Лидерът "Атака" Волен Сидеров, който за да се изкара пак първа опозиционна писта, днес разви тезата, че новият премиер Марин Райков бил виновник за либийската сага с нашите медицински сестри. “Райков забави всичко. После режимът на Кадафи се изгаври с нашите медицински сестри." , обяви Сидеров, изпадайки изненадващо в пълна амнезия за бездействие на тогавашния премиер Иван Костов. Който изрече и кобната реплика "Ами ако са виновни?" и така предреши до голяма степен съдбата на медицинските сестри. Ето каква е хронологията на събитията тогава.
Драмата с българските медсестри в Либия можеше изобщо да не се случи. В най-важния момент първите ни държавници не са реагирали адекватно. На тогавашния премиер Иван Костов е уредена визита в Либия през 1999 година. Посещението е подготвено и предложено от екип на външното министерство. Темите на евентуалната среща на Костов с либийския лидер Муамар Кадафи са били в следния ред: чуждестранните вземания на Триполи, въпросът за арестуваните български медици, нефтените концесии и задълженията по фирмените кредити, се отбелязва в раследване на <a href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-18&amp;article=171981">&quot;Стандарт&quot;</a> преди 7 години.<br /> <br /> Това става ясно от докладна записка на външния министър Надежда Михайлова до премиера Костов с дата 8 октомври 1999 г. От нея ясно си личи, че българо-либийските отношения в този решителен за задържането и обвинението момент са се движели от зам. външния министър Марин Райков. В докладната Михайлова пише: &quot;На 16 юни 1999 г. заместник-министърът на външните работи г-н Марин Райков е провел разговор с полк. Муамар Кадафи, като е изразил очакването на нашата страна за хуманно отношение към задържаните българи&quot; и &quot;предоставяне на адвокатска защита в случай, че се стигне до съдебен процес срещу задържаните българи&quot;.<br /> В доклада на Михайлова се споменават указания към новоназначения посланик в Триполи да настоява пред либийския външен министър за &quot;осигуряване периодични срещи със задържаните&quot; и &quot;категорично ускоряване на разследването&quot;.<br /> <br /> От документа става ясно, че екипът на Михайлова е предложил да осъществи спешна визита на Костов в Либия, където да се работи по въпроса с българските медици. Същото предложение е имало и към президента Стоянов. Висши дипломати твърдят, че срещата е можела да се организира официално само на ниво премиер или президент, защото Кадафи не би се срещнал с ниво външен министър, още повече че по това време в България дипломат номер 1 е жена. По това време българо-либийските отношения не са в остра фаза, още няма обвинение към задържаните българи и случаят явно е бил силно подценен от премиера и президента.<br /> <br /> Докладната записка завършва с директно предложение за визита от страна на Михайлова към Костов, което звучи така: &quot;С оглед на гореизложеното смятам, че решенето за евентуално ваше посещение в Либия трябва да бъде взето във основа на оценката на резултатите от сесията СКИПТТС, за развитието на проблема със задържаните медици и за шансовете една Ваша визита да доведе до реален напредък по горепосочените най-важни въпроси в двустранен план.&quot;<br /> <br /> СКИПТТС означава &quot;смесена комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество&quot;. Документът показва, че на този етап от управлението на правителството на Костов случаят с българските медици не е изваден от общия контекст на смесената комисия. Заключителното предложение обаче на външния министър за посещение на премиера Костов в Либия набляга именно на тази част - проблемите с българските медици.<br /> <br /> Интересно е развитието на този документ: той е парафиран от Костов с гриф &quot;съгласен&quot;, датата е 13 октомври 1999 г. Добавен е послепис: &quot;Д. Гяуров да се запознае с тази докладна записка!&quot; Разузнаването на българската страна явно се е информирало по това време само от официални канали и се е налагало препратка от премиера към шефа на разузнаването, а потокът на информация би трябвало да е в обратна посока. Целият документ съдържа поредното доказателство за късната офанзива, която беше предприета по случая с българските медици. <br /> <br /> В края на 1999 година Костов е съгласен принципно с настояването на външното министерство за визита в Триполи, но на практика не предприема никакви действия за среща с Кадафи. Ето как е пропуснат моментът за решително действие, което по-късно много български политици предприемаха, но вече твърде късно и безрезултатно. Те посетиха Либия и разговаряха за съдбата на медиците, но вече бе задвижена машината на либийското правосъдие. Това, което направиха правителствата след Костов, само доказа, че среща с Кадафи е можела да даде резултати, но само ако е била проведена навреме - в досъдебната фаза на производството срещу медсестрите ни. Остава въпросът защо Костов не отиде в Либия, при положение че е имало достатъчно поводи и предложения за това. <br /> <br /> Същият въпрос трябва да бъде зададен и на президента Стоянов. В решителната фаза, когато случаят се е нуждаел от тотална дипломатическа офанзива за освобождаване на българките преди предявяването на обвинение, двамата най-големи в държавата не са предприели никакви действия. Дори напротив - изчаквали са да видят как ще се развие случаят и са предавали информацията на разузнаването, прехвърляйки горещия картоф.<br />