Днес Българската православна църква почита паметта на Свети Софроний Врачански. Той е родом от Котел, с мирско име Стойко. Сам описал живота си в книгата “Житие и страдания грешнаго Софрония”. Учител, станал свещеник, страдал от турците. Овдовял, приел монашество, брат на Къпинския манастир, Великотърновско, с име Софроний - възведен епископ Врачански.
Преследван, отива в Румъния. С дара на предвиждане, в 1812 година издал позив до сънародниците си да посрещнат руските войски радушно, защото чрез тяхното оръжие България може да се освободи от “турското варварско мъчителство”. Починал в Румъния през 1813 година.
Той е известен и като първия преписвач на епохалния труд на Паисий Хилендарски – “История славянобългарска”.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. “Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение, защото поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Пише и друг сборник – “Неделное евангелское толкование“. “Житие и страдания грешнаго Софрония“ и “Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Неизвестна е датата на смъртта на Софроний - датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.
