На 22 май 1968 г. около 650 км югозападно от Азорските острови потъва по неизяснени причини американската атомна подводница Скорпиън (SSN-589) с 99 души екипаж на борда. Нейният съименник от Втората Световна война също изчезва при необясними обстоятелства.
Най-вероятното предположение за потъването е торпедо, детонирало се в самата подводница. Скорпиън е открита едва пет месеца след катастрофата на 3300 метра дълбочина.
История
Поръчката за подводницата е направена на 31.1.1957 г., построена е в доковете на Дженерал Дайнамикс в Гротън, Кънектикът. Официалното спускане на вода е на 29 декември 1959 г. Встъпва на служба на 29 юли 1960 г. Тя е втората задвижвана с ядрена мощност подводница на американския флот в Северния Атлантик и изобщо шестата по ред в американските ВМС.
Скорпиън е с дължина 76,8 метра и е сравнително с малки габарити за атомна подводница. Със своята форма, наподобяваща капка, използвана за пръв път при USS Албакор, подводницата може да достигне скорост от 30 възела. Въоръжена е с шест торпедни апарата, които са снабдени с торпеда тип 37-Torpedo и тип 45-ASTOR с атомни бойни глави.
Отличава се от всички подводници с високата си скорост от над 30 възела (55 км/ч), с малките си размери и с несигурността си. В задачите на Скорпиън влизат наблюдаване на неприятелски ракетни подводници и патрулирането по стратегически важни маршрути в областта между Гренландия, Исландия и Великобритания.
Скорпион изпълнява тайни операции, за които пътува на огромни разстояния и големи дълбочини, при това обикновено действа във вражески териториални води. Тя помага за събирането на данни от неприятелски кораби с помощта на перископи или с електронно и акустично прослушване.
Първо плаване
Първото й плаване започва на 24 август 1960 г. През май 1961 г. се отправя към Европа. През 1962 г. печели престижна награда, присъждана за особени заслуги по време на война или за перфектно изпълнени операции в мирно време.
От август 1964 г. патрулира в Атлантическия океан, а от пролетта на 1965 г. и в европейски води. По време на пътуванията са подслушвани съветски подводници.
От края на 1965 г. Скорпиън участва в секретни операции, за които нейният командир Норман Басак е награден с медал на Военноморските сили. Наградени са и другите офицери и моряци, като заслугите им и до днес са тайна.
На 1 февруари 1967 г. Скорпиън е откарана в пристанището на Норфолк и ремонтирана за втори път. Подменени са някои неизбежно нуждаещи се агрегати. Поради неясни причини задълбочен ремонт не извършван, но впоследствие се оказва, че той всъщност е бил неотложен.
В края на октомври 1967 г. Скорпиън продължава с тренировките и тестовете на оръжейната система, но вече под командването на Франсис Слетъри. До своя крах на 15 февруари 1968 г., Скорпиън провежда пътуване в Средиземно море.
Там Скорпиън претърпява при изплаване инцидент със съветски ескадрен миноносец. След този инцидент, на 15 април акостира в пристанището на Неапол. По време на тежка буря се сблъска с малък кораб, който потъва. Водолази, които на 20 април преглеждат кърмата на подводницата, не установяват съществени повреди.
През май Скорпиън следи група съветски кораби на 500 км. от северозападния бряг на Африка. Веднага след това подводницата взема курс обратно към Норфолк, където е очаквана на 27 май. Тя обаче никога не пристига там.
Последното съобщение е вечерта на 21 май. В него командирът съобщава, че се намират на 50 км южно от Азорските острови на път към дома. Скорпиън потъва на 22 май на около 650 км югозападно от Азорските острови с 99 душиекипаж. Пада на дъното на дълбочина 3300 метра (10 000 фута). На 5 юни подводницата е обявена за изчезнала, а на 30 юни е заличена от корабния регистър на Военноморскя флот.
Търсене на останките
Седмица след като Скорпиън не пристига в разчетното време и не излиза в ефир, на 27 май започва нейното издирване. Надеждите да намерят екипажа, не са големи. Средната дълбочина на Атлантика в района е 3000 метра, а тази на разрушаване на подводницата е 600 метра.
Съпоставени са информациите от океанографските лаборатории на Бермудите и на остров Нюфаундленд, от които се установяват сътресения в световния океан. Съпоставят се с прогнозирания маршрут на подводницата и се моделират подводни течения. Изпратен е корабът USNS Мизар за проучване на морските дълбини. Претърсени са големи райони.
На 29 октомври, пет месеца след изчезването на подводната лодка, тя действително е намерена на 3300 метра дълбочина.
Снимките от една дистанционно управлявана дълбоководна подводница, пусната от кораба-майка „Мизар”, показват ясно, че след експлозията Скорпиън се е разцепила на две части. Към предната част принадлежи торпедното отделение и електроцентралата. Задната се състои от останалите машинни отделения и реакторния отсек. Мостикът е откъснат и лежи до двете части в поле от множество парчета и отломки.
През 1969 г. батискафът Триест II е спуснат към подводницата и по време на седемте потапяния прави множество снимки, част които по-късно са публикувани. Особен интерес предизвиква торпедната част.
Второто основно проучване започва чак през 1985 г. при строга секретност. За дезинформация е оповестена операция за намиране на „Титаник”. Дълбоководната лодка Алвин на Woods Hole Oceanographic Institution (WHOI) прави първите цветни снимки на подводницата. Чак след дописка в един вестник, Военноморският флот съобщава, че мисията към Скорпиън е изпълнена.
Възможни причини за потъването
Едва през 1993 г. правителството на Клинтън предоставя свободно цялата информация. Става ясно, че според комисията по разследването най-вероятната причина е инцидент с торпедо. Хипотезите за експлозия във вътрешността на подводницата са изключени. Като най-възможна причина в днешни дни се посочва появил се огън в торпедна батерия, който запалва бойна глава и тя експлодира.
На бял свят излиза нова информация, която не е дадена от комисията по разследване, а е публикувана от журналисти на Ню Йорк Таймс през 1998 г. в книгата Битка под водата (Blind Man’s Bluff). В нея се разказва за запалила се торпедна батерия, която детонира бойна глава. Теорията се основава на един държан в тайна инцидент по време на тестове на батерията: При един от вибрационните тестове батерията избухва внезапно. Става ясно, че мембраната, която възпира потока на електролит в енергийните клетки, при активиране на торпедото напълно се е разкъсала. Химикалите бавно се смесват, температурата се повишава и избухва пожар. Един от инженерите на лабораторията, където избухва експлозията, си спомня в случайно дочут разговор, че Скорпиън има на борда батерия с дефектен характер. Предупреждението за тези батерии идва само няколко дни преди Скорпиън да тръгне на път към Норфолк.
Като относително неправдоподобна причина за потъването се посочва грешка на борда на подводницата. Към другите възможности се добавят изтичане на газ, нахлуване на вода или пожар. Слуховете за механична повреда са подхранвани от тежкото състояние на Скорпиън по време на последното плаване. Така максималната дълбочина на потапяне от 100 метра трябвало да бъде намалена.
Няколко месеца преди последната операция, по време на тестово плаване, се стига до силни вибрации. Те довеждат подводницата почти до потъване. Пояснение за случилото се никога не е дадено.
Останките на Скорпиън са потенциално много опасни. На борда се е намирал ядрен реактор заедно с два типа торпеда, като едните са с ядрени глави. Военноморският флот на САЩ проверява както водата, така и рибите в района, за следи от плутоний. Според оповестени резултати досега не съществуват признаци за облъчване или замърсяване. Това показва, че по време на експлозията реакторът не се е повредил.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
