Ще преобърнат ли България протестите, или всичко ще потече отново постарому? Какво ни носи най-често гребенът на революционната вълна, кое е по-важно от министерски пост и защо за хубавата литература няма възрастови генерации, "Стандарт" попита проф. Боян Биолчев.
- Проф. Биолчев, можем ли да наречем протестите, на които станахме свидетели, "пиянството на един народ"? И ако е така, какъв ще бъде махмурлукът му?
- Скоро прочетох една сентенция: "Не приемам народи, които ползват бирата за напиване, а тези, които я ползват за изтрезняване". Ние за щастие принадлежим към втория вид. Но има и друга приказка: "Глупости говорят, че от бира се изтрезнявало. Десета бира пия и не изтрезнявам". Ние сме някъде по средата между двете неща... Аз съм участвал в доста събития през живота си. Включително 1968 година, когато Пражката пролет имаше огромно отражение в Полша, където аз точно завършвах. Изпитвам лека тъга, като си мисля за резултатите от всяка революция. Вълната помита, изчиства авгиевите обори, но същевременно отсега виждам сърфистите, накацали на нейния гребен. Страх ме е от сърфиста, макар и изхвърлен на пясъка на историята. Разбира се, дълбоко се прекланям пред търпението на българина и пред неговото взривно нетърпение. Обичам го и в двете му роли, защото иначе няма да оцелее.
- Това ли е орисията ни - дълго да търпим, след това да се взривим и да чакаме първия спасител?
- Да. Ето - първият ни граждански опит идва чрез гражданско неподчинение. А Европа го е създала чрез гражданско общество. И в един миг, когато има гражданско неподчинение, се вижда, че всъщност не е известно точно срещу какво се изправяме. И затова ме гони лека тъга. Но винаги съм казвал, че най-добрият оптимист е умореният песимист.
- Споменахте за Прага, където революцията си имаше своя Ян Палах. Как гледате на самозапалилия се Пламен, който се превърна в знаме на нашия протест?
- Това момче е от нашата порода, от хората, с които аз живея и обичам. Това е един широк човек. За да предприеме такава крайна мярка, всички дълбоко трябва да се замислим. Това е осъзнат акт. Прекланям се пред смелостта му да бъде направен. Той принадлежи към хората, които сами вграждат сянката си в темелите на това, което ни предстои.
- Какво ни предстои?
- Никой не може да каже. И в това е очарованието на живота. Щеше да ми е много скучно да живея, ако знам какво ми предстои, защото животът ми щеше да прилича на "петгодишния план за четири години", с който израснах като дете. Убеден съм, че ще продължим да сме ние. Ще има разклащания, ще има съмнения. Може би ще заприличаме малко на Аржентина отпреди години или на Италия. Но колебанията в едно общество в търсене на нещо ново и по-добро за всички, а не за конкретни хора, винаги са позитивни. Дори и тежката криза понякога е по-полезна от ситото доволство на малцина и мрачното мълчание на множеството.
- Имаме ли криза в елита?
- Аз не съм убеден, че имаме елит. Никъде в света не приемат политиката за инкубатор на елита. Елит са творците, учените, хората, които създават нещо ново. Онзи ден гледах филм за 26-годишния създател на Фейсбук, облечен в дънки и тишъртки. Това е елит. Елитът не е с връзки и сака. Той е в главата на човека. И невинаги е оценяван навреме.
- Сякаш гласът на тези интелектуалци не се чува особено у нас напоследък?
- Категорично не. Освен това много малка част от тези хора говорят, каквото мислят. За съжаление българският ум е приучен сам да се ползва за приспособяване. А понякога, за да оцелееш, трябва да се приспособиш към глупостта. И това ни е трагичната българска съдба - че умният много често трябва да се приспособява към примитива.
- Не беше ли това обичайна практика точно в последните години?
- Няма да чуете от мен една дума срещу последното управление, просто защото не виждам вече места на вълната от сърфисти и критикари. Аз съм се държал критично по времето, когато това не е било симпатично на управляващите. Но не мога да си затварям очите и за доброто.
- Служебният кабинет вече заработи. Какви са Вашите очаквания към него?
- Аз нямам очаквания, имам впечатления. Това, което лично мен ме удовлетворява, е, че сборното лице на тези хора е интелигентно. Познавам лично премиера, министъра на екологията, с когото съм работил, и министъра на образованието. Удовлетворен съм конкретно от техния избор. Но ми се струва, че в България е време да заменим очакванията с изисквания.
- Отказахте да станете министър на образованието в служебния кабинет. Защо?
- Достатъчно поражения съм понесъл като ректор да слушам идиотски приказки, че ме издават, защото съм на този пост. Аз имам 28 книги, публикувани по различно време. Поне засега желая да спасявам писателя в себе си. Нямам никакви други предразсъдъци, даже ми е малко неудобно, понеже има нещо непатриотично в един отказ - в тежък миг на нацията да кажеш "Не", защото чакаш друг момент, който да е добър за тебе. Но аз напускам тази среда като писател.
- А не пречи ли постът Ви на шеф на Националната агенция по оценяване и акредитация на писателя?
- Не, тъй като се занимавам с нещо, с което съм се занимавал цял живот - с висше образование. Имам възможност да въздействам и да правя добро за образованието. А ако нещо трябва да се направи в тази държава, който и да спечели изборите, това е да се върне страстта към образование. Сега тя е погубена. Образованието е леко корумпирано. Не говоря за пари. Корумпирано е от гледна точка на ниското равнище. Точно в тази агенция аз мога да въздействам на този процес и да реализирам себе си. Университетите ни са много, но аз не се плаша от количествения показател в образованието. Плаша се от духовна инфлация.
- Какво виждате от "кухнята" на оценяването - има ли университети, които заслужават да бъдат затворени?
- С октомврийска революция, забрани и ликвидирания нищо не се оправя. Става със законова основа, която да поощрява качеството. И да пречи на ниското качество да се продава. Обществото вече схваща дипломата като нещо, което може да се купи. Повиши ли се социалната оценка на високото образование, то ще реши въпроса. А това означава, че държавата трябва да финансира висшето образование според качеството. Не на брой студенти.
- Четат ли младите хора, с които общувате?
- Някои четат, някои по-малко. Но не трябва да забравяме, че докосването до писменото слово чрез компютър също е четене. Някои малко фаворизират книгата, въпреки че тя винаги ще си остане като реликва, като талисман на писмовността. Категорично не спадам към хората, които се вайкат за нивото на студентите. Те изобщо не са станали по-глупави, но нацията ни стана по-глупава. И да се замислят тези, които не са студенти.
- Заварих Ви да подготвяте издаването на последната си книга. Коя е тя?
- Заглавието е "Ловен сезон". Вътре има няколко нови разказа. Имам 18 разказа, посветени на лова. По-точно - на човека в лова и на лова в човека. И неочаквано се получи една книга, която излиза.
- Пишете ли вече нещо друго?
- Повест за 1912-13 г. - голямото преселение, геноцида, унищожаването на понятието за балкански народи като съседи. Злобата - безпричинна и непонятна, и човещината, която всички балкански народи притежават. Защото сме по-близки, отколкото искаме да признаем, и сме по-далечни, отколкото е прилично.
- Има ли след младите писатели нова генерация открояващи се творци?
- Нова генерация винаги има, но аз на литературата гледам не като на генерация, а като на антология на изключителни личности. Въпреки че преподавам шест славянски литератури, за мен литературата не е процес, а някакъв шанс. В едно интервю употребих понятието "мутационен скок в нечие съзнание", и разбира се, бях веднага оплют от безпределната ширеща се глупост във форумите, че наричам писателите мутанти. А аз имах предвид друго - че трябва да си своеобразно луд, за да искаш да правиш от това, което ти се случва, нещо, което би могло да е интересно на всички. Защото това е литературата - създаване на приказка. При децата - за заспиване, а при възрастните - за да не можеш да заспиш.
- Вие сте изкушен от киното, как гледате на изсипаните много пари за сериали?
- От една страна, със задоволство, защото самият факт, че българите чакат определен час пред телевизора, за да започне нещо, произведено от българи, вече е радостно. Същевременно имам забележки по отношение на вторичността, на лицензния синдром. И донякъде - на създаването на несъществуващи действителности, наречени български.
- Вие се познавате с патриарх Неофит, как приехте избора му?
- Много съм щастлив от избора на новия патриарх. Това ме зарадва от всички неща, които се случват. Той е мой духовен приятел, човекът, с когото, заедно с Кольо Генчев, лека му пръст, направихме Богословския факултет. Той е широкоскроен, широкочел човек. Аз бях много притеснен за българското православие, но сега с него съм спокоен. Той притежава мислене от голям ранг.
Стела Стоянова, "Стандарт"
