Деян Донков взема ролята на Чочо в "Хъшове"

Юнаците посвещават &quot;Хъшове&quot; на стария боен другар Чочо. Тогава под прожекторите, за да викат &quot;Да живей България&quot;, да екзалтират публиката и да плачат за него, ще излязат още Валери Йорданов, Руси Чанев, Валентин Ганев, Рени Врангова, Валентин Танев, Деян Ангелов, Христо Петков, Пламен Пеев, Евгени Будинов, Владимир Карамазов... Отново ще гърми &quot;Бел кон&quot; - великото парче на Влатко Стефановски, с което звездите изпратиха своя събрат към рая на артистите. Именно в този момент на поклонението мъката по Чочо стана максимално непоносима.<br /> <br /> През 1904 г. с &quot;Хъшове&quot; започва историята на Народния, през 1954-а със спектакъла се чества петдесетгодишнината на арт храма. През 2004 г. за юбилейния 100-тен сезон на театъра Морфов възроди бунта, романтиката и драмата на националния характер.<br /> <br /> &quot;Повестта на Вазов е близка до гениалното. Тя великолепно съчетава ниското и високото. През всичките години &quot;Немили недраги&quot; е неправилно тълкувана - като ода за българските революционери емигранти: опоетизирани, патетизирани, офалшивени. А като четеш Вазов, виждаш, че това са мерзавци, бандити. Симпатични нехранимайковци, хашлаци, които в крайна сметка всичките до един умират за България. <br /> <br /> Искахме хъшовете да бъдат показани във всичките им измерения - положителни и отрицателни, нищожни и велики. Да няма еднозначно поведение. Във всяка ситуация те са едновременно подлеци и герои. Много трудно е да избереш кой да оцелее - ти или твоят приятел. Това е дълбоко трагичен избор. Това не е сблъсък на отделни характери. Това е сблъсък между човека и съдбата. В крайна сметка &quot;Хъшове&quot; е история за борбата на човека срещу съдбата&quot;, казва Александър Морфов. <br /> <br /> Неговата постановка винаги е била заредена не само с динамиката на страстите, но и с въртележката при ролите. Самият Сашо влизаше в кожата на различни персонажи минути преди старта на екшъна и заради екстремални ситуации - като Македонски, Дерибеев или Христо Б. Петков. Освен него и Чочо, който си беше титуляр като бесния войвода, като Македонски се вихреха още Христо Мутафчиев и Деян Донков. <br /> <br /> Пак те понякога бяха и Дерибеев, който вечно иска да заколи някого и да бъде поне татарин в &quot;Изгубена Станка&quot;. Деян Донков пък делеше Попчето със Захари Бахаров. Димитър Рачков, който прекрасно се вписваше с лудата си артистичност в атмосферата и стилистиката на &quot;Хъшове&quot;, по-късно се отказа от тях в името на телевизионната чалга и заради ниска заплата. Вергов също редуцира участията си. Мутафчиев, чийто нрав, досущ като този на Чочо, се вписва едно към едно в органиката на &quot;Хъшовете&quot;, се принуди да направи пауза заради гадния инсулт.<br /> <br /> За щастие Чочо остава завинаги с аверите си, защото телевизионният филм с неговия Македонски е безсмъртен. В четирите серии Морфов отново демонстрира, че в една друга държава можеше да прави зрелищно и смислено кино във Фелиниев стил. Финалът на &quot;Хъшове&quot; - и на сцената, и на екрана - няма нищо общо със смъртта, а само с еуфорията, която владее чистите и обречените сърца на България и Балканите.<br /> <br /> <br />