Семейни войни: Треска за злато вся разкол в клана Дейкови

<em>Предават ги на държавата без колебание. Затова получават по 300 000 тогавашни лева от Пловдивския общински съвет. Друга награда отказват. Златният сервиз от девет части е от времето на траките - IV- III в. пр.Хр. Почти 6000 г. по-късно съкровището се е превърнало в емблема на България, но и в ябълка на раздора. Както в спора между държавата и наследниците на Дейкови, така в самия клан Дейкови. <hr /> </em> &quot;Добри и честни хора, бяха почетни граждани на Панагюрище, но си отидоха в мизерия&quot;, разказва с огорчение една от дъщерите на братя Дейкови. Жената моли да не пишем името й - не желае после да я коментират. Двама от племенниците й - Стефка Ангелова и брат й Павел Цветанков, водят битка за златото в съда. 10 са преките наследници на братя Дейкови. Само двамата внуци на откривателите имат претенции към златото. Леля им е от другата страна на барикадата - не я интересува никакво съкровище. Горда е с дедите си. Ще запомни баща си и чичовците си като изключително скромни. Разказва, че с парите от наградата през 1949-а Дейкови купили и подарили на кметството нов бюфет<br /> <br /> Останалото похарчили за земя. Така ще ги запомни и братовчедка й Панка Борделова, дъщеря на Петко. Тя е на 11 г., когато баща й и чичовците й откриват тракийския сервиз. Борделова остава млада вдовица, едва на 29 г. Успява да отгледа сама трите си деца. 19 г. прави персийски килими, после работи в общината. Не очаква, а и не получава облаги, защото е от клана Дейкови.<br /> Ограбени от държавата обаче се чувстват двамата й племенници - Стефка и Павел. До месец Върховният административен съд (ВАС) трябва да излезе с решение по делото за Панагюрското съкровище, което водят. Ангелова и Цветанков са сезирали и ДАНС заради съмнения, че златните предмети са подменени. Експерти са категорични, че има възможност да се направи сравнителен анализ дали ритоните, фиалата и амфорите са оригинални.<br /> <br /> Тезата на Павел е: &quot;Дядовците ми никога не са били археолози или участници в археологически разкопки. Панагюрското златно съкровище не е археологическо откритие, следователно не е изключителна държавна собственост&quot;. Мъжът е тенор, пее класически и естрадни песни, но не се препитава от това, защото &quot;музикант къща не храни&quot;. Занимава се със строителство и земеделие. &quot;Аз съм убеден, че държавата никога не е оценявала, откупувала или получавала в дарение това съкровище и ще се боря за истината до край&quot;, твърд е Цветанков. Сестра му, инж. Стефка Ангелова, смята, че родът им е жертва на &quot;административен грабеж&quot;. &quot;Това е сагата, в която се впуснахме с моя брат. И няма да се откажем, докато не възтържествува справедливостта.<br /> <br /> Дядо ни беше заплашен от партийния секретар&nbsp;и не смееше да си поиска съкровището до 1990 г.&quot;, разказва Стефка. &quot;Нямахме възможност да потърсим документи, докато не влезе в сила Законът за достъп до информацията. Тогава осъзнахме колко сме ощетени. И тръгнахме да си търсим правото. То е не само наше, то е на целия български народ, който сега не може да се радва на Панагюрското съкровище, защото никой не е убеден, че предметите във витрината са оригиналните&quot;, споделя Ангелова. &quot;Мечтая за момента, когато ще разкажа истинската история за това несметно богатство и то ще заблести, както изискват законите. Обикновени хора сме, разочаровани от прокурори и съдии&nbsp;решени да разкажем за истинската история на България&quot;, пали се Стефка. <br /> <br /> Ако внуците на най-големия брат - Павел Дейков, спечелят битката в съда, нямат намерение да слагат тракийския сервиз в бюфета. &quot;В Закона за културното наследство нещата са уредени много прилично. Ще правим същото, каквото прави в момента собственикът на една от най-големите колекции в света на тракийско изкуство&quot;, казват те. Какво ли? Взема комисиона, когато колекциите гастролират в музеи и галерии. /БЛИЦ<br type="_moz" />