По темата търсим и Тодор Василев - бащата на Павел и Николета – двете замъкнати насила в Полша деца от дома им в Асеновград - екшън, излъчван на живо по телевизиите, който потресе цяла България. Намираме Тодор унил, отчаян. В думите му има много болка и горчилка. Съпругата му Барбара е ограничила всякакъв достъп на Павел и Николета с него. Момичето не иска да говори бащиния си език и не желае да има общо със семейството си в Асеновград, а Павелчо дори не говори по телефона с Тодор.
- Как се чувствате? Успяхте ли да осъществите връзка с децата и да ги чуете?
- Не съм добре, опитвам се да живея нормално, но не мога. Откакто майка им ги отведе в Полша, нямам нормална връзка с тях. На Свети Валентин им звъннах по телефона да им кажа, че ги обичам, но дъщеря ми Николета заяви, че не иска да има общо с мен и семейството ми, а синът ми Павел дори не ми го дадоха да говоря с него. Безсмислено е да коментирам. Никой не ми помага. Защо само да ме пишете по медиите?!... Няма справедливост в нашата страна! Вие знаете, вие следите моя случай - знаете какви борби водих - нито президент, нито правителство, нито съд ми обърна внимание. Във всяка нормална държава съдът защитава своите граждани. В българския обаче не се поинтересуваха за съдбата на двете ми деца, които имат нужда от мен, от баба си и дядо си и от родината си...
- Какво става в Полша? Някакви сведения от познати или от близки там нямате ли?
- Не знам какво става в Полша. Аз се опитвам да правя контакт с жена ми - майката на децата, но тя просто не отговаря. Крият се. Все едно съм й враг №1. Делата ги мотаят, какво правят - не знам. Знаете, сложиха ми 800 лева издръжка на децата, която с българската си заплата няма как да давам. Натрупал съм огромен дълг в Полша -
ако вляза там, ще ме арестуват
То това беше целта - да нямам никакъв достъп. Аз продължавам да питам как моите деца законно са влезли в Полша, като аз не съм давал разрешително. И българската държава разреши да ги отвлекат! И аз какво да направя?... Вече не знам на кого да се моля, за да мога да се виждам с Павел и Николета. Аз престъпник ли съм? Такива условия ми поставиха, за да виждам малките, че те са неизпълними. Децата са зомбирани, настроени срещу мен и България.
- Как си обяснявате нехайството на нашия съд?
- Мръсници са! Единственото нещо, което си мисля, че са взели пари, за да работят в полза на Барбара. Та тя е алкохоличка - как ще й дадат да се грижи за децата!? Тя се лекуваше, но не се е излекувала, знам от познати. Аз не съм там, за да видя, но така чувам. Но знам, че един алкохолик винаги си остава така.
- Какво стана с българския консул, който следеше делата и поддържаше връзка с теб?
- Нищо не прави и той. Николай Иванчев се казва, не срещнах никаква подкрепа от него.
- Все пак кажете за децата - абсолютно ли никаква връзка нямате с тях?
- Павел е еничар, чист еничар
от ония, дето сте гледали по филмите. Много злоба има в него, насадена от роднините му в Полша. Николета и тя е като омагьосана.
- Ясно е, че децата няма да дойдат да живеят в България, но според вас има ли някакъв шанс да се разберете с майката и те да си идват поне през ваканциите?
- Не вярвам, че това ще стане. Толкова е елементарно. Тези деца имат двама родители. Но Барбара не разбира това. Доволен ще съм те да си идват в България. Но тя не разбира. Има подкрепата на техния съд, а аз нямам такава от нашия. Тя казва да платя издръжката и евентуално да ходя там да ги виждам. Това е невъзможно! Предстои делото за развод между мен и нея. Не се знае кога. Децата са с привременна мярка при нея. Ясно е на кого ще бъдат присъдени. Ако съдът е справедлив, трябва да присъди някаква нормална издръжка и малките да си идват в Асеновград. Но това няма да стане...
- Как са родителите ви?
- Не са добре. Сполетя ги смъртта на моя племенница и тяхна внучка. Плачат, искат да чуят и видят Николетка и Павелчо. Трагедия. Какво повече да кажа?
- А вие сега как живеете?
- Работя и чакам деня, в който децата ще осъзнаят, че имат и друга родина освен Полша. Чакам да навършат пълнолетие и да не са напълно зависими от майка си, за да могат да си идват. Сега Барбара нахъсва децата само да искат от мен, но не ми дава да ги видя. В редките случаи, когато се чуваме все пак, те искат от мен колело, лаптоп. С удоволствие ще им ги купя, но когато си дойдат в България. До тогава само ще ги сънувам всяка нощ и ще мечтая да ги прегърна и целуна.
Красимира ГЕШЕВА
