Според официалната съветска историография плененият майор Яков Йосифов Джугашвили на 14 април 1943 г. е загинал в концентрационния лагер Заксенхаусен, хвърляйки се върху оградата от бодлива тел, намираща се под високо напрежение. Като допълнение часовият го прострелял с карабината си от около 60 м.
Яков Джугашвили е роден на 18 март 1907 г. в Баку в семейството на Йосиф Джугашвили (Сталин) и Екатерина Сванидзе &ndash; починала наскоро след раждането му. Прекарва детските си години в Тбилиси. Завършва Висше техническо училище в Москва със специалност електроинженер, а след това артилерийска академия.<br /> <br /> През 1936 г. се жени за балерината Юлия Мелцер. Среща я в ресторант, където след това става скандал между него и втория й съпруг &ndash; помощник-началника на московското управление на НКВД Николай Бесараб. През 1938 г. им се ражда дъщеря Галина.<br /> <br /> Яков Джугашвили воюва на фронта във Втората световна война от 24 юни 1941 г. През юли неговата част попада в обкъжение край Витебск. На 7 юли за участие в бой е представен за правителствена награда заедно с други бойци.<br /> <br /> На 16 юли той е пленен край Лиозно. Неговият ординарец А. Ковальов доживява до дълбоки старини и свидетелства кога за последен път вижда Яков. Командирът на батареята получил заповед да изтегли подразделението си по-близо до фронтовата линия на нова огнева позиция. Обаче колоната е бомбардирана от немската авиация. От взрива на една близко взривена бомба паднал не само Яков, но и впрегнатите за оръдието два коня.<br /> <br /> Първите разпити са документирани след няколко дни. На тях Яков веднага сам признал, че е син на Сталин от първия му брак.<br /> <br /> На 20 юли 1941 г. немците съобщават по радиото, че са заловили в плен сина на Сталин. Отначало Яков Джугашвили е изпратен в лагер за военопленници край Просткен, Източна Прусия. Неведнъж са правени опити да го склонят да сътрудничи със службите на Третия райх.<br /> <br /> Единственото, което се удава на нацистите, е тайно да запишат разговор с него и след като го обработват и монтират на плоча, започват да го използват за своята пропаганда. След това Яков Джугашвили въобще спрял да разговаря с тях. Скоро е преместен в централния затвор на гестапо, където пак е склоняван да сътрудничи.<br /> <br /> Убедили се в безполезността на усилията си, гестаповците го преместват в концлагера Хамелсбург. През април 1942 г. той отново е изпратен в централния затвор на гестапо, а през февруари 1943 г. по указание на Химлер е изпратен в лагера Заксенхаузен.<br /> <br /> Там Джугашвили е настанен в затворнически блок, където вече имало четирима британски военнопленници. Единият от тях - Томас Кучин бил роднина на британския премиер Уинстън Чърчил. По-късно в съседна килия е настанен В. Кокорин, представящ се за племенник на външния министър Вячеслав Молотов. (След войната е установено, че е внедрен немски агент и е разстрелян.)<br /> <br /> Лагерният началник заповядал британците всеки ден да мият пода в килията на руснаците с цел да провокира конфликт между високопоставените пленници. Скоро англичаните започнали да сипят заплахи по адрес на съюзниците си.<br /> <br /> Джугашвили често бил навестяван от инспектора в криминалния отдел на имперската безопасност Щрук. Той не водил разпити, а само се интересувал дали руснакът има оплаквания от лагерното началство.<br /> <br /> От Яков Джугашвили се интересувал лично Химлер и това било всеизвестно. Той давал вид, че иска да използва синът на Сталин при сепаративни преговори със СССР или за размяна на пленени от руснаците видни нацисти и военоначалници.<br /> <br /> В протокола от разпита на пленника Привалов на 26.5.1945 г. е записано: &bdquo;Немският военнослужещ Ото Мюлер разказваше, че с цел да се провокира конфликт между СССР и Англия немците решили да убият Джугашвили и Кокорин. На пленените английски войници поставили задача да започнат сбиване, по време на което да ликвидират руснаците. След инцидента гьобелсовата пропаганда щяла да вдигне шумотевица, обвинявайки племенника на Чърчил, и да се постигне разрив в отношенията между СССР и Англия.&rdquo;<br /> <br /> Кокорин после дал показания, че Яков изразил намерение да се хвърли на телената ограда, вместо да бъде убит от англичаните. Вечерта на 16 април 1943 г. Кокорин чул вика на часовия и пушечен изстрел.<br /> <br /> Плененият командир на бригада Бессонов обяснил смъртта на Яков по по-различен начин. Той бил разговарял с Томас Кучин през юли 1943 г. Англичанинът разказал, че в априлската вечер чул изстрели и видял немци, които свалили от телените заграждения труп, завили го в одеало и го отнесли в караулното помещение. По-късно началникът на караула казал на Кучин, че е убит синът на Сталин. По неизвестни причини той изкочил през прозореца на стаята си по долно бельо навън и се хвърлил на бодливата тел. Часовият помислил, че той иска да избяга и го застрелял.<br /> <br /> Съвсем друга версия Бессонов чул от ефрейтор Фишер от охраната на Заксенхаузен. Късно вечерта, когато Яков вече си бил легнал, в стаята му нахлули англичани с ножове в ръце. Той скочил през прозореца с викове &bdquo;Унтер офицер! Унтер офицер!&rdquo; и се приближил до оградата. Намиращият се на около 60 м часовой с първия изстрел ранил пленника в краката, а с втория го застрелял в главата.<br /> <br /> Във връзка с инцидента е назначено разследване от Главното управление на имперската сигурност. В своя доклад до Химлер тримата експерти констатирали смъртта на Я. Джугашвили не от куршуми, а от тока с високо напрежение. Според тях часовият дал изстрел след като токът вече убил Яков. Така че всъщност той се е самоубил. После трупът е кремиран, а урната с праха му е откарана в Берлин, където следите й се губят. Лагерното дело с акта за смъртта е съхраняван в касата на коменданта, но при евакуацията е унищожено с другите документи.<br /> <br /> През последните години обаче в рускоезични медии излязоха добре мотивирани публикации, че Яков Джугашвили никога не вземан жив в плен и всичко това е игра на ръководството на Третия райх.<br /> <br /> Според тях няма нито един автентичен документ, че Яков Джугашвили се е намирал в плен. Твърди се, че според криминалистичната експертиза всички фотографии и текстове от ръката на Яков Джугашвили са фалшифицирани. Снимките са размити, ту са правени в гръб, ту отстрани. Ако нацистите са заловили истинския син на Сталин, те са щели да заснемат купища киноленти и да ги показват в кинохрониките си. Вестниците са щели да публикуват снимки в едър план на лицето. Нищо от това го няма на бял свят.<br /> <br /> Според историка Сергей Девятов <em>&bdquo;Съществуват около 10 фотографии на Яков в плен, които са много добър фотомонтаж. Отначало са използвани снимки, намерени у загиналия Яков. После започват монтажите. Например при една от снимките е допусната груба грешка, давайки огледално изображение &ndash; на нея закопчаването на униформата е от другата страна, тоест копчетата са отляво.&quot;</em><br /> <br /> Прави впечатление, че целият личен състав на 14-и гаубичен полк от 14-а танкова дивизия (1500 души) е избит почти до последния човек и единственият пленник е Яков Джугашвили. С други думи няма свидетели как е изглеждал той преди пленяването. Всички геройски паднали в боя и единствено синът на Сталин се е предал!<br /> <br /> Преди няколко години Държавният департамент на САЩ предоставил на Нина Джугашвили, дъщерята на Яков, документи от Националния архив във Вашингтон: копия от разпитите на Яков от нацистите, подписана от Хайнрих Химлер справка за смъртта му, показания от охраната и от лагерния лекар.<br /> <br /> При извършения първоначален разпит от служителя в немското разузнаване В. Ройшле е воден протокол, в който е записано признанието на Яков, че не се е предал, а е пленен при съпротива. Но пленникът не можал да каже нито длъжността си (командир на батарея), нито в кой полк служи.<br /> <br /> Интересно защо Държавният департамент забравил да даде заключението за смъртта на немския медицински експерт. Случайно обаче с него се запознал съветският историк Йона Андронов, който бил допуснат до този архив още през 70-те години. На него е обърнато внимание и от немското списание &bdquo;Щерн&rdquo;.<br /> <br /> В заключението не са посочени изгаряния от електрически ток. Отбелязано е обаче, че куршумът го улучил в главата отзад или отстрани и е заседнал в мозъка. От дистанция 60 м пушечният куршум би излязъл от другата страна на черепа. Следователно е стреляно с пистолет. И още: куршумът е влязъл в посока отдолу &ndash; нагоре, което отговаря на обикновената поза на ръката с пистолет, когато се застрелва човек в главата. Натрапва се предположението, че псевдо-Яков е ликвидиран целенасочено.<br /> <br /> Интересно е още обстоятелството, че по тялото на Яков не са описани характерни белези. А е факт, че през 1926 г. той е направил опит за самоубийство, като се е прострелял в областта на сърцето. От операцията за изваждане на куршума на гърдите на Яков е останал голям белег. Но очевидно нацистите не са знаели това.<br /> <br /> И все пак защо им е бил на нацистите целият този театър с мнимия пленник Яков Джугашвили. Вероятно на първи план да разколебават съветските войници и да ги предразполагат да не се бият до последен куршум. Щом синът на Сталин носи позора да е в плен, защо да не могат и те да оцелеят като вдигнат ръце. (По онова време предаването в плен на червеноармейците е строго забранено.)<br /> <br /> Друга цел на нацистите вероятно е да провокират Сталин да започне преговори за размяна на сина си с пленени висши немски военоначалници, а след това да съобщят на целия свят и преди всичко на съветските войници за тайните договаряния. Дори опитът за размяна би предизвикал негативна реакция, както в тила, така и на фронта, би дискредитирала авторитета на Върховния главнокомандващ Йосиф Сталин в страната и по света.<br /> <br /> А когато авантюрата с обмена на &bdquo;Яков Джугашвили&rdquo; се оказала пред провал, германците просто са застреляли &bdquo;дубльора&rdquo;, защото е станал опасен да не направи някакви разкрития.<br /> <br /> Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> <br />