По православна линия ДС имаше много добър агентурен апарат. Като цяло нашата Църква не е била репресирана. БПЦ водеше проруска политика и в това отношение всички ги подкрепяхме. Това разказва Йордан Гюдуров, смятан за един от най-добрите вербовчици в Попския отдел на Държавна сигурност.
&ldquo;Когато видехме някой по-интелигентен човек с качества да се развие в структурата на Църквата, го привличахме. Спускахме задача да проучване на специализирания отдел. И, ако някой ни хареса, отивахме на оперативен контакт с него&rdquo;, разказва офицерът пред &ldquo;168 часа&rdquo;. <br /> <br /> &ldquo;Виждаме се на първа среща и го разхождам по какви ли не теми. На това му казвахме разузнавателна беседа или извличане на информация на тъмно&rdquo;, продължава Гюдуров.<br /> <br /> Ако &ldquo;обектът&rdquo; доказвал първоначално посочените си качества, се преминавало към предложение за вербовка. &ldquo;Тогава му разкриваме, че сме от Държавна сигурност. Казваме, че разчитаме на хора като него, които са прогресивни, че го чака голяма перспектива и т.н.&rdquo;, допълва старият вербовчик.<br /> <br /> Спомня си обаче, че двама от набелязаните не се поддали на обработка. Един от тях бил Христофор Събев. <br /> <br /> &ldquo;Вербовките се осъществяваха на три принципа. Първият бе на основа на компроматен материал. Вторият бе на основата на материална зависимост. Третият, който нашето поколение масово практикуваше, бе на идейно-политически или на идейно-патриотична основа. Аз съм вербувал само на тази основа. Никога не съм си позволявал да използвам срещу някого компрометиращи данни, за да го принудя да сътрудничи&rdquo;, твърди Йордан Гюдуров. <br /> <br />