16 март, 09:25

Деси Солджъра: Нападнаха ме като животно, щяха да ме пребият с палки!

Ще останем на улицата, докато политиците не се вслушат в нашия глас, обеща лидерката на ЛГБТ-организацията "Джемини" и един от инициаторите на Кръглата маса
прочитания: 15189 | коментари: 80
София, България
Лидерката на "Джемини" ненапразно носи прякора Солджъра (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)

- Деси, ти си една от хората, които, надявам се, най-активно ще участват в новите властови промени в България чрез Кръглата маса. Как попадна там – по някаква “квота” за неправителствени организации или просто твоята гражданска активност през годините предизвика хората – твои съмишленици, хората, които бяха и са несъгласни с това статукво, да те потърсят и да делигират чрез теб исканията си?
- Аз и Кристиян Коев, с когото сме приятели, сме на протестите от първия ден като граждани. Защото
през последните 13 години аз съм винаги на улицата, когато срещна някаква несправедливост. Излизам – независимо дали този проблем пряко ме касае, или не. Защото не може всеки да излиза поединично и да говори само за себе си, ако не е съпричастен към проблемите и на другите. Примерно аз самата мога да си платя сметката за ток и това не ми е проблем, но излизам на улицата, защото виждам, че 90 процента от останалите хора в България не могат да си го позволят. А за да съм аз добре, трябва и съседът да е добре. Това е моят начин на мислене и моите принципи.

Затова с Кристиян сме приятели. Тръгнахме по протестите заедно, имаше една ситуация в един от дните, в която той беше и арестуван. Тогава ескалира изобщо положението в страната. Самите протести от мирни се превърнаха в конфликтни. Имаше доста сблъсъци между полиция и протестиращи, имаше бити хора.

Аз самата бях жертва и от двете страни

В смисъл, че това, към което се стремяхме през цялото време с Кристиян, е да заставаме между полицията и протестиращите и да успокояваме ситуацията. И де факто аз самата получих няколко камъка в тялото си от провокаторите, които бяха на първа линия – между гражданите и полицаите.

На 19 февруари вечерта, когато беше най-сериозният конфликт, на Орлов мост бях подгонена от полицаи с палки, които искаха да ме набият, и аз тичах с вдигнати ръце, за да не бъда пребита от бой. Тогава много мирни граждани буквално лягаха на земята и се вижда как полицаи минаваха през тях и ги удряха отгоре с палките. Мен ме нападнаха като животно. На тях им беше трудно да отсеят кои са провокаторите и кои са всъщност гражданите, които протестират, без да вандалстват. И нападнаха всички вкупом.

Това, за което аз, Кристиян и още няколко приятели взехме решение и се опитахме да го направим, беше някакъв диалог между всички тези протестиращи граждани и институциите. Защото между тях нямаше чуваемост, то и до днес няма, имаше сериозна пропаст. Тогава решихме да организираме Кръгла маса. Извикахме всички организации, призовахме всички сдружения и индивидуални граждани чрез лични покани и по имейл да дойдат в ресторант “Континентал плаза” и организирахме една много полезна маса.

- Не смяташ ли, че трябва да проучим всички критики на конституцията от 1991 г. насам, за да можем да действаме за нейното подобрение – или пък за нейната тотална промяна?
- Не смятам, че конституцията е нещо, което трябва да бъде променяно. Нека си го имаме това основно парче закон. Проблемът в България е, че имаме хубави закони, но те не се спазват. Нека първо изчистим онези, които трябва да бъдат изчистени – избирателният кодекс е законът, който наистина трябва да бъде изчистен. Ние видяхме политическата воля и нежелание това да се случи, тъй като на партиите им е много удобно да съществуват по начина, по който досега са съществували.

- Не се ли предвижда изискване за ревизия, отчет и прекъсване на държавната субсидия? Защо тези партии да тежат на бюджета, респективно - на данъкоплатеца?
- Това беше едно от исканията на протестиращите – партиите да бъдат изцяло лишени от държавните субсидии. Мисля, че не трябва да отиваме до крайности, защото не се знае дали като им се прекрати изцяло държавното финансиране, те няма да станат зависими от други икономически интереси.

- Аз изповядвам по-скоро максимата – слаба държава, силна демокрация и обратното. Мисълта ми е какво очакваш ти от протестите лично за себе си във властово отношение – аз мога да те видя “най-органично” като кмет на София. В Берлин вече имаме сериозен пример за това. Готова ли си за такова предизвикателство, за такава отговорност? И като ти зададох преди малко въпроса за квотите, нямах предвид твоята цялостна гражданска позиция, а свързаността ти с гей хората, с ЛГБТ-обществото. Какво ще се промени за него в положителен план в резултат на протестите?
- Когато говорим за граждански права, всяка партия и всяка една сила трябва да бъде ангажирана с правата на гражданите – говорим за всички групи. За мен не е нужно да има гей лоби, за да се случи нещо. А да се случи нещо такова, че всяка партия да припознае тези права, защото виждаме, че има промяна в България, че има светлина в тунела.

Ние не трябва да спираме

Да си изкараме и приятелчетата на улиците.

- Какво е отношението ти към самозапалването на Пламен Горанов във Варна? Какъв акт е това – на човешко отчаяние или на саможертва, на силна гражданска доблест?
- Не трябваше да се стига дотук. Не може нещата да се случват с цената на човешки живот. Защото това е най-ценното и няма връщане назад. Защото животът на Пламен за съжаление не е единственият живот, който е бил унищожен и съсипан. Има унищожение на българския народ чрез това, което се случва, на болни, на възрастни хора, на инвалиди... Второ, хората се съсипват и си отиват заради немотията, защото не могат да си позволят лукса изобщо да живеят. Значи, ние сме на ръба. Бидейки толкова седмици на улицата, видях уникални случаи и си сверих часовника.

Накъде отива тази нация? Аз не мога да коментирам случая – това е саможертва, загуба на човешки живот и дотам не бива да се стига.

Друг аспект е, че през последните години има ескалация на психическите заболявания и успешните самоубийства.

- Тази статистика обаче отново се пази в тайна. От друга страна, психоанализата в България няма да проработи, защото не може да премахне социалните, икономическите условия, които пораждат травмите. Които също спадат към “изначалните конфликти” и това е трудно да се отрече.
- Това за мен е най-явният показател къде е България. Като погледнеш къде отива душевното здраве на българина. Аз съм запозната с тези статистики, следя накъде отиват. Но в медиите умишлено не се говори за това.
Факт е, че има огромна пропаст между управляващи и граждани, че има сериозна политическа и очертаваща се финансова криза и основното, което можем да направим, е да излезем заедно да си помагаме и да работим. За да има чуваемост, за да има диалог.

- За да бъде тази пропаст, за която ти спомена, запълнена не с трупове... а с договорености. Колкото и трудно постижими да са те.
- В никакъв случай! Няма да позволим да остане старото статукво, защото видяхме, че старият обществен договор отпреди 23 години е нарушен.

Трябва да се работи за мост между гражданите и управляващите.

- Как смяташ, защо се нароиха толкова конспиративни теории за биографията на хората, които участват най-активно в тези процеси и ги оглавиха - неформално, разбира се?
- Конспиративни... какво имаш предвид?

- Да се търсят тъмни петна в биографията им, че били подставени лица и прочее...
- Не мога да твърдя нищо, защото аз самата не съм нито ченге, нито по някакъв начин нещо, което е излязло в публичното пространство. Всеки има право да твърди нещо и да застава зад думите си. Аз не мога да говоря с факти. По същия този начин ние с Кристиян първо бяхме определени като част от ГЕРБ, после от ДСБ, после от ДПС, от БСП... В продължение на 2-3 седмици минахме през всички партии. Опитът да бъдат опетнени имената на тези хора е много сериозен. Но мен това не ме притеснява, защото съм с дебела кожа.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. "ШОУ"
Добави в Facebook



80 коментара

Напиши коментар