Образователната система е консервативна, но тя е най-чувствителния сеизмограф за състоянието на обществото, казва в предаването Николай Николов, учител в Първа английска гимназия и един от лидерите на националната учителска стачка през 2007 г. Четири години след края на тройната коалиция и срива на Даниел Вълчев като образователен министър, Николов беше обявен от телевизиите като персона нон грата, тъй като бил “неразпознаваемо лице”. Той обаче вече е в политиката и като водач на листа на “Глас народен” има шанс да прокара в парламента реформите, за които не може да говори в медиите.
<strong>- Г-н Николов, защо в електронните медии не искат да си говорят с експерти? По време на цялата кампанията, вас ви допуснаха само в БНТ.</strong><br /> - Хаосът в българското общество очевидно кара всички да смятат, че трябва нещо да се промени. Ясно е, че промяната не може да стане с уличен натиск. Гласът на улицата бил нечленоразделен, но когато някой вика от болка не може да говори членоразделно. Това, че казионните политици не искат да го поправят също е ясно. Инерцията е много хубаво нещо, подозирам, че материалната инерция е още по-хубаво. Именно това нежелание гласът на улицата да се превърне в нещо обективно като брой избиратели, кара традиционните партии да се опитат да игнорират този неизвестен фактор. Възможността една партия да изложи интересни идеи, без да има пари да влезе в средствата за масова информация е сериозна опасност. Обективно погледнато, един сериозен разговор без клишета, би могъл да накара българския гласоподавател да мисли.<br /> <strong><br /> - Вие сте учител, защо решихте да влезете в политиката?</strong><br /> - Мисля, че всеки нормален човек се занимава с политика. Думата &ldquo;политика&rdquo; не произлиза от &ldquo;поли&rdquo; &ndash; много и глагола &ldquo;тикам&rdquo;, както смятат някои хора. Но трябва категорично да кажа, че имаме един великолепен класик &ndash; Алеко Константинов, който ни даде гайгер-мюлеровия брояч, с който се отчита политическата неграмотност. Думите на Алековия герой бай Ганьо: &ldquo;Мен, ако питаш &ndash; и едните, и другите са маскари, ама келепир има в тая работа&rdquo;, са индикатор за политическа неграмотност. Често срещам твърдението &ldquo;Алеко го е казал&rdquo;. Не го е казал Алеко, казал го е антиподът на Алеко &ndash; отвратителната фигура бай Ганьо. В този смисъл, древните гърци са казали, че &ldquo;идиот&rdquo; е свободен гражданин, който не желае да практикува свещеното си право да участва в избори. Мисля, че нормалния човек не може да бъде идиот. От тази гледна точка, винаги съм бил политически нормален човек със свои пристрастия, макар и никога да не съм бил член на партия. <br /> <strong><br /> - Сега обаче сте партиен член и водач на листа.</strong><br /> - Това е първият случай, в който ставам член на партия в живота си. <br /> <strong><br /> - Лидерът на партията, Светльо Витков, е наричан &ldquo;шут&rdquo; и &ldquo;повърхностен човек без образование&rdquo;, а вие заставате зад него и твърдите, че точно образованието е главният ви политически приоритет.</strong><br /> - Когато твоят идеал, твоето желание, твоята позиция не може да бъде реализирана по друг начин, тогава на помощ идва смехът. Това фриволно поведение, което кара хората да разбират, че не трябва да се вземат много насериозно и със смях могат да се защитават много сериозни позиции. В България обикновено представата за една партия е олицетворена от нейния лидер. Това обаче не е така. Тя се олицетворява от хората, които са в нея и защитават позиции. &ldquo;Глас народен&rdquo; е една партия от млади хора &ndash; университетски преподаватели, хора от БАН, скулптори, творци, студенти &ndash; една изключително грамотна аудитория, която обича да се смее. Когато човек застане зад една кауза, той не може да бъде употребен. Казионните партии не търпят мислещи хора, защото те имат позиция и я защитават със зъби и нокти. Това пък често означава да влязат в конфликт си лидера или лидерите на партията. <br /> <strong><br /> - Обвиняват &ldquo;Глас народен&rdquo;, че се опитва да открадне гласове от сериозните партии...</strong><br /> - Ако &ldquo;Глас народен&rdquo; беше комунистическа партия и креатура на ДС, както някои се изразяват, повярвайте щеше да има много пари. Това е индикатор, който е безпогрешен. Партия без пари не може да бъде подлога на комунистическата партия. Държавна сигурност може да бъде открита при милионите. Колкото до отнемането на гласовете... Извинете много, но никой не ги е давал тези гласове, та някой да ги отнема. Това е много обидно за гласоподавателите. Знаете ли, през 19 век във Франция се появява една гилдия на млади творци, които тепърва щели да открият нова страница в световната литература. Наричат ги хулигани. Любимото им нещо било да седнат край Сена, да си пият питието и накрая с дрехите да скочат в реката. На следващия ден, пресата възкликвала: &ldquo;Ауу, какви хулигани!&rdquo; Но те останаха в историята на изкуството като започнете от Мопасан, минете през Зола и стигнете до Балзак. <br /> <strong><br /> - Социолозите не ви включват в сметките, а големите партии се опитват да ви елиминират като конкуренция в зародиш. Защо се получава така?</strong><br /> - На социолозите не им знаем имената, а партиите не искат да видят нищо, което би могло да промени статуквото. Каква е политическата кариера на Кунева например? Ако си спомняте преди няколко години, тя в битността си на личност, заемаща определен пост в европейските структури, примами гласоподавателите, след което подари гласовете им на една партия, която така и не влезе в парламента. Това се нарича лъжа. <br /> <strong><br /> - Защо в образованието все се правят реформи, а резултатът става все по-трагичен?</strong><br /> - Понеже много експерти се изказват в тази област, направих едно предложение. Нека да ми посочат което и да било училище в България, без значение в кой регион, 15 минути преди часа ми се дава темата и пред телевизионните камерите изнасям урока. Но искам да направя същото с моя опонент. Реакцията обикновено е: &ldquo;Вие се шегувате&rdquo; и неловки усмивки. В нашата гилдия се смята, че един човек трябва да направи кариера. Отиването в министерството е върхът на кариерата. По коридорите на МОН с десетилетия обикалят хора, които няколко години са ходили по коридорите на училището. Някои министри на просвещението разбират от образование само, ако се върнат към светлите си детски спомени като започнете от настоящия. Предложенията, които ние правим в областта на образованието са качествено ново явление, макар че то е старо като света.<br /> <strong><br /> - Вие бяхте водач на учителската стачка през 2007-а...</strong><br /> - Думата &ldquo;водач&rdquo; не е много точна. Учителската стачка беше замислена за три дена, експертите смятаха, че ще продължи 7, а тя продължи 43 работни дни. <br /> <strong><br /> - В крайна сметка тя свърши, след като Пламен Орешарски и Даниел Вълчев бяха изловени цинично да се уговарят да разтакават преговорите и думите на Орешарски: &ldquo;Дай да разваляме седенката&rdquo;.</strong><br /> - Това не беше края на стачката, а началото на края на въпросния министър на образованието, който сега е в партията на Кунева и има претенции към властта. Мисля, че учителството има добра памет. А стачката беше смазана с чисто икономически средства, над 80 % от стачкуващите бяха жени и майки. <br /> <strong><br /> Надежда Ненова, БЛИЦ</strong><br /> <br />