Бившият съветник по национална сигурност на експрезидента Георги Първанов Николай Слатински беше може би единственият от двайсетината му секретари без досие в ДС и единственият, който не се намърда на топло място след оставката си. Днес Слатински се вайка и кае, че е употребен като синя брошка върху червения костюм на Първанов и в типичния си донкихотовски стил коментира за „ШОУ” последните събития в България.
- Как би действал един Георги Първанов на мястото на Росен Плевнелиев? Има ли последният потенциал да овладее поне донякъде нещата?
- Първанов е с една галактика по-изпечен политически играч от Плевнелиев. Но едва ли би намерил печелившата формула. Единствено, понеже е абсолютен задкулисен и непрозрачен политически олигарх, не би правил такива очевидни грешки, граничещи с глупости, които за нула време сътвори Плевнелиев.
По-важният проблем обаче е, че Първанов направи избора, който сега прави и Плевнелиев. Изборът е между две Българии – тази на олигархическото задкулисие, бранещо статуквото, и тази, която не приема това хищно и несправедливо статукво като неподлежаща на обжалване присъда. Е, изборът на Първанов бе първата България. С този избор той мина завинаги в запаса на политиката. А с този обществен съвет, който Плевнелиев си надроби, става ясно, че той също прави подобен избор - избра да бъде на страната на първите,
на ултрабогаташите от затворените родни квартали
и с чуждестранните подобни недвижими собствености на Ривиерата, Канарските острови, Гърция и т.н. Вероятно, защото самият той в личния си живот е такъв... Но да си държавен глава с манталитета на богаташ егоист, ударил кьоравото - това е страшно за България!...
Първанов все пак имаше голям късмет да е единственият демократично избран президент в новата ни история, който не бе поставен на изпитание да назначава служебно правителство, затова и не го видяхме нито веднъж като мениджър на критична ситуация – това бе добре за България, добре и за него.
- Преди време изповядахте нещо от рода на това, че, откакто олигарсите са залюбили Първанов, важните проблеми на държавата са започнали да се решават задкулисно в ловните хижи или на кафе в президентството. Привикван бил дори премиерът, за да приема нарежданията на олигарси и президент. Бихте ли си позволили да илюстрирате по някакъв начин тези твърдения, ако не с имена, поне описателно с конкретни ситуации и моменти? Впрочем имате ли смелостта да назовете име на премиер, който е привикван в президентството, за да му се свеждат директиви?
- Моята теза, на базата на нещата, които съм виждал и над които съм разсъждавал, е, че правителството на Иван Костов, 1997-2001 г., бе правителство на приватизацията на собствеността – то извърши шокова, тотална, пълна и безвъзвратна приватизация на всяка цена и с цената на всичко. С това то изпълни главната задача на прехода. За да дойде това правителство на власт,
Георги Първанов предаде своята партия
Правителството на Симеон Сакскобургготски, 2001-2005 г., бе правителство на реконсолидацията на собствеността – то осъществи реконсолидация на собствеността в ръцете на малка прослойка олигарси, с което всъщност приключи преходът. С това правителство Георги Първанов работеше изключително успешно.
Правителството на Сергей Станишев, 2005-2009 г,. бе правителство на стабилизацията на статуквото – то направи максималното, за да се стабилизира и увековечи новото статукво. Така то направи прехода необратим. Това правителство бе конструирано и невидимо управлявано от Георги Първанов.
След всичко това правителството на Бойко Борисов, 2009-2013 г., нямаше как да бъде друго освен правителство на консумацията на статуквото. С това правителство Георги Първанов нямаше принципни различия, защото заедно с него отстояваха интересите на задкулисната олигархична прослойка (т.нар. „ловна дружинка”), с тази малка разлика, че вече залагането й беше на Бойко Борисов, докато Георги Първанов бе изтикан на заден план, пуснат от тази прослойка надолу по пързалката – пълноценно употребен и предостатъчно овъзмезден.
И именно редовите членове на БСП видяха, че някогашното момче от народа «с тоалетна в двора» се е превърнало в заможен политически олигарх и се отказаха от него, с което улесниха задачата на Сергей Станишев да го ликвидира политически.
- Какво мислите за твърденията на Яне Янев, че служебният кабинет ще бъде доминиран от кръга „Капитал”, а служебният премиер ще се казва Саша Безуханова? Наистина ли е толкова топла връзката между Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев?
- Аз имам едно строго и стриктно спазвано правило – да коментирам само рационални и нормални политически играчи и агенти. Бил съм в политиката, но не съм психо-полито-патолог на фашизоидности като специалистите Михайлови – Николай и Васил. Поради тази причина определен участък от политическия бостан не представлява за мен интерес. Иначе олигарсите могат да продължат да правят „оня списък” с възможни премиери, президентът може да продължи да изпитва тръпката на стратегически мениджър, но не вярвам чак в такава липса на здрав разум.
- Кой е вашият фаворит за служебен премиер?
- Нямам фаворит. Знам със сигурност едно – това няма да съм аз.
- Какво ще стане според вас с гражданските протести? Стои ли някой зад тях? Ще бъдат ли „опитомени” постепенно техните неформални лидери и структури, или този път сценарият на основните политически сили ще бъде нарушен?
- Аз съм оптимист за протестите. Ние не бива да ги оценяваме през призмата на 20-и век – че има някакви партии и потайни групи по интереси, които ги организират. Това са протести на 21-и век, на социалните мрежи, където има много повече стихийност, самоорганизация, сдружавания по хоризонтала. Да,
България се тресе и ще продължава да се тресе
Разбира се, надигналите са на протест хора могат и да не успеят. Но мениджърите, в кавички, на сегашните процеси искат да отиграят вълната от недоволства както обикновено - повърхностно, с леко разместване и размесване на столовете и креслата в рамките на стандртната ситуация и то така, че те, които са част от проблема, да бъдат част от (даже цялото) решение. Не изключвам, че могат да успеят. Все пак решението е в рамките на политиката, а те са изпечени до крайната степен на наглост и цинизъм политически играчи. Моята надежда е, че този път няма да им се отвори парашутът!
- Играят ли някаква роля олигарсите във всичко, което се случва в момента, и каква?
- Българското олигархическо задкулисие е изключително нагло и безнравствено, то от самото начало на въздигането си е готово да мине през трупа на България и нейното гражданско общество в името на своя интерес – а това е интерес на 1% от българите, не повече! България не случи не само на поробители и освободители, на тоталитарчици и демократи, тя не случи и на олигархични и организирани престъпници (не че предпоследните се отличават силно от последните). Олигарсите смятаха, че след правителството 2005-2009 г. държавата вече е конструирана и сглобена така, че те да могат да си консумират безнаказано щедростите на статуквото.
За целта бе нужно само стадото, т.е. народът, да си пасе тихо и покорно, да блее и да слуша чалга. Но сметките им излязоха криви! Номерът не мина! Защото младите в България се разбунтуваха! Как да не съм щастлив за младите хора и да не съм оптимист за тях!... Те объркаха сметките на олигарсите с тяхната колосална финасова мощ, с техните 99% медии, с репресивната сила на държавата и кротостта на падащите към социалното дъно българи...
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
