Какви са очакванията към служебния кабинет? Какво трябва и може да свърши той? Има ли опасност кризата да се задълбочи? На всички тези въпроси потърсихме отговор от Иван Нейков, бивш министър на труда в правителството на Иван Костов и служебен министър в кабинета на Стефан Софиянски. Интервю на в. “Стандарт”.
<strong>Г-н Нейков, какви са големите рискове пред служебния кабинет?<br /> </strong><br /> - Няма да има почивни дни за министрите в този кабинет. Той ще има около 60 дни живот и те трябва да ги минат на един дъх. Като махнем основната задача - провеждането на изборите - с най-големи очаквания ще бъде натоварена социалната сфера. Да му мисли министърът на труда и социалната политика, защото от него ще се иска всичко - работа, доходи, увеличаване на пенсии, нов стандарт на живот. А за 60 дни това няма как да се постигне. Но в същото време не значи, че той трябва да стои със скръстени ръце. Има много неща, които може да се започнат. Първо, да се направи анализ на предложенията на протестиращите. А те са от &quot;Осанна&quot; до &quot;Разпни го&quot;. Но покрай многото плява има и хубаво зърно, което трябва да бъде подбрано.<br /> <br /> <strong>- Кои за вас са добри и реално осъществими искания?</strong><br /> <br /> - Има много потенциал в създаването на нов механизъм във формирането на минималната работна заплата. Сега по-скоро липсва механизъм - една сума стои и я увеличаваме, ей така, гледайки в тавана, без да има обвръзка между размера й и труда. Оттук трябва да се тръгне - да се създаде обоснован икономически модел за минималната заплата, защото ние през годините я превърнахме в социална помощ.<br /> <br /> <strong>- В началото на тази година се появи такъв проект на социалния министър Тотю Младенов, но той не беше харесан от финансовия министър Симеон Дянков.<br /> </strong><br /> - Затова пък хората не харесаха финансовия министър накрая. Би могъл този проект да се върне обратно на масата на преговорите и да се започне да се работи по него.<br /> <br /> <strong>- Той ще доведе ли до вдигането на минималната заплата?</strong><br /> <br /> - Целта не е само да бъде вдигната минималната заплата. Целта е много по-голяма - да бъде изработен механизъм, с който да има логика в размера на минималната заплата. Това, което изкара хората на улицата, не е сметката за тока. Това беше последица, беше фитилът. Големият проблем е, че в България расте броят на работещите бедни. Защото у нас няма никаква гаранция, че като имаш работа, няма да си беден и ще можеш да си плащаш сметките. Затова трябва да се тръгне от модел на формиране на минималната заплата, който максимум до две години трябва да доведе дотам, че работещият на минимална работна заплата да може да покрива елементарните си разходи за живот. В момента тази опция я няма.<br /> <br /> <strong>- Каква трябва да е тази сума, за да може да се покриват елементарните разходи за живот?</strong><br /> <br /> - Не бива сега да се започва с цифрата. Иначе се връщаме на същото положение, в което сме сега, т.е. да викаме &quot;Дай ми пари, защото не ми стигат&quot;, вместо &quot;Дай ми пари, защото съм ги изработил&quot;. Затова говорим за друг модел и не бива сега да се излиза с конкретна цифра.<br /> <br /> <strong>- Как моделът за определяне на минималното възнаграждение ще се отрази на другите заплати?</strong><br /> <br /> - Моделът за формиране на доходите не е само за минималната заплата. Следващата стъпка, която също може да се започне от служебния кабинет, е връзка между цената на труда и квалификацията на работниците. В момента в България няма такава връзка, т.е. хората са демотивирани да се квалифицират. Моделът трябва да е друг: &quot;Аз искам по-висока цена за моя труд, защото имам едва, две, три квалификации.&quot; И работодателят, който иска висококвалифициран работник, трябва да знае, че той ще му струва толкова и толкова. Това е бяло петно в политиката по доходите.<br /> <br /> <strong>- Законодателно ли трябва да се запълни това бяло петно?</strong><br /> <br /> - За мен, да. Може и по пазарен път, може и по логиката на доброто управление. Но според мен е необходима и намеса на държавата в изграждането на модела. След това тя ще трябва да се оттегли и да остави работниците и работодателите сами.<br /> <br /> Следващата задача на служебния кабинет пак е свързана с доходите. Дефицитът, който натрупа България по отношение на капацитета на работната сила, става опасно голям. Голяма част от работната сила е неконкурентна и от тази гледна точка отново трябва да има подкрепа и намеса от държавата за създаване на всеобхватна, национална система за квалификация на хората. <br /> <br /> Трябва да се създаде механизъм, с който всеки българин в трудоспособна възраст на 5 години да минава през тази система за поддържане и повишаване на квалификацията. Това трябва да му осигурява по-висока цена на труда. Тази система трябва да бъде устойчиво наложена. Защото непрекъснато расте броят на младите хора, които отпадат от училище и после никой не ги иска на работа.&nbsp;Докато работодателите през цялото време настояват да внасят квалифицирани работници, защото не можели да ги намерят в България. Другият голям проблем е ниският капацитет на работодателите. <br /> <br /> В огромната си част нашите предприемачи не са готови за тези отговорности. Според статистиката голяма част от фирмите у нас са с по-малко от 10 работници. Което означава, че в огромната си част днешните работодатели са довчерашни работници. Може да е бил добър работник, но това не означава, че от него става добър работодател и мениджър. И тук е голямата роля на работодателските организации.<br /> <br /> <strong>- Стъпките, които очертахте, повече звучат като политика за следващите управляващи, а не като задачи на служебния кабинет.</strong><br /> <br /> - Да, но може да се сложат добри основи от служебния кабинет, за да се случи това по-нататък. Голямата част от тези неща трябва да бъдат направени от правителството, не от парламента. Големият дефицит е в диалога. Това, че се срещахме с хората, прегръщахме ги и режехме лентите, не беше диалог. Те затова излязоха на улицата, защото никой не искаше да ги чуе. Затова служебният социален министър може да си даде сметка, че не може да довърши това, което започва, но трябва да го започне. А пък ако иска да остане и след това като министър в устойчиво правителство, още повече трябва да започне тези големи промени.<br /> <br /> <strong>- Имате ли опасения, че кризата вместо да се овладее, може да се задълбочи още повече?</strong><br /> <br /> - Има риск, ако служебното правителство си каже: &quot;Нямаме време, ние сме за малко, не искайте от нас нищо.&quot; Ако така тръгнат, може да се стигне до още по-голяма криза. Но ако имат други намерения и други амбиции, може много неща да се направят.<br /> <br /> <br /> <strong>- Как гледате на левия завой на Бойко Борисов, който обяви, че политиката на ГЕРБ оттук нататък ще бъде насочена към доходите и заетостта?<br /> </strong><br /> - Българинът мисли с една част от анатомията си, на която седи. И като седиш на стол на управляващ - приказваш едно. Като седнеш на стола на опозицията, защото явно сегашното правителство вече седи на този стол, почваш да приказваш друго. В продължение на 3 години и половина всички експерти се опитвахме да обясним на правителството, че това, което прави, ще го доведе до ей това положение. Тогава имаше едни бог и той беше Симеон Дянков.<br /> <br /> Видяхме какво стана. Въобще не вярвам, че тези приказки на Бойко Борисов са израз на политика. За мен това са приказки под влиянието на исканията на протестиращите. Повечето от управляващите, сигурен съм, че си мислят: &quot;Защо не им дадохме някой лев повече отгоре, сега щяха да си стоят вкъщи.&quot; Което е много тъжно, защото проблемът е много по-голям. И не съм сигурен, че въобще е осъзнат този проблем.<br /> <br /> <strong>- Смятате ли, че промяна на целия политически модел, както искат протестиращите, ще доведе до промяна на живота ни?</strong><br /> <br /> - Не смятам, че това е големият проблем на българския работник и работодател, на пазара на труда. Ако ще от 200 депутатите да станат 20 и да ги избираме насред площада очи в очи, от това няма да се промени нито икономиката на България, нито пазарът на труда. Проблемите не са в модела на избирателната система. А в това, че търсим бързи и лесни решения. Ние смятаме, че като имаме пари в бюджета, всичко е ОК. Това ме тревожи. Отново залитаме по послания от типа &quot;Аз знам как да ви оправя&quot;. И сме готови пак сега да си дадем на някой месия доверието. За трети път се опитваме така да решим нещата и не става. /БЛИЦ<br />