Оперирани от проф. Начев и проф. Чирков… умират здрави!

<em>&ldquo;ШОУ&rdquo; се опита да направи справка по случая, но се натъкна на непреодолима информационна стена по въпроса колко оперирани например в Светая светих на българската кардиология - &ldquo;Св. Екатерина&rdquo;, са починали в реанимацията на елитната болница след успешна и дори перфектна /!?/ интервенция или непосредствено след това. Единственият служител от здравното министерство, който би могъл да ни направи въпросната справка, даде уникални обяснения: &ldquo;тази информация е класифицирана&rdquo;, т.е. тайна, въпреки че би могъл да ни информира, но единствено след заповед на здравния министър; да се обърнем към болницата &ldquo;Света Екатерина&rdquo; и пр., и пр. <br /> </em><br /> В самата &ldquo;Света Екатерина&rdquo; също ударихме на камък. Пиарите на елитното здравно заведение изискаха писмена молба с куп заверки, неясен срок за отговор и намеци, че информацията е един вид конфиденциална. Обърнахме се и към секретарката на шефа на болницата проф. Начев. Тя ни обясни, че наистина имало сектор, където за минути може да се направи справката за последния отчетен период по въпроса, но нямало да ни свърже, защото трябвало да подадем нещо като искова молба до изпълнителния директор, пък той ще реши дали ще разреши. Разбира се, позоваването на някакви тайни и конфиденциалност и тук сложи точка на спора, който не можа да бъде разрешен, защото в момента проф. Начев бил на операция. <br /> <br /> След всичко това &ldquo;ШОУ&rdquo; реши да публикува няколко случая на&hellip; настоящи покойници, потърсили спасение в &ldquo;Чирковата болница&rdquo; &ldquo;Св. Екатерина&rdquo;. <br /> <br /> Случай първи. Васил Илинов, кандидат за три байпаса, пожелава да бъде опериран от екипа на проф. Чирков. Вместо това го слагат под ножа на неизвестни и до днес оператори. Интервенцията е успешна. Но Илинов умира броени дни след всичко хубаво, което му се е случило по време на операцията - след реанимирането.<br /> <br /> Следва още по-ужасяващата история с Милан Миланов. Този път оператор е самият шеф на клиниката проф. Начев. Пенка Михайлова довежда съпруга си, преливаща от щастие, че ще бъде &ldquo;поправен&rdquo; от самия професор. Около нея близките на чакащи за операция нервничат, гледат завистливо паралийката, която е успяла да плати на светилото. Пенка мълчи и не казва на никого на колко заемчета са разпарчетосани скъпоценните 2500 лв. за избор на екип, но наистина е на седмото небе. (Към момента екипът на проф. Начев струва 2500 лв., този на низвергнатия вече проф. Чирков е 2000 лв., а от 1500 надолу са тарифите на разните други доктори). <br /> <br /> &ldquo;Направихме перфектна операция, всичко мина идеално&rdquo;, съобщава проф. Начев и Пенка отново хвръква в небесата. На другата сутрин отново пристига в болницата. &ldquo;Много е добре, следобед ще го свалим в общото отделение&rdquo;, продължава да сипе добри вести светилото, след като твърди, че е проверил какво е положението с оперирания й мъж в реанимацията. Следобед Пенка отива с китки и бутилка минерална вода, за да зърне мъжа си. <br /> <br /> <strong>Очаква я шок<br /> </strong><br /> В общото отделение няма и следа от мъжа й! Качва се в реанимация и се натъква на завеждащия д-р Азарян. &ldquo;Тук е, буйства. Кой ви е казал, че трябва да бъде изведен след 24 часа?! Каква упойка!? След експорпоално дишане е така. Нормално...&rdquo;, разяснява специалистът-реаниматор на Пенка, която пита плахо да не би анестезиологът да е объркал упойките или нещо друго. <br /> <br /> Минават ден, два, три. Пълна неизвестност. Пенка Михайлова не може да си намери място от притеснение. Накрая не издържа и успява да се промъкне тайно в реанимация. Потресът е пълен! Заварва мъжа си гол, разпънат на кръст в леглото си - с вързани ръце, крака и кислородна маска на лицето. <br /> <br /> След два дена Милан Миланов най-после е преместен в общото отделение. Но в състояние на лудост и халюцинации. Съседът му по легло казва, че през нощта се пъхал под леглото &ldquo;от страх да не го арестуват&rdquo;... И така до деня на изписването въпреки проявите на лудост. Жена му се обажда на проф. Начев и лично той разрешава втори престой в &ldquo;Св. Екатерина&rdquo;. След десет дни Милан Миланов е изписан отново в &ldquo;добро общо състояние, контактен&rdquo; и други лекарски клишета, въпреки че при изнасянето му на ръце от болницата не знае дори къде се намира. На втория ден краката му се издуват като балони. Извиканият от &ldquo;Спешна помощ&rdquo; лекар се хваща за главата: &ldquo; Какво прави тук!? Той е за болница! Подуването е следствие от декомпенсация след операцията&rdquo;. Пита се къде е било възстановяването в реанимацията? Пенка завежда многострадалния си съпруг в Четвърта градска болница, където д-р Любенова възкликва: &ldquo;Ама какво са го правили този човек?!?&rdquo;. След много перипетии и разкарвания из разни болници в последната си нощ Милан Миланов заспива около 4,30 ч. За последен път съзнанието му просветва и разменя последни думи с жена си, свила се в краката му: &ldquo;Пепи, Пепи...&rdquo; Загадката за смъртта му остава, защото синът му забранява аутопсията. След приключенията из елитните столични лечебници Милан Миланов си отива почти щастлив &ndash; с безвъзвратно увреден мозък. <br /> <br /> Случай трети. &ldquo;Ние също очаквахме болезнено ония дни, които прекарахме в очакване и нашият мил брат и син &ndash; инж. Станимир Станев, да излезе жив и здрав от прочутата болница &ldquo;Св. Екатерна&rdquo;. Та той беше само на 31 години!&rdquo;, рони сълзи сестра му Елена Траянова. &ldquo;Трябваше да му се сменя клапа на сърцето. Когато веднъж отиде в болницата за категоризация, някакъв лекар го попита: &ldquo;Кой искаш да те оперира&rdquo;, Станимир отговори, че иска да го оперира проф. Чирков. &ldquo;Да ти препоръчам друг екип?...&rdquo;, опита се да му подскаже лекарят. &ldquo;Не, предпочитам проф. Чирков&rdquo;, отряза го Станимир. Приеха го в болницата. Всички бяхме с него, защото освен това му бяхме и кръводарители. Станимир пееше в колата, беше на седмото небе, че ще го оперира проф. Чирков. Операцията беше насрочена след два дни. През цялото време, докато го оперираха, ние бяхме във фоайето. Към 13 ч., когато вече бяхме доста притеснени, покрай нас мина проф. Чирков. Спряхме го на самия вход. Лично от него чухме: &ldquo;Операцията беше сложна, но трудното отмина. Имаше разкъсвания на тъкани, но всичко се поправи. <br /> <br /> Сега остава възстановяването в реанимация... От информацията ни дадоха телефони - да държим връзка с реанимация. Всеки ден се обаждахме с надеждата да получим добри новини. Не можехме да разберем дали е излязъл от упойка. Когато се обадихме на следващия ден след операцията, доц. Царянски ни успокои, че държат положението, че му слагали непрекъснато упойки, защото трябвало да е в покой. При следващото обаждане улучихме някаква медицинска сестра, която ни доведе до ужас. Още с вдигането на телефона тя каза в слушалката: <br /> <br /> <strong>&ldquo;Градска морга&rdquo;<br /> </strong><br /> Останахме изумени! Това черен хумор ли беше, или спонтанен израз на ставащото в реанимацията в елитната болница? Същият ден, когато сестрата демонстрира черното си чувство за хумор, вечерта ни съобщиха, че Станимир е изпаднал в кома, че положението му е много лошо. Получил бил мозъчно увреждане. Не можахме да видим никакво реанимационно раздвижване в следоперационния период. Всъщност не ни позволиха. Малко след това Станимир почина в 19,30 часа. Говорихме и с проф. Чирков. Думите му бяха следните: &ldquo;Такива операции съм правил с хиляди в Германия. Какво е допринесло за смъртта на Станимир само Господ знае...&rdquo;. Месец и половина след това се обадихме на патолога проф. Юрукова за резултата от аутопсията. Тя ни каза, че сърцето му е спряло към края на операцията и белият дроб се е увредил. На кого да вярваме?! Ако е така, защо ни съобщаваха добри вести от реанимацията?! Ако има някакви вътрешни борби между величията в болницата, трябва ли нашите близки да умират?!?&rdquo;, пита Елена Траянова...<br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ <br /> </strong>