На 13 март 1988 г. е открит за експлоатация най-дългият железопътен тунел в света, свързващ японските острови Хоншу и Хокайдо под пролива Цугаро. Строителството му започва на 28 септември 1971 г.
Тунелът Сейкан е прокопан на 100 м. под дъното на морето, което е дълбоко 140 м. Дължината му е 53,85 км, от които само 23,3 км са под дъното на морето. Двата му края са средно по около 15 км извън морето, което е наложено от сложния насечен релеф, създаващ големи затруднения за изграждане на надземните гари и комуникациите до тях.
Свързването на островите Хоншу и Хокайдо е обмисляно още в периода Тайшо (1912-1925 г.), но сериозните проучвания започват през 1946 г. поради загубените отвъдморски територии след края на Втората световна война и необходимостта да се настанят завръщащите се в страната.
През 1954 г. пет ферибота, сред които е и "Тоя Мару", потъват в пролива Цугару по време на тайфун като загиват 1430 пасажери. На следващата година Японските национални железници (JNR) ускоряват проучванията за тунел.
Пробните прокопавания започват през 1961 г. През 1964 г. е създадена корпорацията, която е инвеститор, основен строител и собственик на тунела.
Разрезът на съоръжението показва структура, от която се вижда, че са прокопани общо над 160 км тунели:
• (1) основна тръба с ширина 11 м имаща форма на подкова, по която преминават два насрещни коловоза;
• (2) аварийна и сервизна тръба - намираща се на около 30 м от основната тръба, с диаметър 4-5 м;
• (3) управляващ (пилотен) тунел с ширина 3-5 м, намиращ се между основната и сервизната тръба, но на малко по-голяма дълбочина;
• (4) около 90 броя свързващи галерии - разположени са на разстояние една от друга на около 600 м и свързващи основната и сервизната тръба на тунела.
Изключително прецизното прокопаване и свързване на плетеницата от тунели е впечатляващо. Но тъй като вулканичната скала по трасето се оказва неподходяща за прокопаване на тунел с роторната фреза, голяма част от скалите са разрушени с динамит.
По трасето са изградени и две станции (Йошиока-Каитей и Тапи-Каитей), които на практика са музейни зали и представят на посетителите историята на строителството на тунела и особеностите на неговото функциониране.
На 27 януари 1983 г. двата острова са свързани с основната тръба на тунела. Строителството обаче продължава до 1988 г. с довършителни работи по трите тунела и свързващите галерии, в които са изградени различни комуникации и системи.
/По материали в интернет/
