Подобно на мнозина, посетили България, бях запленен от страната и от народа й. В това отношение далеч не съм единственият. 15 000 от моите сънародници притежават къщи в България, а 300 000 посещават страната всяка година. Британските компании, които са се установили тук, са изненадани и очаровани от квалификацията, находчивостта и отдадеността на българския си персонал. Това каза британският посланик Джонатан Алън в реч пред Атлантическия клуб.
Не напразно Бисмарк е окачествил българите като &bdquo;прусаците на Балканите&rdquo;, продължи в речта си Алън. Едно от най-трайните и смайващи впечатления от българите са силните лични връзки между семействата и приятелите. Завиждам на тези дълбоки връзки и ми е драго, че едно пловдивско семейство осинови (почти буквално) мен, съпругата ми и дъщеричката ни. То ни дари с искрена обич, близост, вярност, гордост... (наред с това и с непрекъснат поток от кашони с луканки, печени чушки и туршии, с лютеница, с домашна ракия и вино). Надявам се семейството ми да се развива като истинско българско семейство! През тази зима, която по българските стандарти беше мека, станахме свидетели на сериозни и продължителни улични протести, които нямат подобни през последните години. Поводът беше високата цена на тока, но по-късно протестите започнаха да отразяват същинските причини: корупция, власт на монополите и в крайна сметка &ndash; разочарование от политическия елит. Хората се гневят на високите цени и ниските доходи, и в отчаянието си твърдят, че положението никога няма да се оправи.<br /> <br /> <strong>Съществува ли, следователно, надежда?</strong><br /> <br /> Важно е положението да се анализира не само в абсолютни, но и в относителни стойности. От икономическа гледна точка тенденциите са низходящи в по-голямата част от Европа, прирастът е или нисък, или изобщо няма прираст. В много от държавите в периферията на Еврозоната икономиките са в шок, безработицата расте стремглаво, стандартът на живота запада (вярно, от по-високо равнище от този в България). В собствената ми страна нарастването на работната заплата изостана много от равнището на инфлацията и покупателната стойност намаля. Един от добрите ми приятели, командващ военен взвод, се принудил да уведоми войниците си, че може да се наложи да уволнят всеки трети от тях. Във Великобритания общественият сектор падна до най ниското равнище от 1999 г. насам и предвижданията са за нисък ръст през следващите няколко години. България се води най-бедната държава в Европейския съюз. Не такива бяха очакванията, макар че е по-добре да си най-бедната държава-членка в клуба на богатите, отколкото обратното. Но тенденцията е възходяща. През 2000 г. в България брутният национален доход на глава от населението възлизаше на 28 процента от средния за ЕС; през 2011 г. беше 46. Европа, и по-специално Великобритания, постави макроикономическата стабилност в центъра на политиката, с която отговори на предизвикателството. Това стана новото мерило за постижения и оценка. През тази призма България се схваща като образцова държава. България може да е най-бедната държава-членка на ЕС, но е в първата тройка по отношение на дефицита, публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт и съотношенията в банковите капитализации. Както и много други от източните държави-членки на ЕС, България се развива със скорост, двойно по-голяма от скоростта в общата тенденция на ЕС.<br /> <br /> В другите, неикономически аспекти картината също е смесена. Българите говорят за широкоразпространена корупция в цялото общество и България си остава страна с висок корупционен риск. Но схващането е, че степента на корупция в бизнеса е слязла на най-ниска точка от последните 12 години насам. Британските инвеститори почти неизменно ни осведомяват, че никой не иска от тях да плащат подкупи, макар да твърдят, че в миналото са имали такива случаи. <br /> <br /> Така че моето заключение е следното: бързо нарастващата цена на живота оказва пропорционално по-лошо влияние в България, отколкото в други държави, поради ниските доходи, особено за хората, които живеят с минимална заплата или пенсия. От друга страна обаче с голяма степен на положителност може да се направи извод, че има насърчителни доказателства за положително развитие. Но относителното положение в България се подобрява и тенденциите водят в правилната посока.<br /> И когато растежът се възобнови, отправната точка на България &ndash; почти никакъв дълг и дефицит &ndash; ще бъде завиден трамплин. Попитайте Гърция. Попитайте Кипър.<br /> <br /> <br /> <strong>Може ли да се направи нещо, и ако да - какво?</strong><br /> <br /> Бих искал да предложа на вниманието ви няколко наблюдения от първата си година на този пост, които ме водят до заключението, че е възможно съществуването на положителен дневен ред за промяна. Ще го сторя с известно притеснение, тъй като ми е ясно, че никой няма желание да слуша нравоученията на надути чужденци.<br /> Но споделям тези свои наблюдения като жител на България, който изключително много обича и страната, и хората й. Надявам се, че ще приемете коментарите ми в същия положителен дух, в който съм ги формулирал.<br /> 1) Забранете думите &rdquo;малка държава&rdquo;. По население България е 16-та най-голяма държава в Европейския съюз. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. България би била важна част от всякакъв съюз в Брюксел. Боя се, че заради тази си нагласа България губи. Изразът &bdquo;ние сме малка държава&rdquo; позволява да се задълбочи схващането, че за България нещата само се случват и че в преговорите България не трябва да очаква да получи, каквото иска. България е държава от Европейския съюз, която е средна по размер, и възможностите й за гласуване отговарят на този размер; сега е необходимо България да стане среден играч в Брюксел.<br /> <br /> 2) Поставете България в центъра на картата. Като сме тръгнали да забраняваме, можем ли да се споразумеем да забраним на конференции и в официални документи да се показват географски карти, които поставят Швейцария в центъра, а България &ndash; чак долу вдясно? Това не ни помага изобщо. Нека вместо това да поставим България в центъра на нашата географска карта. Тогава ще осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия &ndash; Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад &ndash; с Гърция, Италия и Западните Балкани.<br /> <br /> 3) Образованието на ромските деца: икономическият, не етичният аспект. Според изчисленията на Световната банка, 23% от новите постъпления на българската трудова борса са от хора от ромски произход. От тези 23% само един от петима е завършил гимназия. Това означава, че огромен и нарастващ дял от работната сила в България не е в състояние да бъде конкурентноспособен в глобализиращия се свят. Ромите обвиняват мнозинството; мнозинството обвинява ромите.<br /> <br /> 4) Съдебната реформа е икономически императив. Един от най-големите недостатъци е неспособността да се действа в съзвучие със закона, бързо и последователно. Делата се протакат прекомерно и няма гаранция, че съдиите ще вземат логични и съгласувани решения, дори когато казусите са поне на пръв поглед ясни. Положението лишава България от инвестиции. Прави фирмите й по-малко ефективни. Намалява брутния вътрешен продукт и покупателната способност на всеки гражданин.<br /> <br /> 5) Национализация на дневния ред на реформата. Политиците, а и гражданското общество, имат тенденция да посочват исканията на странични лица за реформа като главната причина за осъществяването на тази реформа. &bdquo;Налага се да приемем законите за отнемане на имуществото, придобито по незаконен път, защото така иска Брюксел&rdquo; &ndash;ето какво се чуваше непрекъснато по това време миналата година. Според мен това е неоснователна причина за приемане на подобни закони.По-сериозната причина, която би предала и послание на обществото, би била, че понеже такива закони са доказали ползата си в много държави (включително в моята) като най-резултатното средство за борба с организираната престъпност, те се подкрепят убедително от правоприлагащите органи и всяват страх у престъпниците. Поради това приемането им обслужва най-добрите интереси на България.<br /> <br /> 6. Овластяване на правителствения център. Откак съм пристигнал в България, непрекъснато чувам за централизацията на вземането на решения в България. Но ми се струва, че властта е разпръсната. Много зависи от добрата воля и способностите на отделните общини и кметове да действат. Прекалено се осланяте на законодателството като основа за действие. Министерствата се бавят неимоверно, докато се споразумеят каква политика да възприемат или да не възприемат.<br /> <br /> 7) Прозрачността изисква нещо повече от прозорец. На български думата за прозрачност е тясно свързана с думата прозoрец. Но прозрачността не е само прозорец, през който наблюдаваме сцена, разигравана отвън пред публика. За да докаже същинското си значение, думата трябва да е остойностена чрез всичко, което прави държавата. Увереността, че действията са под контрол и че отговорността съществува, гарантира по-силно, по-здраво правителство, по-добра политика и по-добро осъществяване на тази политика.<br /> <br /> 8) Насърчете личната отговорност: &bdquo;Граждани, съединявайте се&rdquo;! В настоящата година отбелязваме с голяма гордост седемдесетата годишнина от времето, в което българското политическо и гражданско общество, гражданите на България, спасиха своето еврейско население по време на Втората световна война &ndash; уникално историческо събитие. &ldquo;Най-големият проблем у нас са хората, които паркират по тротоарите, като чупят плочниците и карат децата и старците да вървят по платното&rdquo;, каза един от моите приятели пет минути, преди сам да паркира на тротоара. Когато го предизвиках, той сви рамене: &bdquo;Ами, всички го правят&rdquo;. Тъй като знаеше или смяташе, че всички други го правят, той се считаше освободен от лична отговорност; от вина. И вярно е, че ако беше паркирал на частния паркинг и беше платил два лева, щяха да го сметнат за глупак. Огромното мнозинство от хората са честни и справедливи. Отнемете им възможността да се извиняват с това, че &bdquo;всеки го прави&rdquo;, накарайте ги да осъзнаят кое е право и кое &ndash; криво и в по-голямата си част те ще се държат добре и ще работят за доброто на по-широка общност. /БЛИЦ<br /> <br />