9.4.1865 г.: Завършва гражданската война в САЩ

<strong>Причини за войната</strong><br /> <br /> В основата на конфликта, довел до Гражданската война, стоят противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на 200-годишен робски труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството.<br /> <br /> В края на 50-те години кризата се задълбочава поради нарастващите опасения на Юга от овладяване на федералното правителство от противопоставящите се на робството сили и недоволството на Севера от традиционното доминиране на Юга във федералната политика.<br /> <br /> В северните щати пристига основната маса имигранти. В този регион са съсредоточени повечето предприятия от машиностроенето, металообработването, леката промишленост. Работната ръка на север е достатъчна, демографската ситуация е стабилна и равнището на живот - задоволително.<br /> <br /> Съвършено противоположна е ситуацията на юг. САЩ в хода на Американо-мексиканската война получават огромни територии на юг с много свободни земи. На тези земи се заселват плантатори, получили големи земеделски участъци. Именно затова Югът става аграрен регион. Освен това възниква проблемът с не достигаща работната ръка. Ето защо от Африка, още в началото на 17 век, започва докарването на роби-негри.<br /> <br /> Към началото на конфликта 1/4 от бялото население на Юга са робовладелци. Югът се явява &bdquo;аграрен придатък&ldquo; на САЩ, отглеждайки тютюн, захарна тръстика, памук и ориз. Северът се нуждае от суровините на Юга, особено от памук, а Юга - от машините на Севера. Дълго време двата различни икономически региона съществуват в една страна, но противоречията помежду им постепенно се задълбочават.<br /> <br /> Последното събитие, предизвикало отделянето на южните щати от федерацията, е победата на президентските избори през 1860 г. на републиканския кандидат Ейбрахам Линкълн, противник на разширяването на робството. Линкълн обещава, че няма да предприеме нищо срещу робството в Юга, но опасенията в южните щати не отслабват. Изгубили президентския пост и мнозинството си в Камарата на представителите, привържениците на робството стават все по-склонни да се отделят от Съединените американски щати.<br /> <br /> <strong>Обособяване на враждуващите страни</strong><br /> <br /> Конфедерацията. На 20 декември 1860 г. Южна Каролина става първият щат, който напуска Съединените щати. През следващите шест седмици, преди новият президент да встъпи в длъжност от Федерацията се отделят също Мисисипи (9 януари), Флорида (10 януари), Алабама (11 януари), Джорджия (19 януари), Луизиана (26 януари) и Тексас (1 февруари).<br /> <br /> На 4 февруари 1861 г. седемте щата създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати. То установява контрол над федералните укрепления и друга федерална собственост в рамките на отделилите се щати. Седемте щата приемат конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува &bdquo;вечно&ldquo;.<br /> <br /> Южните щати заемат 40 % от цялата територия на САЩ с население 9,1 милиона души, в това число над 3,6 милиона негри.<br /> <br /> На 7 октомври в състава на Конфедерацията влиза Индианската територия, чието население не е лоялно нито към Конфедерацията (повечето индианци са изгонени от територии, на които са образувани робовладелческите щати), нито към правителството на САЩ. Но индианците - чероки, чокто, крийк, чикасо и семиноли - също не искат да се откажат от робовладелчеството.<br /> <br /> Частите на федералната армия, разположени в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Президентът на САЩ Джеймс Бюканън, чийто мандат изтича на 4 март, не оказва особена съпротива на тези действия и не счита, че федералното правителство има право да употреби сила при създалите се обстоятелства.<br /> <br /> След като Линкълн поема президентския пост и Конфедерацията започва военни действия, на 15 април 1861 г. правителството на САЩ обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още четири щата, които минават на страната на Конфедерацията &ndash; Вирджиния (17 април), Арканзас (6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май).<br /> <br /> Гранични щати.Част от щатите и териториите между ядрата на двете враждебни сили нямат еднозначно отношение по основните спорни въпроси. Повечето от тях доброволно или принудително остават в състава на Съединените щати, но в същото време се стремят към запазване на робството.<br /> <br /> В Мериленд правителството и обществеността симпатизират на Конфедерацията, но Линкълн арестува и затваря без присъда членовете на правителството, като въвежда в щата военно положение преди Конфедерацията да успее да се намеси. В Мисури свиканото Учредително събрание решава щатът да остане в Съединените щати, но се стига до сблъсъци между командваните от проконфедералния губернатор местни милиции и федералната армия, в резултат на които правителството е принудено да напусне щата, а властта е поета от Учредителното събрание.<br /> <br /> <strong>Съюзът и Конфедерацията</strong><br /> <br /> Кентъки се опитва известно време да запази неутралитет в конфликта, но след навлизането в щата на силите на Конфедерацията през 1861 г. преминава на страната на Съюза.<br /> <br /> На запад към Конфедерацията се присъединяват части от териториите Ню Мексико и Индианската територия (днес Оклахома), където на страната на Юга се бият индиански племена, притежаващи роби.<br /> <br /> В състава на северния Съюз остават 23 щата, включително робовладелческите Делауър, Кентъки, Мисури и Мериленд, които, не без външен натиск и съпротива, предпочитат да съхранят лоялността си към федералния Съюз. Населението на Съюза превишава 22 млн. души, на територията му е разположена практически цялата промишленост на страната, 70% от железопътните линии, 81% от банковите депозити и т. н.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Ход на бойните действия</span></strong><br /> <strong><br /> Първи период на войната (април 1861 &mdash; април 1863 г.)<br /> </strong><br /> Правителството на САЩ постепенно мобилизира в армията си 10% от 22-милионното си население &ndash; 2,2 млн. души.<br /> <br /> Конфедерацията мобилизира почти 20% от белите си 5,5 милиона граждани, тоест 1,064 милиона души. Значителна част от икономиката се държи благодарение на 3,6 млн. негри.<br /> <br /> Бойните действия започват на 12 април 1861 г. с битката за Чарлстън. След 34-часов обстрел фортът е принуден да се предаде. В отговор на това Линкълн обявява, че южните щати са извършили метеж, провъзгласява морска блокада на крайбрежието им, призовава в армията доброволци, а по-късно въвежда и военна повинност.<br /> <br /> Дълго време преимуществото е на страната на Юга. Още преди встъпването в длъжност на Линкълн, там са складирани много оръжия и боеприпаси, затова първата работа на метежниците е да превземат федералните арсенали и складове. В югоизточните щати са разположени най-боеспособните армейски части, които са попълват със стотици офицери, напуснали федералната армия, в това число Томас Джаксън, Дж. Джонстън, Робърт Лий и др.<br /> <br /> Основната цел на северняците във войната е да съхранят Съюза и запазят целостта на страната, на южняците - признаването на независимостта и суверенитета на Конфедерацията.<br /> <br /> Стратегическите замисли на страните са сходни: настъпление към столицата на противника.<br /> <br /> Първото сериозно сражение става във Вирджиния при железопътната станция Манасас на 21 юли 1861 г., когато лошо обучената войска на северняците атакува южняците, но е принудена да започне отстъпление, преминало в бягство.<br /> <br /> Към есента на източния театър на военните действия Съюзът вече разполага с добре въоръжена армия под ръководството на генерал Дж. Макклелън, който от 1 ноември е издигнат за главнокомандващ на всички армии. Макклелън обаче се оказва бездарен военачалник, често избягващ активните действия. На 21 октомври, частите му са разбити край Болс-Блъф, недалеч от американската столица.<br /> <br /> Доста по-успешна е блокадата на морското крайбрежие на Конфедерацията. Едно от следствията ѝ е завладяването на 8 ноември 1861 г. на британския параход &bdquo;Трент&ldquo;, на борда на който се намират емисари на южняците, и това поставя САЩ на ръба на война с Великобритания.<br /> <br /> През 1862 г. северняците постигат най-големия си успех на западния театър на военните действия. В периода февруари-април армията на генерал Юлисис Грант завзема редица фортове, изтласква южняците от Кентъки, а сред трудната победа при Шайло ги прогонва и от Тенеси. Към лятото е превзет щата Мисури и войските на Грант влизат в северните райони на Мисисипи и Алабама.<br /> <br /> Голямо значение има завземането на 25 април 1862 г. (в хода на съвместна десантна операция на частите на генерал Б. Бътлър и корабите на капитан Д. Фарагът) на Нови Орлеан, важен търговски и стратегически център. На изток, Макклелън, окачествен от Линкълн като &bdquo;бавен&ldquo;, е сменен на поста главнокоманващ и начело на една от армиите е изпратен в настъпление към Ричмънд.<br /> <br /> Започва така наречената &bdquo;Кампания на полуострова&ldquo;. Ървин Макдауъл разчита да използва численото си превъзходство и тежката си артилерия, за да спечели войната с една кампания към столицата Ричмънд, без да нанася щети на мирните жители. Числеността на &bdquo;северните&rdquo; е около 60 хиляди души, но генерал Джаксън с отряд от 17 хиляди души ги задържа, разбива ги в няколко сражения и не ги допуска до Ричмънд.<br /> <br /> В същото време, в началото на април, повече от 100 хиляди войници на федералната армия слизат на вирджинското крайбрежие. Южняците бавно отстъпват, а Ричмънд се готви за евакуация. В битката при &bdquo;Седемте бора&rdquo; генерал Джонстън е ранен и командването поема Робърт Лий.<br /> <br /> Тази битка е и първата в историята на военните конфликти, в която са изпробвани първите примитивни картечници. Поради несъвършенствата на конструкцията си, те не успяват да повлияят съществено на хода на сраженията.<br /> <br /> Генерал Лий успява да спре армията на северняците в поредица схватки (т.н. Седемдневни битки), а после напълно да я изтласка от полуострова.<br /> <br /> Макклелън е сменен и от поста командващ армия, като на неговото място е назначен генерал Джон Поуп. Новият командващ обаче е победен във второто сражение при Бул Рън (29-30 август). Лий навлиза в Мериленд с намерението да прекъсне комуникациите на федералната армия и да изолира Вашингтон. На 15 септември войските на южняците под командването на Томас Джаксън завземат Харпърс-Фери, пленявайки 11-хилядния гарнизон и значително количество снаряжение.<br /> <br /> На 9 март 1862 г. край бреговете на Вирджиния се води и първото в историята сражение между бронирани кораби.<br /> <br /> Краят на годината завършва неудачно за северняците. Бърнсайд започва ново настъпление към Ричмънд, но на 13 декември е спрян от армията на генерал Лий в битката при Фредериксбърг. Превъзхождащите сили на федералната армия са напълно разбити, загубвайки два пъти повече убити и ранени от противника.<br /> <strong><br /> Прокламация за освобождение на робите</strong><br /> <br /> На 30 декември 1862 г., Линкълн подписва &bdquo;Прокламацията за освобождение на робите&rdquo;. В очите на Европа прокламацията кардинално променя характера и целта на войната: от този момент борбата се води не за единството на Съюза, а за отмяна на робството. До прокламацията някои европейски страни са недоволни от действията на Севера, най-вече поради блокадата на пристанищата на южните щати, която парализира търговията на Юга с Европа. Англия и Франция вече се подготвят официално да признаят Конфедерацията за независима.<br /> <br /> Благодарение на Прокламацията Линкълн спечелва симпатиите на европейските страни. Русия, която година преди това е освободила своите крепостни селяни, също заема доброжелателна позиция по отношение на Съюза.<br /> <br /> <strong>Втори период на войната (май 1863 &mdash; април 1865 г.)</strong><br /> <br /> През януари 1863 г. за командващ на федералната армия е назначен Джоузеф Хукър. Той възобновява настъплението към Ричмънд, но този път избира тактика на маневриране. В началото на май е проведена битката при Чансълърсвил, при която 130-хилядната армия на северняците претърпява поражение от 60-хилядната войска на генерал Лий.<br /> <br /> В това сражение южняците първи успешно използват тактиката на атака в разпръснат строй. Загубите на страните са: на северняците 17 275, а на южняците- 12 821 души убити и ранени. В това сражение е смъртно ранен генерал Томас Джаксън, получил за твърдостта си в боя прозвището &bdquo;Каменната стена&ldquo;. Северняците отново отстъпват, а Лий, обхождайки Вашингтон от север, навлиза в Пенсилвания.<br /> <br /> При тази ситуация, огромно значение придобива изходът от тридневната битка при Гетисбърг в началото на юли. В тези кръвопролитни боеве, войските на Лий са спрени и се оттеглят във Вирджиния, отстъпвайки от територията на Съюза.<br /> <br /> Въпреки последните тежки поражения, южняците все още не са разгромени. През септември &bdquo;южняшката&rdquo; армията на генерал Бракстън Браг разбива Охайската армия на адмирал Розенкранц в сражението при Чикамауга и обкръжава остатъците ѝ в град Чатануга. Генерал Юлисис Грант успява да деблокира града, а после и да разбие армията на Браг в битката при Чатануга. В боевете за Чатануга, северняците за първи път в историята използват бодлива тел.<br /> <br /> През 1864 г. в хода на войната настъпва стратегически прелом. Планът за кампанията от 1864 г. е разработен от Юлисис Грант, оглавил въоръжените сили на Съюза. Основния удар нанася 100-хилядната армия на генерал Уилям Шърман, който през май нахлува в Джорджия. Нанасяйки големи загуби и унищожавайки всичко на пътя си, армията се придвижва напред и на 2 септември влиза в Атланта. <br /> <br /> Самият Грант оглавява армия, настъпваща против съединенията на Лий на източния театър. На 4 май 1864 г. 118-хилядната армия на Грант навлиза в гориста местността, където е посрещната от 60-хилядна войска на южняците &ndash; в кръвопролитната битка Грант губи 18 хиляди души, а южняците - 8 хиляди, но Грант продължава настъплението.<br /> <br /> В битката за Споткилвания (8-19 май) Грант отново губи 18 хиляди души, но не успява да сломи отбраната на конфедератите.<br /> <br /> Линкълн, застъпващ се за сключване на мир, при условията да се възстанови Съюза и да се забрани робството, е преизбран за втори мандат.<br /> <br /> Кампанията през 1865 г. определено е успешна за &bdquo;северните&rdquo;. В края на март северните армии се срещат в Северна Каролина. Към пролетта на 1865 г. Грант разполага с армия от 115 хиляди души. На Лий остават 54 хиляди, и след неуспешната за Юга битка при Файв Форкс на 2 април той решава да евакуира столицата Ричмънд.<br /> <br /> Отстъпващите с бой остатъци от армията на южняците на 9 април 1865 г. се предават на Грант при Апоматокс. След арестуването на 10 май на Дж. Дейвис и членовете на правителствата му, Конфедерацията прекратява съществуването си.<br /> <br /> Победата на Севера е помрачена от смъртта на президента Линкълн &ndash; на 14 април 1865 г. върху него е извършено покушение; той е смъртно ранен и без да дойде в съзнание, умира в утрото на следващия ден.<br /> <br /> Силите на Конфедерацията оказват откъслечна съпротива и окончателно капитулират чак в края на юни &ndash; последен от генералите на Юга капитулира Стенд Уайти на 23 юни със своите индиански подразделения. Както във всички граждански войни, армията на Севера жестоко прочиства Юга от своите противници.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Последствия</strong></span><br /> <br /> В тази война по-добре воюват южняците, тъй като всички са израсли с оръжие, свикнали продължително време да бродят и да оцеляват в природата, клали са добитък и червената кръв не ги смущава, докато голяма част от &bdquo;северните&rdquo; са граждани и то работници. По същата причина &bdquo;южните&rdquo; имат и по-опитни командири, израсли от тяхната среда. Войната обаче демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство. Северните удържат победа единствено благодарение на своите много по-големи човешки и материални ресурси.<br /> <br /> Тази Гражданска война остава в историята на САЩ като най-кръвопролитната. (На всички фронтове на Втората световна война САЩ са дали 317 хиляди жертви.) Загубите на северняците са почти 360 хиляди души убити и над 275 хиляди ранени. Конфедератите губят съответно 258 хиляди и около 137 хиляди.<br /> <br /> Само военните разходи на правителството на САЩ достигат 3 млрд. долара.<br /> <br /> Забраната на робството е въведена с 13-та поправка на Конституцията на САЩ и встъпва в сила на 18 декември 1865 г. Странно е обаче, че победителите не отиват до край и не дават на чернокожото население равни права с белите, като този проблем се решава едва след 100 г.<br /> <br /> В страната са създадени условия за ускореното развитие на промишлено и селскостопанско производство, усвояването на западните земи, засилване на вътрешния пазар. Властта в страната преминава в ръцете на буржоазията от североизточните щати. Войната обаче не разрешава всички проблеми пред страната. Някои от тях намират решение в хода на реконструкцията на Юга, продължила до 1877 г. <br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />