Учени: Преминаването към лятно часово време увеличава инфарктите

Идеята за лятно часово време за пръв път прокарва от Германия по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен. В България пък лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.<br /> <br /> Дълги години местенето на часовника напред ставало от 0 часа на последната неделя на март. От 1997 до 1998 година лятното време започвало в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври.<br /> От 1999 година лятното време започвало в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад - т.е. до 3 часа астрономическо време.<br /> <br /> <span style="font-size: 12px;">&ldquo;Преместването на часовника в лятното часово време пречи на естествената настройка на вътрешния часовник&rdquo;, твърди ученият Томас Кантерман от университета &ldquo;Лудвиг Максимилиан&rdquo; в Мюнхен. Смяната от лятно на зимно часово време и обратно влияело върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените. Учени твърдят също, че местенето на часовника с час напред нито отразява определена биологична потребност, нито е съобразено с природата.</span><br /> <br /> В експеримент учените наблюдавали в продължение на четири седмици преди и четири седмици след преместването на стрелките индивидуалните навици за сън и активност на 50 души. Резултатите били обобщени въз основа на попълнени въпросници. Освен това обаче специален измервателен уред на ръката отчитал двигателната активност. Този експеримент показал, че в почивните дни дневният и нощният ритъм на хората не се адаптират към лятното часово време. Обществените ангажименти обаче трябвало да бъдат изпълнявани в съответствие с избързващото с един час лятно часово време.<br /> <br /> Учените твърдят, че лятното часово може да бъде вредно за здравето в дългосрочен план. На първо място страда връзката между отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява и прави невъзможно заспиването. Максималната му концентрация в кръвта е от 0 до 4 часа и ако човекът е ставал в 5 часа, то с въвеждането на лятното време той е принуден да се събужда и да бодърства тогава, когато всички негови физиологични механизми все още работят в режим на отдих.<br /> <br /> Шведски специалисти установили, че преминаването към лятно часово време повишава броя на инфарктите, докато след есенното връщане на стрелките този риск слабо се понижава. Изследователи от стокхолмския институт Каролинска анализирали данните от регистъра за инфарктите между 1987 и 2006 г. Оказало се, че седмица след пролетното преместване на стрелките броят на инфарктите нараства с 5%. <br /> <br /> Според учените обяснението е в нарушаването на биологичния ритъм, което е стрес за организма. Допълнително натоварване представлява и пренастройката на обичайните ангажименти към промяната на времето. /БЛИЦ <br />