Внукът на убития дисидент Георги Заркин също тормозен от дългата ръка на ДС

Лъчезар Заркин е силно уплашен за живота на сина си

https://blitz.bg/obshtestvo/vnukat-na-ubitiya-disident-georgi-zarkin-sashto-tormozen-ot-dalgata-raka-na-ds_news188075.html Blitz.bg

Самоковската фамилия Заркин повече от половин век страда от репресиите на бившия комунистически режим. Драмата им започва още в първите дни след 9 септември, когато земеделецът Атанас Заркин, заедно с още 68 души от Самоков, е хвърлен от 138-метровата пропаст от Черната скала над Боровец. Днес на мястото има почетен знак.

Синът му е известният писател и журналист Георги Заркин. Той влиза в затвора през 1966 година. Той е журналист във в-к “Земеделско знаме”, но на 6 пъти пише позиви срещу режима на Тодор Живков. Първоначално е осъден на 6 години, но присъдата му постоянно е увеличавана. Лежи в различни затвори, а неговите мъчители директно му заявяват, че ще лежи докато те са на власт.

В затвора писателят е изтезаван психически и физически. Според сина му Лъчезар Заркин, следователят Петър Бъчваров лично рисувал с нож петолъчки по гърба и по ръцете на затворника. Въпреки това духът му не е сломен. Той пише протестен апел срещу нахлуването на войски на Варшавския договор в Чехословакия, пише писма до Тодор Живков, оглавява протестна стачка. Успява да напише и да изнесе от затвора 20 сборника със стихотворения, разкази, детски приказки, роман и др.

Международната писателска общност научава за съдбата на Заркин. Затова и службите много се притесняват от предстоящия през септември 1977 година форум на писателите, тъй като, ако Заркин бъде потърсен от колегите си, страната ни много ще се изложи. Затова се налага той да бъде ликвидиран.

Според Лъчезар Заркин, няколко са основните виновници за смъртта на баща му. Заместник-министърът на вътрешните работи саморъчно утвърждава резолюцията за убийството, като пише: “Гад! Да бъде унищожен”. Потвърждение се получава и от ген. Георги Кръстев от военното контраразузнаване. Убийството е извършено в Пазарджишкия затвор, където предния ден пристига полковникът от ДС Атанас Ценов. Началникът на затвора Ангел Топкаров седи в коридора, докато се извършва престъплението.

За последните мигове на баща си Лъчезар Заркин разказва пред “168 часа”. В 5 ч. сутринта на 8 август 1977 година в килията на писателя влизат двама надзиратели от затвора и двама затворници. Те го пребили с дебели маркучи и го задушили. След това откарват тялото при патоанатом, който издава фалшив смъртен акт. Медикът, обаче, запазва проби от тялото на жертвата, с помощта на които 15 години по-късно синът му доказва, че той е бил убит. Целият акт по ликвидацията е поверен на 5-ти отдел на 6-то управление на ДС.

През 1990 година Лъчезар Завежда дело срещу убийците на баща си. По различно време докато тече процесът умират Григор Шопов, Атанас Ценов. Следователят Петър Бъчваров е жив и досега. Според Лъчезар Заркин, той стои зад системния тормоз, упражняван над сина му Георги.

Трима полицаи от Самоков бият Георги и никой не може да ги спре. Според бащата, те действат в съюз с местни бандити. Жалбите му водят до това, че тримата получават предупреждения, но тормозът на спира. Те привикват Георги в полицията, бият го, а след това отвън го причакват и бандитите. Спират го с колата всяка седмица и му я вземат.

“Действащ офицер от МВР, съвместно с наркопласьорите, организира преследване на моя син. Арестуват го безпричинно. После излиза от полицията, но отвън го чакат бандитите. След всяко оплакване срещу престъпните извършители следва нов тормоз, още по-голям”, разказва бащата.

“Уж ги предупреждават, но не им правят нищо. Въпреки че срещу тях има заведени дела за пребити деца, обикалят с ножове, с боксове – все едно градът е техен”, добавя той. Мислел да подаде жалба до министъра на вътрешните работи, но промените в правителството го спрели. Той се обръща към медиите, защото вече има заплахи за убийството на сина му.

Самият Лъчезар е без работа от 12 години. Успява да завърши две висши образования въпреки досието на баща си. Но заради публикуването на две документални книги, описващи политическите убийства след 9 септември, няма работа за него в Самоков.

Сега той има две каузи – да опази живота на сина си и да разкаже повече за баща си, защото според него младите в България не знаят достатъчно за комунизма у нас. Прави го не за отмъщение, а просто за да извади истината наяве.
 
Коментирай