София, България
08 Апр. 2013, 07:06
12261 прочита
0 коментара
На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес с участието на представители от 30 държави. От България е участвал учителят от Сливен Димитър Големанов.
Целта на конгреса е да се обединят усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. Конгресът учредява Международният ден на циганите (International Roma (Gypsy) Day).<br />
<br />
На форума са приети общи цигански химн и знаме. За химн е взета песента „Джелем, джелем“ (Бродих, бродих) на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение (чакра).<br />
<br />
<div style="text-align: center;">х х х </div>
<br />
<strong>Произход на циганите</strong><br />
<br />
Предполага се, че първото упоменаване на циганите датира от 1501 г., когато циганският предводител Васил получава охранна грамота от литовския княз Александър Казимирович.<br />
<br />
Експертите обозначават шест основни разклонения на циганите: три западни и три източни. Към западните се отнасят Рома (циганско самоназоваване), Синти и иберийски цигани. Към източната група се отнасят Люли, Лом и Дом. Освен това съществуват и различни малки цигански групи.<br />
<br />
В Европа съществуват редица етнографски групи, близки по начин на живот към циганите, обаче са от друг произход – в частност ирландските номади и централноевропейските ениши. Местните власти като правило ги разглеждат като разновидност на циганите, а не като отделен етнос. <br />
<br />
Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира „циганин“ като дума с обиден смисъл, от 20-на години в медийното пространство на България се налага стереотипът, че традиционното наименование „цигани“ има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование „роми“. Всъщност употребата на „цигани” е академично по-коректен разширен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.<br />
<br />
В България и в повечето европейски страни обичайното име си остава „цигани“: на френски: tzigane; на чешки: cikani или romové; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: τσιγγάνοι; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: çingene.<br />
<br />
Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици, може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани), което означава „недосегаеми”, от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам). Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.<br />
<br />
<strong>Разселване на циганите</strong><br />
<br />
Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века.<br />
<br />
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Македония и в някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни.<br />
<br />
Общият брой на циганите, според различни оценки, се колебае от 4-5 до 10 милиона души. Най-многобройни са те в Румъния, Турция, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.<br />
<br />
<u>По азбучен ред:</u><br />
Албания: 10 000 - 120 000<br />
България: 325 908 (2011) Независими източници сочат между 700 000 - 800 000<br />
Германия: Около 100 000 (главно Синти)<br />
Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според Хелзинкския комитет<br />
Испания: Около 600 000–800 000<br />
Македония: 53 879<br />
Обединеното кралство: Над 105 000<br />
Полша: Около 15 000–50 000<br />
Португалия: 40 000<br />
Румъния: 535 140 (2002 г.). Според независими източници - между 1 и 2 млн. души.<br />
Русия: 183 000<br />
Сърбия: 108 193<br />
Словакия: 92 500<br />
Турция: 500 000 <br />
Украйна: 48 000<br />
Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000<br />
Франция: 500 000<br />
Финландия: 10 000<br />
Хърватия: 14 000<br />
Чехия<br />
<br />
Циганите в България<br />
Според най-разпространената версия, в България циганите идват през 11-12 век през Византия. Някои изследователи приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили „атцингани“ (или асингани, от гр. αθίγγανοι) заедно с павликяните от Мала Азия.<br />
<br />
Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.<br />
<br />
В България циганските общности се делят на три основни - йерлии, кардараши и родари (лудари). Всяка една група се дели на подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., се наблюдава отваряне и екзогамни бракове, предимно в големите градски махали).<br />
<br />
Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. „мешарето", други обаче продължават да съществуват: купуването на булката, ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др.<br />
<br />
<strong>Кардараши</strong><br />
<br />
Кардарашите са известни още като "сръбски" или "унгарски" цигани, „келдерари“, „калгараши“, „калдараши“ и "върбани". Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското "caldera" - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Заставени са да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение.<br />
<br />
Поради спецификата на своя занаят (котларство и бакърджийство), те не образуват свои махали и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Калдерашите са субгрупата с най-много "барвале" - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени - хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отделните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере.<br />
<br />
<strong>Йерлии</strong><br />
<br />
Като най-многочислена е сочена междугруповата общност на т. нар. „йерлии". Думата йерлии идва вероятно от турски (yerli - роден, местен). Разглеждат себе си като хора „с висок морал и модерен манталитет" в сравнение с други цигански групи. Най-големите и приблизително равни по численост са дасикане рома („български цигани“) и хорахане рома („турски цигани“). Дасикане рома са православни християни, в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорахане рома са мюсюлмани.<br />
<br />
Вероятно по време на османското робство възникват и другите две наименования дасикане: в някои цигански диалекти "дас" означава роб, оттам дасикане за робското положение на християните в османската империя, в други "дас" означава "българин", което през последните години придобива официалния превод на "дас - българин" и съответно "дасикано - българско" , "дасиканес - български".<br />
<br />
Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други. Турските цигани (хорахане рома) са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане рома се наблюдава турско самосъзнание - те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.<br />
<br />
<strong>Лудари</strong><br />
<br />
Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като „власи“ или „румънски цигани“. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи - в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. До скоро урсарите обикаляха страната, предимно през топлия сезон, но мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи".<br />
<br />
<strong>Демирджии</strong><br />
<br />
В старозагорския окръг, чирпански и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които се наричат "демирджии", "сиви гълъби" или "стари българи". Те не говорят цигански, а български език, и са християни. Твърдят, че са истинските наследници на Аспаруховите българи. Демирджиите по традиция се занимават с металорежещи и металообработващи машини. (Турската дума демир означава желязо.)<br />
<br />
Обичаи<br />
Бракове между трите големи общности - кардараши, йерлии и рудари, не са чести. Изключенията водят до последствия за „съгрешилите", които биват отблъсквани и от двете групи. Ако пък двойката бъде приета, то ще в от групата по-ниско в йерархията. Например при смесен брак между мъж „йерлия" и момиче от „кардарашите", двойката или напуска двете общности, или се заселва при „йерлиите". Най-консервативни в това отношение са „кардарашите", въпреки че живеят и разпръснато между останалите групи.<br />
<br />
<strong>Циганите като проблем в обществото</strong><br />
<br />
Циганите в България се превръщат в социален и икономически проблем. Той се заключава в обстоятелството, че по редица причини българските цигани като цяло са почти напълно непроизводителни, не плащат данъци, социални осигуровки, масово не плащат вода и ток.<br />
<br />
Сметката я плащат останалите граждани на България, тези, които не могат да не плащат ток и вода, социални осигуровки и данъци. Това не би представлявало особен проблем, ако става дума за богата държава и ако съотношението цигани/работещо население не е толкова неблагоприятно като у нас.<br />
<br />
Много цигански семейства са обърнали етническата категория „циганин” в професия или поминък – раждат деца и чакат социални помощи. В богати държави механизмът може да работи без напрежение, но не и в България. При преброяването през 2011 г. като цигани са се самоопределили 4,9 % от българите (320 761). Но те вероятно са много повече.<br />
<br />
Проблемът е особено виден в градове и общини, в които циганите съставляват голяма част от населението: Сливен, Видин, Самоков, Бяла Слатина, Пловдив, Кюстендил, Ихтиман… В тези общини като правило безработицата е по-висока от средната за страната с между 5 и 10 процента, а колкото по-малка и по-бедна е общината, толкова по-трудно се справя с икономическите проблеми.<br />
<br />
При едно социологическо проучване преди няколко години българите определиха циганите като мързеливи, не уважаващи образованието и нямащи респект от законите. Това е така, но констатацията остана само на книга.<br />
<br />
Общата тенденция е към изостряне на демографския проблем в страната: намаляване броя на населението и застаряването му, относително увеличаване на циганите. Отпуснатите евросредства по различни програми потъват като вода в пясък. Политиците си спомнят за циганите основно преди избори. Балонът обаче не може да бъде надуван безкрайно, без да се пукне.<br />
<br />
<em>/По материали в интернет/</em><br />
<br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Икономика
Дянков с мрачна прогноза за данъците и влизането на България в еврозоната
29 Март 2024, 07:59
0 Коментара: