Осигуряването на европари за земеделците за периода 2014 - 2020 г. ще е една от основните грижи на новия аграрен министър проф. Иван Станков. Какво още предстои и кои ще са препъникамъните в работата му попитахме новия земеделец номер едно на републиката.
<strong>- Проф. Станков, как мина първият ден като министър?</strong><br /> <br /> - Първият ден беше изключително динамичен. Първо приех министерството от д-р Мирослав Найденов. Той ме представи на всички директори на дирекции, на агенции, на всички служби към земеделското министерство. Направихме ползотворна среща с тях, начертахме някои от най-важните задачи. Поисках отчет от всички за това какво е било заложено и какво е изпълнено до момента по плана за годината, както и информация за предстоящите задачи, за да мога аз да изготвя в най-общи линии нашата програма за този кратък период от време.<br /> <br /> <strong>- Влизате с летящ старт в политиката - още на 18 март трябва да защитавате интересите на нашите фермери в Брюксел. Ще се справите ли?<br /> </strong><br /> - Точно такава е преподавателската ми работа. Преподавам дисциплината животновъдство, но и производствен мениджмънт. Това предполага точно познаването на всички документи, всичко това, което се случва в Европейския съюз и България в частта селско стопанство с приоритет върху животновъдството. Всички тези неща винаги са били в моето полезрение.<br /> <br /> <strong>- Кои очаквате да са препъникамъните във вашата работа като министър?</strong><br /> <br /> - Много препъникамъни има, но се надявам и на помощта на заместниците си, които предполагам, че ще бъдат утвърдени в следващите дни, на директорите на дирекции, на областните дирекции по земеделие, на неправителствените организации, асоциации, съюзи, които ще събера другата седмица. Надявам се с общи усилия да преодоляваме проблемите. Сериозен препъникамък би било, ако не ни бъдат възстановени 81 млн. лв. европейски пари и по този начин ще имаме проблем да се разплатим с някои сектори.<br /> <br /> <a id="fck_paste_padding" style="font-size: 12px;"><strong></strong></a><a id="fck_paste_padding" style="font-size: 12px;"><strong>- Какви са най-важните моменти, които ще защитите пред Брюксел?</strong><br /> </a><br /> - Смятам, че тази година, с изключение на тези 81 млн. лв., други пробойни няма да има. Смятам, че с всички останали ще можем да се разплатим, още повече, че голямата част от разплащанията вече са направени. Въпросът е какво ще договаряме и ще защитим за следващите години предвид новия програмен период 2014 - 2020 г. Това е нещото, върху което трябва да работим и за което аз трябва да си изясня още някои неща. До ден се надявам, това да се случи и да имам пълна яснота.<br /> <br /> <strong>- Като човек, който отдавна наблюдава процесите в селското стопанство, можете ли да направите &quot;снимка&quot; на състоянието на сектора в момента?<br /> </strong><br /> - Точно заради това се съгласих да стана министър. Не от кой знае какво желание да се занимавам с тези неща. Но ми омръзна да пиша, да работя, да говоря по някои от проблемите, особено за нашето животновъдство, без ефект. Много е тежко състоянието на нашето аграрно производство. Това, което е направено като приоритет, което се развива успешно на този етап, е зърненото производство. Нещата са донякъде добре решени в лозарството, но без да бъдат покрити тези нормативи, които са дадени от Европейския съюз. <br /> <br /> Но в зеленчукопроизводството, в овощарството, нещата са трагични. Виждате, ние внасяме от Турция, от Македония, българските домати, които знаем, че са изключително вкусни, вече са внасят отвън. Това е нещо, за което трябва да направим стратегии, поне да ги разработим и да търсим достатъчно финансиране на тези т.нар. проблемни производства. Донякъде са решени проблемите в млечното говедовъдство, но недобре стоят нещата в месодайното. <br /> <br /> В планинските райони, където проблемите са най-големи, трябва да развием и млечното - с планинските породи с подобреното родопско говедо, но и месодайното говедовъдство. Донякъде има светлинка в тунела, но има още много проблеми, за които трябва да имаме също стратегия. Изключително тежко е състоянието на овцевъдството. Броят на овцете продължава да намалява. През всички тези 24 години от 7 - 8 млн. сега има 1,5 млн. овце. <br /> <br /> Генофондът е лош и трябва да се възстанови. При говедовъдството, козевъдството, свиневъдството, положението е подобно - броят на животните е намалял. А отгоре на всичко това ние внасяме мляко и някои млечни продукти отвън. Месните продукти също - особено червените меса. Около половината от това, което е нужно за нашата преработвателна промишленост, ние го внасяме отвън. <br /> <br /> Тук малко каруцата е сложена пред коня. Създадоха се производствени мощности, мандри, одобриха се проекти от Европейския съюз, дадоха се разрешителни за работа, а я няма суровината. А и това, което произвеждаме, не всичко е качествено. Квотата за преработка на мляко не може да се изпълни. Такава е картината, страшна е.<br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че за два-три месеца можете да промените тази картина към по-добро?</strong><br /> <br /> - Възпроизводственият процес в селското стопанство е дълъг. Ясно е, че за два-три месеца не можем да променим съществено нещата. Но можем да разработим някои важни постановки, да се опитаме да ги защитим пред Европейския съюз. Имаме незащитени производства, имаме незащитени продукти, които са традиционни за България. И това ще се помъчим да направим с цената на всичко, с много усилия, ще се използват всички възможности, защото ситуацията в Европейския съюз предполага това - разработва се новата програма 2014 - 2020 г.<br /> <br /> Сега е времето за тези неща и ние не бива да изтърваваме този период. Така че през тези два-три месеца може да се направи това - да се създадат предпоставки следващото правителство да продължи с тези дейности и нещата да тръгнат напред. Ние сме затънали в блатото и продължаваме да затъваме. Нужна е промяна.<br /> <br /> <strong>- Кои са уязвимите производства и продукти, които ще защитавате пред Брюксел?</strong><br /> <br /> - Имаме български традиционни производства на млечни, месни продукти, напитки, знаете, че те не са защитени в Европейския съюз. Това се отнася и за вината, и за високоалкохолните напитки. Някои наши традиционни храни са присвоени от съседни страни. Ракията също е един такъв продукт.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли дали оценка за работата на предшественика си Мирослав Найденов?</strong><br /> <br /> - Аз съм се заклел да не давам оценки и да не говоря за миналото, а само за бъдещето. Мисля, че доста неща се свършиха, има някаква основа, но има и много неща, които трябва да се свършат тепърва. Много от структурите в министерството, бях приятно впечатлен, са започнали да работят на други обороти, влезли са в курса. Въвеждането на стандарти за храните също беше добра стъпка, но важното е да се спазват. Важно е да има дисциплина, култура, нещата, които ние не сме научени да се спазват. Трябват и съответни санкции на тези, които нарушават. И това, което се установи за наличие на конско месо в наши колбаси - ще бъдат наложени строги санкции. Говорихме с директора на Българската агенция по безопасност на храните д-р Йордан Войнов, че глобите ще са около 10 000 лв.<br /> <br /> <strong>- Избрахте ли си заместници?</strong><br /> <br /> - Аз предложих само един от моите заместници и това е Цветан Димитров. Предложих го, защото трябва да има приемственост. Другият от заместниците ще бъде нов, но тепърва ще решим кой ще е той. Все още нямам име, но проучвам и търся подходящия човек.<br /> <br /> <strong>- Можете ли да дадете някаква формула за печеливше земеделие?</strong><br /> <br /> - Формулата е прецизна работа, повишаване на производствените мощности, използване на природния ресурс. Имаме огромен естествен природен ресурс, който ние не използваме ефективно - пасища, земя. Зърненото производство ще бъде приоритет и ние ще продължаваме да го подкрепяме и в бъдеще. Нека не се страхуват зърнопроизводителите, че ще им бъдат отнети някои привилегии. Но зърненото производство в момента не носи нужната добавена стойност. Така че ще има някакви корекции, така че формулата ще бъде максимално използване на възможностите. <br /> <br /> Например зърнопроизводителите могат да отглеждат и животни. По този начин можем да повишим обема на животните и да дойде по-голямото производство. И другото е - качество, качество, качество. Трябва да имаме качествени продукти, защото не можем да излизаме на европейския и на външните пазари с некачествени продукти. /БЛИЦ<br />