Винаги по време на война воюващите страни са се старали да унищожат или да пленят държавния глава или пълководеца на противниковата страна с цел да внесат страх и несигурност в нейните войски и население. Нагласите на Сталин и Хитлер по времето на Втората световна война отначало не са излизали от общата матрица на поведение и това било съвсем логично. В своята книга „Генералисимус” писателят Владимир Карпов* е изследвал задочния двубой на двамата авторитарни лидери.
<strong><span style="font-size: larger;">1. Сталин срещу Хитлер</span></strong><br /> <br /> Първото покушение над Хитлер било замислено още през 1941 година, когато нацистките войски приближили Москва. Съветското разузнаване напълно основателно предположило, че ако Москва бъде превзета, Хитлер, също като Наполеон, ще се изкуши да влезе в столицата. В разузнаването постъпила информация, че Хитлер е разпоредил да бъде направен тържествен парад &ndash; дори вече били определени частите, които трябва да дефилират по Червения площад, печатали се покани и пропуски.<br /> <br /> За фюрера било подготвено възмездие. Били създадени специални диверсионни групи и предвидени различни варианти на операцията. Москва обаче устояла и на Хитлер му се разминало.<br /> <br /> Втора възможност за ликвидиране на Хитлер се очертала през 1942 година, когато станало известно, че той през цялото лято ще бъде в полевата щаб-квартира &bdquo;Верволф&rdquo; край Виница в Западна Украйна.<br /> <br /> Сталин дал съгласието си операцията да бъде организирана от опитните чекисти Павел Судоплатов и Виктор Илин. А самото покушение било възложено на командира на диверсионен отряд в тила на немците Дмитрий Медведев (по-късно герой на Съветския съюз). Планът обаче бил прекалено сложен и с многобройни варианти, при това липсвала много от необходимата информация за точното разположение на обектите във &bdquo;Вълчето леговище&rdquo;, на системата за охрана и отбрана. Замисълът не бил осъществен.<br /> <br /> Вторият атентат бил замислен тайно от Сталин &ndash; решили да го зарадват с конкретни резултати. Сега се насочили да пробият близкото обкръжение на Хитлер с многоходова комбинация. Първото звено бил Всеволод Блюментал-Тамарин, син на известна руска актриса. Той бил талантлив, но не чак като майка си, и амбициозен, считал се за недооценен. Затова преминал към немците и започнал да им сътрудничи, като четял по радиото призиви към войниците от Червената армия да се предават. Този Всеволод бил женен за Инна Лашчилина, а нейният брат пък бил женен за актрисата Августа Миклашевска - тя имала голям син Игор, който служел в армията, бил шампион по бокс в Ленинградски военен окръг и надежден като човек.<br /> <br /> Виктор Илин замислил рискована, но осъществима комбинация да прехвърли Игор в Германия. Там той трябвало да намери свако си Всеволод, и се надявали да го приеме като родственик и сродна душа. По-нататък Игор трябвало да реализира подсигурени му от Илин подстъпи към Хитлер. <br /> <br /> Илин подготвял Игор Маклашевски в продължение на половин година за тази свръхотговорна задача, след което го прехвърлил през фронтовата линия. Младият мъж веднага се предал на немците и заявил, че иска да им сътрудничи. Те не му повярвали и правилно допуснали, че е съветски агент, дори позоваването на свакото не му разчистило веднага пътя към Берлин.<br /> <br /> Игор бил подложен на изтезания, водили го дори на мним разстрел. Удържал. Накрая го пуснали при свако му Всеволод и леля му Инна. Те го приели добре, въвели го в своя кръг от приятели и познати. Младият мъж бързо влязъл в новата роля, ходел в &bdquo;Източния комитет&rdquo;, общувал с власовците. Особено му помогнал боксът, като удържал няколко победи на ринга. Дори се харесал на гордостта на немската нация световния шампион по бокс Макс Шлелинг, който му подарил своя фотография с доброжелателен надпис. Това било знак на доверие и признание, че го приемат за свой.<br /> <br /> След като Игор Миклашевски добре се легализирал, дошло време да потърси подстъпа към Хитлер, чийто адрес му дал преди това Илин. Там живеела световно известната актриса Олга Чехова. Тя пристигнала в Германия още през 1921 година, направила блестяща кариера и станала любимка на Хитлер, Гьоринг и Гьобелс.<br /> <br /> Впоследствие имало най-противоречиви мнения дали Чехова е сътрудничела на руското разузнаване. Но самият факт, че чекистът Илин дал нейният адрес на Игор и че тя не го е предала, а му е помогнала, говори сам по себе си.<br /> <br /> Миклашевски редовно чрез &bdquo;пощенската кутия&rdquo; докладвал за напредването на сценария. Всичко вървяло почти блестящо. Неочаквано самият Сталин забранил операцията.<br /> <br /> Наркомът по държавна сигурност Всеволод Меркулов и Виктор Илин отишли при Сталин във вилата му в Кунцево, за да му съобщят за подготвяната от тях операция, която вече отивала към финализиране. Неочаквано Сталин ги отрязал: &bdquo;Това не трябва да се прави.&rdquo;<br /> <br /> Двамата чекисти останали като гръмнати, защото Сталин никога не бил отменил предишната си санкция. Но на Върховния Главнокомандващ не можело да се задават въпроси. За всеки случай те продължили подготовката на Миклашевски.<br /> <br /> През 1944 година Меркулов и Илин отново поставили въпроса пред Сталин, но той пак казал: &bdquo;Хитлер не трябва да се премахва!&rdquo; Този път Меркулов се престрашил да попита защо.<br /> <br /> Сталин пояснил: &bdquo;Хитлер ни е нужен за пълния разгром на Германия. Докато е жив, той няма да отиде на сепаративно споразумение със Запада. На свой ред нито САЩ ,нито Англия ще сключат сделка с управляващите, докато на кормилото е Хитлер. Друга работа е, ако Хитлер изчезне. Възможно е властта да премине у Гьоринг или у Папен, с които западните държави могат да се сговорят. А на нас това не ни е изгодно, ние сме близо до пълния разгром на Германия. Затова не закачайте Хитлер!&rdquo;<br /> <br /> Така от стратегически съображения Сталин пощадил Хитлер. След снемане на задачата Игор Миклашевски се върнал през Франция в родината си и бил награден с орден &bdquo;Червено знаме&rdquo;. Самата Олга Чехова след войната посетила Москва, написала мемоари &bdquo;Аз нищо не крия&rdquo; и починала през 1980 година на 93 години.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>2. Хитлер срещу Сталин</strong></span><br /> <br /> По времето, когато Сталин разпоредил да бъде убит Хитлер, а после от стратегически съображения го пощадил, Хитлер също давал указания за унищожаването на Сталин.<br /> <br /> За изпълнение на атентата немците избрали бившия съветски офицер командир на рота Пьотр Таврин. Той имал търкания с Наказателния кодекс още преди да влезе в армията (откраднал и проиграл на карти държавни средства) и затова живеел под чуждо име. И понеже усетил, че контраразузнавачите от СМЕРШ (смерть шпионам) са по следите му, избягал при немците.<br /> <br /> В РОА (Руска освободителна армия) Таврин завоювал доверие, дори попаднал в разузнавателна школа на Абвера (военното разузнаване). Там забелязали съобразителния и смел курсант, затова се спрели на него. Той дал съгласието си да изпълни терористичния акт.<br /> <br /> Таврин бил подложен на индивидуална подготовка в специална разузнавателно-диверсионна команда под личното ръководство на нейния началник Ото Краус. Няколко пъти руснакът дори бил инструктиран лично от оберщурмбанфюрер от СС и главен диверсант във Вермахта Ото Скорцени.<br /> <br /> Легендировката за Таврин и за неговата жена Лидия, която също била избрана за задачата, изглеждала така: той бил майор от СМЕРШ, Герой на Съветския съюз, като притежавал и съответните документи; намирал се в отпуск след тежко раняване, като за целта немците направили по тялото му пресни белези от рани. Таврин следвало да се легализира в Москва, за това трябвало да му помогнат двама немски агенти - единият работел в Народния комисариат на отбраната (военното министерство), а другият в щаба на резервните формирования. Тези агенти и &bdquo;Съюзът на руските офицери&rdquo; трябвало да помогнат на Таврин да проникне на някакво тържествено събрание или мероприятие, на което щял да присъства и Сталин. Там Таврин трябвало да извърши атентат, като стреля с куршуми, намазани с отрова, чието попадане в тялото неизбежно предизвиква смърт. Вторият вариант предвиждал да изчака на улицата колата на Сталин и да го унищожи с изстрел от специално направен гранатомет с малки, но изключително мощни гранати.<br /> <br /> На 5 септември 1944 година майор Таврин &ndash; според документите заместник-началник на СМЕРШ в 39-а армия - и младши лейтенант от специалния отдел Лидия Шилова били откарани със специален самолет в района на Смоленска област. Зенитно оръдие обаче ударило самолета и той бил принуден да кацне аварийно в полето. Таврин и Шилова използвали приготвения мотоциклет и бързо се отдалечили от мястото на аварията. Видели ги обаче местни жители, които сигнализирали &bdquo;СМЕРШ&rdquo;. Бегълците били посрещнати и арестувани още в първото село Карманово лично от началника на контраразузнавателния отдел Ветров.<br /> <br /> У съпрузите били открити седем пистолета, две специални оръжия и миниатюрните гранатомети с боеприпаси.<br /> <br /> Таврин веднага си признал всичко и казал, че привидно се е съгласил да сътрудничи на немците, само за да може да се върне в родината, и сега се предавал доброволно.<br /> <br /> Това звучало като истина &ndash; при толкова оръжия той не оказал съпротива при ареста и охотно се съгласил да бъде превербован. Била разработена радиоигра под кодовото име &bdquo;Туман&rdquo; (мъгла), Шилова редовно поддържала връзка, в резултат на което били заловени изпратените на помощ немски агенти и група диверсанти. Играта продължила до 9 април 1945 година, като Абверът до последните дни чакал резултати от Таврин, без да подозира неговото разобличаване.<br /> <br /> Така завършил пък ловът на Сталин от страна на Хитлер.<br /> <br /> Чак до 1952 година съветските контраразузнавачи чакали за връзка с Таврин да се появят запазили се немски агенти, но това не се случило. И тъй като Таврин и Шилова повече не били нужни, тях просто ги разстреляли. Наистина можели да бъдат отчетени чистосърдечното им разкаяние и оказаната помощ, но те знаели прекалено много. Дори Президиумът на Върховния съвет на СССР отхвърлил молбата им за помилване. В онова време хората ги разстрелвали за далеч по дребни неща от подготовката за убийство на самия Сталин.<em><br /> ________________________________<br /> <br /> * Писателят Владимир Карпов е роден през 1922 годна. През 1941 година като випускник във Военнополитическо училище в Ташкент е пратен в затвора, защото попитал: &bdquo;Защо училището ни се казва &bdquo;Ленин&rdquo;, а ние само за Сталин говорим?&rdquo; Минал през наказателните батальони, служил в разузнаването, Герой на Съветския съюз, генерал в отставка, писател с 16 книги, първи секретар на Съюза на писателите в СССР.<br /> </em><br />