23.3.1983 г.: Преди 30 г. Рейгън обявява програмата Инициатива за стратегическа отбрана

<strong>Химерата на Рейгън</strong><br /> <br /> Основната цел на програмата е чрез научноизследователски и конструкторски решения да се разработи мащабна система за Противоракетна отбрана (ПРО) с елементи на космическо базиране, която да предотвратява или ограничава възможното поразяване на наземни и морски цели от Космоса.<br /> <br /> Заложено е системата да прехваща съветски ракети по време на Студената война. Програмата изглежда толкова невероятна като цели и методи за постигането им, че средствата за масова информация я кръщават &bdquo;Звездни войни&rdquo;, по едноименната космическа сага на режисьора Джордж Лукас.<br /> <br /> Крайната цел на проекта е завоюване на господство в Космоса, създаване на противоракетен щит за САЩ, който да покрива надеждно цялата територия на Северна Америка чрез разполагането на няколко ешелона ударни космически оръжия, способни да прехващат и унищожават балистични ракети и техните бойни глави по време на всички стадии на полета.<br /> <br /> Основните елементи на такава система е трябвало да се разположат в Космоса на околоземна орбита. За поразяването на голям брой цели (при евентуално нападение достигащи до няколко хиляди) за няколко минути се е предвиждало използването на активни оръжия, базиращи се на нови физически принципи, в това число лъчеви, електромагнитни, кинетични, СВЧ, лазерни, а също така и ново поколение ракети. Налагала се е необходимостта от разработването и на специални спътници и мощни компютри за контрол и управление.<br /> <br /> Освен необходимостта от решение на ред сложни и скъпи научно-технически проблеми, които водят до практическа невъзможност за създаване на системата, възниква и обществено-психологически фактор от съвършено нов вид - присъствието на мощно и всевиждащо оръжие в Космоса.<br /> <br /> Съвкупността от тези сложни и нерешими за времето проблеми, заедно с края на Студената война, стои в основата на отказа от продължаване на работите по програмата, както е била замислена първоначално.<br /> <br /> <strong>Еволюцията на идеята за ракетния щит</strong><br /> <br /> С поемането на управлението от републиканската администрация на Джордж Буш е възобновена работата по създаване на система за противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ.<br /> <br /> Впоследствие, след излизането на САЩ от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана и създаването (през 2002-2004) на базата за противоракетна отбрана в Аляска, през 2007 г. президенът Джордж Буш-младши декларира намерението си да разположи мощен радар и прехващащи ракети с наземно базиране на територията на Чехия и Полша.<br /> <br /> След като влезе в Белия дом, Обама архивира плановете на Буш, смятайки ги за прекалено деструктивни от дипломатическа гледна точка, и обяви началото на собствения си проект за European Phased Adaptive Approach (ЕPAA). Идеята на президента, лансирана през 2009 г., предвиждаше създаването на система за ПРО, която да е оперативна още през 2011, да е мобилна и модулна, тъй като ракетните установки ще бъдат разположени на кораби в Средиземно море. Според него, този вариант би навредил по-малко на отношенията с Русия.<br /> <br /> Целта на проекта е защитата на Стария свят от Иран и неговите балистични ракети Shahab-3, способни да достигнат някои части на Южна Европа. Москва обаче се опасява, че противоракетният щит цели да неутрализира руските междуконтинентални ракети. Нещата все повече наподобяват своеобразно повторение на студената война, което рискува да замрази отношенията между САЩ и Русия<br /> <br /> Според проекта на Обама, изграждането на европейския противоракетен щит следва да се реализира в рамките на четири фази. Както беше обявено на срещата на НАТО в Чикаго през май 2012 г., <strong>първата фаза</strong> трябваше да приключи до края на същата година с разполагането на 29 кораба (оборудвани с радари Аеgis, 113 ракетни системи SM-3 Block IA и 16 системи SM-3 Block IB), както и на вече действащият радар в Турция (Кюреджик).<strong> Втората</strong> следва да приключи през 2015 г., когато в Румъния ще влезе в действие първият наземен радар Aegis Spy-1, снабден с 24 ракети SM-3. Дотогава броят на корабите в Средиземно море ще нарасне до 32, броят на ракетите SM-3 Block IA &ndash; до 139, а този на SM-3 Block IB &ndash; до 100. <strong>Третата фаза</strong> пък трябва да приключи през 2018 г. с инсталирането на втори радар Aegis Spy-1 в Полша. Дотогава ще се появят и новите ракети SM-3 Block IIA, предназначени за прехващане на балистични ракети със среден радиус, тъй като са по-мощни и бързи. През тази фаза следва да бъдат въведени в действие сензори за откриване на изстреляни бойни глави. <strong>Последната фаза</strong> все още не е детайлизирана: тя следва да приключи през 2020 г. и предполага разполагането на прехващащи ракети SM-3 Block IIB, способни да поразяват междуконтинентални балистични ракети.<br /> <br /> Освен че ракетният щит по програмата ЕРАА се натъква на политически и технически проблеми, той никак не е евтин. Само за адаптирането на вече съществуващите структури на противовъздушната отбрана на НАТО са необходими поне 800 млн. евро. Всъщност финансовото бреме е още по-тежко. Например Пентагонът поиска през 2013 г. да му бъдат отпуснати за &bdquo;нуждите на ПРО 9,7 млрд. долара, а според повечето прогнози до 2017 за удовлетворяване на въпросните нужди ще са необходими 47,4 млрд. долара.<br /> <br /> Статистиката сочи, че от 1962 г. насам САЩ за изразходили 247 млрд. долара за подобни програми. Между другото, производството на една ракетна установка SM-3 Block IA струва 9-10 млн. долара, а на SM-3 Block IB &ndash; 12-16 млн. Логично е да се очаква, че стойността на установките Block IIA и Block IIB ще бъде още по-голяма.<br /> <br /> <em>/По публикации в интернет/</em><br /> <br />