Само на 13-годишна възраст Самим Али е била отведена от британския град Гласгоу в Пакистан, за да се омъжи за два пъти по-възрастен от нея мъж. Самим сключва брака с напълно непознатия, забременява от него и остава в пълна изолация от своите роднини у дома. Днес, майката на две деца, изцяло е преобразила живота си и се бори против насилствените бракове в Шотландия.
&ldquo;Бях възпитавана в дом за деца, докато не навърших седем години. Там беше чудесно. Но изведнъж бях отведена у дома. Бях използвана като домашен роб, бита, ако не изпълнявам това, което ми бе казвано. В дома за деца бяхме възпитавани да сме самостоятелни и да мислим за себе си, но тази част от личността ми бързо бе избита от мен&rdquo;, разказва младата жена. <br /> <br /> Самим, чието семейство живеело в Бирмингам, разказала в училището си какво се случва у дома и социален работник бил изпратен да я прибере. Но член на семейството, който веднъж я пребил толкова лошо, че тя почти изпаднала в безсъзнание, защото се е оплакала на властите, преместил семейството в Гласгоу в опит да избягат. <br /> <br /> Семейството на Самим се установило в Полокшилдс. Братята й ходили на училище, но на нея не й било позволено. Момичето седяло само у дома, за да готви и чисти. Когато навършила 13, Самим научила, че тя и член на семейството ще отидат на почивка в Пакистан. &ldquo;Много се зарадвах. Докато живеех в дома, ходихме на екскурзии до плажа и беше много хубаво. Мислих си, че ще е същото&rdquo;, спомня си тя. <br /> <br /> Но когато Самим пристига в Пакистан, тя била представена на двама младежи. &ldquo;Единият бе избран за мен. Той бе много по-възрастен от мен. Бе на близо 30 години. Бях омъжена за него на доста бърза церемония&rdquo;, разказва жената. По нейните думи, тя въобще не е осъзнала в началото какво се случва. Тя си спомня, че й било казано, че единственият начин да получи разрешение да се върне в Шотландия, е да забременее. <br /> <br /> &ldquo;Не знаех как да забременея и се молех на бог да ми помогне. Бе ми казано, че трябва да оставя съпруга ми да прави с мен каквото си иска. В крайна сметка забременях. Във втория месец на бременността се върнах в Гласгоу&rdquo;, спомня си Самим. <br /> <br /> Съпругът на Самим е искал да се пренесе да живее във Великобритания и си е мислил, че ако има дете, родено на Острова, това ще му помогне за получаването на виза. Вече в Гласгоу тийнейджърката посещава личния си лекар и гинеколог, но медиците въобще не заподозрели, че нещо не е наред. &ldquo;Семейството ми каза да си мълча. Бях пляскана през устата, ако се опитвах да кажа нещо, затова нямаше начин да кажа нещо без специално някой да ме попита&rdquo;, добавя тя. <br /> <br /> Напълно сама тя губи всякаква надежда. Животът й тръгнал към добро, когато семеен приятел дошъл на гости от Пакистан. По нейните думи, той се интересувал от правата на жените и видял колко лошо се държат с нея. &ldquo;Един ден бях заведена при адвокат, за да подпиша документи, които да помогнат на съпруга ми да дойде в Шотландия. Бях ужасена. Не исках да го виждам отново, не исках да идва тук. Това бе повратната точка. Семейният приятел каза, че си тръгва и ме попита, дали искам да тръгна с него. Тръгнаме заедно и се нанесохме в хостел за бездомни в Манчестър&rdquo; разказва Самим. <br /> <br /> Брат й обаче побеснял, че тя е опозорила семейството и наел четирима убийци, които да я намерят. Той им платил по 50 британски лири всеки, за да свършат работата. &ldquo;Толкова струваше живота ми. 50 британски лири. Бях ужасена от това, на което е способен брат ми. Бях посрамила семейната чест, а традицията повелява честа да бъде възстановена от главата на семейството&rdquo;, казва Самим. <br /> <br /> Самим научава за първи път за смъртната заплаха, когато полицията пристигнала в дома й. Полицаите получили сигнал и успели да арестуват мъжете, които в колата си били приготвили бейзболни бухалки и нунджаки в колата им. Те и брат й са осъден на лишаване от свобода, а семейният приятел, помогнал за нейното спасяване, по-късно й става съпруг . <br /> <br /> Когато те пристигнали в Манчестър, Асгар й предложил брак и те тихо сключили брак в местна ритуална зала, след което се върнали на работа. &ldquo;Двамата работехме в една и съща фабрика. Работихме всичко, което ни попадне, защото не искахме да се надяваме на социални помощи. Просто сключихме брака и се върнахме на работа. И така вече 26 години сме заедно&rdquo;, споделя изстрадалата жена, коят в момента е на 44 години. <br /> <br /> Самим не поддържа никакви връзки със семейството си в Глазгоу. Когато брат й и баща й починали тя ходила на техните погребения, но роднините й били много хладни към нея. Въпреки трудностите Самим успява да обърне живота си изцяло и сега е посветена на това, да влезе в политиката, за да привлече колкото се може повече обществено влияние върху проблема с насилствените бракове. /БЛИЦ <br /> <br />