В болниците ще ни приемат с чаршафи от вкъщи и лекарства, купени за наша сметка от близката аптека. До тази ситуация може да се стигне, ако Националната здравноосигурителна каса продължи да бави плащанията на болниците, предупредиха директори на здравни заведения. Причината е, че лечебните заведения трябва да се издължават на доставчиците на лекарства, консумативи, както и за тези за отопление, електричество и вода, максимум до 60 дни след доставките.
В противен случай те ще отнасят драконовски лихви. Здравната каса обаче им привежда средствата със закъснение, припомниха мениджъри на лечебни заведения. Това може да ги накара да пестят от някои дейности, като пране, например. 450 млн. лева са дълговете на лечебните заведения към момента, съобщи д-р Димитър Димитров – директор на Университетската болница „Св. Анна” в София, който е и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването.
По данни на Министерството на финансите към края на февруари просрочените им задължения възлизат на 148 млн. лева. Най-големи са дълговете на големите университетски болници, както и на специализираните, които поемат патологиите и най-тежките диагнози в страната, показва още справката. Парите ни се привеждат мъчително. Районните каси не искат да приемат отчетите на болниците за февруари, според които трябва да ни платят за лекувани болни, с оправданието, че нямат нареждане от Националната здравноосигурителна каса по коя методика трябва да ни се плаща – по новата, по старата или по още по-новата. Това поясни д-р Димитър Димитров.
В същото време ние спасяваме хора, това е гавра с човешкия живот и със смъртта. Тези хора от касата си измислят правила, въртят се около себе си. Не е изключено контрагентите да откажат да ни доставят скъпоструващи лекарства, ако не си ги плащаме навреме, допълни той. По думите му това залага капан в българското здравеопазване и води до реална опасност за лечението на българските граждани.
Новата методика, по която НЗОК плащаше до скоро на лечебните заведения, бе изчисляване на разходите по клинични пътеки за всеки преминал болен, но с лимит. Например в болница „Св. Анна” за три месеца лекарите имат право да лекуват само един човек в кома.
Старата методика, която бе в сила до края на 2012-а, позволяваше на лечебните заведения да пренасочват вътрешно средства от едни към други клинични пътеки.
Например, ако в месеца едно лечебно заведение има повече кардиологични операции, но по-малко пациенти с нефрологични проблеми, пренасочваше от средствата, предвидени за тях към тези, диагнози, които са в повече. Най-новата методика, която предвижда касата, е лимитите по клинични пътеки да се запазят, като се позволява превеждането им до 5 на сто. За всеки случай над предвиденото шефовете им обаче трябва да искат разрешение от Надзорния съвет на касата.
Европейското изискване издължаването към фирми за доставки да става в рамките на 60 дни, което залегна и в нашия Търговски закон, най-сетне ще въведе ред в системата. Това е начинът, по който Здравната каса ще бъде принудена да плаща на болниците навреме, коментира за „Монитор” председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.
Ако тя продължи да забавя сумите на лечебните заведения, от това ще пострадат пациентите, тъй като е напълно възможно лекарите да насърчават избора на екип срещу заплащане, допълни той. Д-р Хасърджиев не изключи и възможността клиниките да наложат куп изисквания към пациентите, преди да ги хоспитализират, като например да си купуват някои медикаменти за собствена сметка. /БЛИЦ
