На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият цигански конгрес с участието на представители от 30 държави. От България е участвал учителят от Сливен Димитър Големанов.
Целта на конгреса е да се обединят усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на винаги намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. Конгресът учредява Международният ден на циганите (International Roma (Gypsy) Day).<br /> <br /> На форума са приети общи цигански химн и знаме. За химн е взета песента &bdquo;Джелем, джелем&ldquo; (Бродих, бродих) на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение (чакра).<br /> <br /> <div style="text-align: center;">х х х &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;</div> <br /> <strong>Произход на циганите</strong><br /> <br /> Предполага се, че първото упоменаване на циганите датира от 1501 г., когато циганският предводител Васил получава охранна грамота от литовския княз Александър Казимирович.<br /> <br /> Експертите обозначават шест основни разклонения на циганите: три западни и три източни. Към западните се отнасят Рома (циганско самоназоваване), Синти и иберийски цигани. Към източната група се отнасят Люли, Лом и Дом. Освен това съществуват и различни малки цигански групи.<br /> <br /> В Европа съществуват редица етнографски групи, близки по начин на живот към циганите, обаче са от друг произход &ndash; в частност ирландските номади и централноевропейските ениши. Местните власти като правило ги разглеждат като разновидност на циганите, а не като отделен етнос. <br /> <br /> Въпреки че често самите цигани се наричат с този етноним и никой български речник не регистрира &bdquo;циганин&ldquo; като дума с обиден смисъл, от 20-на години в медийното пространство на България се налага стереотипът, че традиционното наименование &bdquo;цигани&ldquo; има оскърбителен елемент, заради което трябва да се използва политически коректното наименование &bdquo;роми&ldquo;. Всъщност употребата на &bdquo;цигани&rdquo; е академично по-коректен разширен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.<br /> <br /> В България и в повечето европейски страни обичайното име си остава &bdquo;цигани&ldquo;: на френски: tzigane; на чешки: cikani или romov&eacute;; на холандски и немски: Zigeuner; на литовски: čigonai; на руски: цыгане; на унгарски: cigany; на гръцки: &tau;&sigma;&iota;&gamma;&gamma;ά&nu;&omicron;&iota;; на италиански: zingari; на румънски: ţigani; на хърватски и сръбски: cigani; на полски: cyganie; на португалски: cigano и на турски: &ccedil;ingene.<br /> <br /> Названието &bdquo;цигани&ldquo;, ползвано в различни европейски езици, може да произхожда от гръцкото &alpha;&theta;ί&gamma;&gamma;&alpha;&nu;&omicron;&iota; (асингани), което означава &bdquo;недосегаеми&rdquo;, от &alpha;- (не-) + &theta;&iota;&gamma;&gamma;ά&nu;&omega; (докосвам). Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.<br /> <br /> <strong>Разселване на циганите</strong><br /> <br /> Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) и от различни малки племена и номадски групи от същия регион. От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века.<br /> <br /> Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Македония и в някои райони на България) е &bdquo;гюпци&ldquo; (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians &ndash; &bdquo;египтянини&ldquo;) (Същото важи за испанската дума за циганин &bdquo;gitano&ldquo; и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни.<br /> <br /> Общият брой на циганите, според различни оценки, се колебае от 4-5 до 10 милиона души. Най-многобройни са те в Румъния, Турция, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.<br /> <br /> <u>По азбучен ред:</u><br /> Албания: 10 000 - 120 000<br /> България: 325 908 (2011) Независими източници сочат между 700 000 - 800 000<br /> Германия: Около 100 000 (главно Синти)<br /> Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според Хелзинкския комитет<br /> Испания: Около 600 000&ndash;800 000<br /> Македония: 53 879<br /> Обединеното кралство: Над 105 000<br /> Полша: Около 15 000&ndash;50 000<br /> Португалия: 40 000<br /> Румъния: 535 140 (2002 г.). Според независими източници - между 1 и 2 млн. души.<br /> Русия: 183 000<br /> Сърбия: 108 193<br /> Словакия: 92 500<br /> Турция: 500 000 <br /> Украйна: 48 000<br /> Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000<br /> Франция: 500 000<br /> Финландия: 10 000<br /> Хърватия: 14 000<br /> Чехия<br /> <br /> Циганите в България<br /> Според най-разпространената версия, в България циганите идват през 11-12 век през Византия. Някои изследователи приемат, че в началото на 9 век в Тракия са се заселили &bdquo;атцингани&ldquo; (или асингани, от гр. &alpha;&theta;ί&gamma;&gamma;&alpha;&nu;&omicron;&iota;) заедно с павликяните от Мала Азия.<br /> <br /> Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.<br /> <br /> В България циганските общности се делят на три основни - йерлии, кардараши и родари (лудари). Всяка една група се дели на подгрупи, различаващи се предимно по говоримия от тях диалект и традиционен мъжки занаят. Основните групи са значително обособени една от друга (макар че след 1989 г., се наблюдава отваряне и екзогамни бракове, предимно в големите градски махали).<br /> <br /> Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отстъпили място на цялостно циганско самосъзнание. В тези нововъзникнали общности част от предишните норми на живот и поведение са отпаднали, напр. &bdquo;мешарето&quot;, други обаче продължават да съществуват: купуването на булката, ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девственост на булката и др.<br /> <br /> <strong>Кардараши</strong><br /> <br /> Кардарашите са известни още като &quot;сръбски&quot; или &quot;унгарски&quot; цигани, &bdquo;келдерари&ldquo;, &bdquo;калгараши&ldquo;, &bdquo;калдараши&ldquo; и &quot;върбани&quot;. Традиционната религиозна принадлежност на калдерашите в България е Източното православие, докато в Западна Европа и Северна Америка са католици. Името на тази циганска субгрупа произлиза от румънското &quot;caldera&quot; - котел. Значителна част от тях идват в България в периода между Първата и Втората световни войни от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия (Войводина). Заставени са да уседнат през 1958 г. с постановление №258 на Министерския съвет, но реално продължават да чергарстват до 1975-76 г. Държат на строго групово обособяване, строго ендогамни, спазват старите цигански норми и правила на поведение.<br /> <br /> Поради спецификата на своя занаят (котларство и бакърджийство), те не образуват свои махали и живеят разпръснато предимно по села и малки градове. Калдерашите са субгрупата с най-много &quot;барвале&quot; - големци, богати хора от циганските общности в страната. Известни са с това, че характерната професия при младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени - хиромантията (врачуването на ръка). Специфичен орган за разрешаване на вътрешните конфликти между отделните членове и родове при калдерашите е т.нар. мешере.<br /> <br /> <strong>Йерлии</strong><br /> <br /> Като най-многочислена е сочена междугруповата общност на т. нар. &bdquo;йерлии&quot;. Думата йерлии идва вероятно от турски (yerli - роден, местен). Разглеждат себе си като хора &bdquo;с висок морал и модерен манталитет&quot; в сравнение с други цигански групи. Най-големите и приблизително равни по численост са дасикане рома (&bdquo;български цигани&ldquo;) и хорахане рома (&bdquo;турски цигани&ldquo;). Дасикане рома са православни християни, в по-ново време се наблюдава тенденция към протестантството, а хорахане рома са мюсюлмани.<br /> <br /> Вероятно по време на османското робство възникват и другите две наименования дасикане: в някои цигански диалекти &quot;дас&quot; означава роб, оттам дасикане за робското положение на християните в османската империя, в други &quot;дас&quot; означава &quot;българин&quot;, което през последните години придобива официалния превод на &quot;дас - българин&quot; и съответно &quot;дасикано - българско&quot; , &quot;дасиканес - български&quot;.<br /> <br /> Йерархично тези две групи се делят според занаяти или диалектни особености на езика, като напр. живеещите главно по селата бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други. Турските цигани (хорахане рома) са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане рома се наблюдава турско самосъзнание - те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като цигани.<br /> <br /> <strong>Лудари</strong><br /> <br /> Лударите (или Рудари) се самоидентифицират като &bdquo;власи&ldquo; или &bdquo;румънски цигани&ldquo;. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си те се делят на няколко подгрупи - в едната са урсарите (мечкари) и маймунарите, а в другата - лингурари (копанарите), които правят дървени лъжици (от където идва и името им: лингура (рум.) - лъжица) и копанки. До скоро урсарите обикаляха страната, предимно през топлия сезон, но мечките им бяха откупени и интернирани в резерват &quot;Белица&quot; от природозащитната организация &quot;Четири лапи&quot;.<br /> <br /> <strong>Демирджии</strong><br /> <br /> В старозагорския окръг, чирпански и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които се наричат &quot;демирджии&quot;, &quot;сиви гълъби&quot; или &quot;стари българи&quot;. Те не говорят цигански, а български език, и са християни. Твърдят, че са истинските наследници на Аспаруховите българи. Демирджиите по традиция се занимават с металорежещи и металообработващи машини. (Турската дума демир означава желязо.)<br /> <br /> Обичаи<br /> Бракове между трите големи общности - кардараши, йерлии и рудари, не са чести. Изключенията водят до последствия за &bdquo;съгрешилите&quot;, които биват отблъсквани и от двете групи. Ако пък двойката бъде приета, то ще в от групата по-ниско в йерархията. Например при смесен брак между мъж &bdquo;йерлия&quot; и момиче от &bdquo;кардарашите&quot;, двойката или напуска двете общности, или се заселва при &bdquo;йерлиите&quot;. Най-консервативни в това отношение са &bdquo;кардарашите&quot;, въпреки че живеят и разпръснато между останалите групи.<br /> <br /> <strong>Циганите като проблем в обществото</strong><br /> <br /> Циганите в България се превръщат в социален и икономически проблем. Той се заключава в обстоятелството, че по редица причини българските цигани като цяло са почти напълно непроизводителни, не плащат данъци, социални осигуровки, масово не плащат вода и ток.<br /> <br /> Сметката я плащат останалите граждани на България, тези, които не могат да не плащат ток и вода, социални осигуровки и данъци. Това не би представлявало особен проблем, ако става дума за богата държава и ако съотношението цигани/работещо население не е толкова неблагоприятно като у нас.<br /> <br /> Много цигански семейства са обърнали етническата категория &bdquo;циганин&rdquo; в професия или поминък &ndash; раждат деца и чакат социални помощи. В богати държави механизмът може да работи без напрежение, но не и в България. При преброяването през 2011 г. като цигани са се самоопределили 4,9 % от българите (320 761). Но те вероятно са много повече.<br /> <br /> Проблемът е особено виден в градове и общини, в които циганите съставляват голяма част от населението: Сливен, Видин, Самоков, Бяла Слатина, Пловдив, Кюстендил, Ихтиман&hellip; В тези общини като правило безработицата е по-висока от средната за страната с между 5 и 10 процента, а колкото по-малка и по-бедна е общината, толкова по-трудно се справя с икономическите проблеми.<br /> <br /> При едно социологическо проучване преди няколко години българите определиха циганите като мързеливи, не уважаващи образованието и нямащи респект от законите. Това е така, но констатацията остана само на книга.<br /> <br /> Общата тенденция е към изостряне на демографския проблем в страната: намаляване броя на населението и застаряването му, относително увеличаване на циганите. Отпуснатите евросредства по различни програми потъват като вода в пясък. Политиците си спомнят за циганите основно преди избори. Балонът обаче не може да бъде надуван безкрайно, без да се пукне.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />