все човешки имена &ndash; &bdquo;Петров&rdquo;, &bdquo;Иван&rdquo;, &bdquo;Кардам&rdquo;,&quot; разказва Стоянов. <br /> <br /> Синът на сатирика си спомня как баща му бил 8 години в немилост след излизането на култовите &quot;Люти чушки&quot;. Не можел да работи никъде, нямал никакви доходи. Когато накрая Тодор Живков ги извикал, за да им каже, че наказанието им е свършило и ги попитал какво да направи за тях, Борис Димовски поискал апартамент. Молбата на Радой навярно се сторила странна на Тато, но той я изпълнил. Ралин казал, че има приятел на име Кольо Николов от Пловдив. Той избягал в Америка, но го мъчела носталгията и искал да се прибере в родината. Радой помолил Живков да му позволи да се прибере и да не го съдят. Така и станало. <br /> <br /> След 1989 г. точно осем пъти отказвал предложенията да стане депутат. А когато му дали като награда нов автомобил, веднага го дарил за линейка в Банкя. Тогава хората го помислили за милионер и пред дома му се извила опашка да му искат пари за какво ли не. А пред цялото време той живеел с 60 лева пенсия./БЛИЦ<br /> <br />