Само на 13-годишна възраст Самим Али е била отведена от британския град Гласгоу в Пакистан, за да се омъжи за два пъти по-възрастен от нея мъж. Самим сключва брака с напълно непознатия, забременява от него и остава в пълна изолация от своите роднини у дома. Днес, майката на две деца, изцяло е преобразила живота си и се бори против насилствените бракове в Шотландия.
“Бях възпитавана в дом за деца, докато не навърших седем години. Там беше чудесно. Но изведнъж бях отведена у дома. Бях използвана като домашен роб, бита, ако не изпълнявам това, което ми бе казвано. В дома за деца бяхме възпитавани да сме самостоятелни и да мислим за себе си, но тази част от личността ми бързо бе избита от мен”, разказва младата жена.
Самим, чието семейство живеело в Бирмингам, разказала в училището си какво се случва у дома и социален работник бил изпратен да я прибере. Но член на семейството, който веднъж я пребил толкова лошо, че тя почти изпаднала в безсъзнание, защото се е оплакала на властите, преместил семейството в Гласгоу в опит да избягат.
Семейството на Самим се установило в Полокшилдс. Братята й ходили на училище, но на нея не й било позволено. Момичето седяло само у дома, за да готви и чисти. Когато навършила 13, Самим научила, че тя и член на семейството ще отидат на почивка в Пакистан. “Много се зарадвах. Докато живеех в дома, ходихме на екскурзии до плажа и беше много хубаво. Мислих си, че ще е същото”, спомня си тя.
Но когато Самим пристига в Пакистан, тя била представена на двама младежи. “Единият бе избран за мен. Той бе много по-възрастен от мен. Бе на близо 30 години. Бях омъжена за него на доста бърза церемония”, разказва жената. По нейните думи, тя въобще не е осъзнала в началото какво се случва. Тя си спомня, че й било казано, че единственият начин да получи разрешение да се върне в Шотландия, е да забременее.
“Не знаех как да забременея и се молех на бог да ми помогне. Бе ми казано, че трябва да оставя съпруга ми да прави с мен каквото си иска. В крайна сметка забременях. Във втория месец на бременността се върнах в Гласгоу”, спомня си Самим.
Съпругът на Самим е искал да се пренесе да живее във Великобритания и си е мислил, че ако има дете, родено на Острова, това ще му помогне за получаването на виза. Вече в Гласгоу тийнейджърката посещава личния си лекар и гинеколог, но медиците въобще не заподозрели, че нещо не е наред. “Семейството ми каза да си мълча. Бях пляскана през устата, ако се опитвах да кажа нещо, затова нямаше начин да кажа нещо без специално някой да ме попита”, добавя тя.
Напълно сама тя губи всякаква надежда. Животът й тръгнал към добро, когато семеен приятел дошъл на гости от Пакистан. По нейните думи, той се интересувал от правата на жените и видял колко лошо се държат с нея. “Един ден бях заведена при адвокат, за да подпиша документи, които да помогнат на съпруга ми да дойде в Шотландия. Бях ужасена. Не исках да го виждам отново, не исках да идва тук. Това бе повратната точка. Семейният приятел каза, че си тръгва и ме попита, дали искам да тръгна с него. Тръгнаме заедно и се нанесохме в хостел за бездомни в Манчестър” разказва Самим.
Брат й обаче побеснял, че тя е опозорила семейството и наел четирима убийци, които да я намерят. Той им платил по 50 британски лири всеки, за да свършат работата. “Толкова струваше живота ми. 50 британски лири. Бях ужасена от това, на което е способен брат ми. Бях посрамила семейната чест, а традицията повелява честа да бъде възстановена от главата на семейството”, казва Самим.
Самим научава за първи път за смъртната заплаха, когато полицията пристигнала в дома й. Полицаите получили сигнал и успели да арестуват мъжете, които в колата си били приготвили бейзболни бухалки и нунджаки в колата им. Те и брат й са осъден на лишаване от свобода, а семейният приятел, помогнал за нейното спасяване, по-късно й става съпруг .
Когато те пристигнали в Манчестър, Асгар й предложил брак и те тихо сключили брак в местна ритуална зала, след което се върнали на работа. “Двамата работехме в една и съща фабрика. Работихме всичко, което ни попадне, защото не искахме да се надяваме на социални помощи. Просто сключихме брака и се върнахме на работа. И така вече 26 години сме заедно”, споделя изстрадалата жена, коят в момента е на 44 години.
Самим не поддържа никакви връзки със семейството си в Глазгоу. Когато брат й и баща й починали тя ходила на техните погребения, но роднините й били много хладни към нея. Въпреки трудностите Самим успява да обърне живота си изцяло и сега е посветена на това, да влезе в политиката, за да привлече колкото се може повече обществено влияние върху проблема с насилствените бракове. /БЛИЦ
