19.2.1861 г: Император Александър ІІ отменя крепостничеството и е наречен „Освободител”

Отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната, е сърцевината на реформите на император Александър ІІ, целящи либерализация на стопанския и обществен живот.<br /> <br /> <strong>Възникване на крепостното право</strong><br /> <br /> Крепостното право е висша форма на непълна собственост на феодала върху селянина, основана на закрепостяването му към земята на феодала (болярина, помешчика, манастира и др.) или на феодалната държава в случаите, когато липсва частен собственик на земята или селските общини имат задължения към държавата.<br /> <br /> Руските историци не са в състояние да определят кога и как се заражда крепостничеството в Русия. Повечето от тях подкрепят мнението, че крепостното право се е формирало в резултат на последователното издаване на серия от укази, които ограничават, а след това на практика отменят правото на свободно преминаване от един феодал към друг.<br /> <br /> Известно е, че през 1497 г. Съдебникът на княз Иван III въвежда във Великото московско княжество есенния Юриев ден &ndash; 26 ноември, като време за преминаване на селяните от един феодал към друг. При това се заплаща данък &bdquo;пожилое&rdquo; за престоя в земите на феодала.<br /> <br /> В края на 16 в. правителството приема редица постановления, които на практика водят до по-здраво закрепостяването на селяните. Съдебникът от 1550 г. на първия руски цар Иван Грозни потвърждава правото на преминаване на селяните само на Юриев ден и увеличава размера на &bdquo;пожилое&rdquo;, което затруднява още повече преминаването. Но през 1581 г. Иван Грозни за първи път се забранява преминаването на селяните дори на Юриев ден.<br /> <br /> Мнозина историци считат, че крепостничеството се установява в края на 16 в. и окончателно е въведено с царски указ на Фьодор І през 1592 или 1593 г. Текстът на указа обаче не е намерен, налице са само косвени доказателства за неговото съществуване.<br /> <br /> През 1597 г. е приет указ за издирване на избягалите селяни. Държавата трябва да осигури издирването и връщането на избягалите селяни на техните собственици.<br /> <br /> Крепостното право като държавна система в Русия окончателно е оформено юридически със &ldquo;Съборното уложение&rdquo; от 1649 г.<br /> <br /> Въвеждането на държавна система на крепостното право води до рязко изостряне на социалните противоречия в страната и създава предпоставки за масови народни размирици. Обстановката в Русия се усложнява. Това е една от причините за настъпването на така нареченото &bdquo;смутно време&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Отмяна на крепостното право</strong><br /> <br /> Близо две столетия след Френската буржоазна революция, с която се поставят установяват на демократичните отношения в Европа, през 1861 г. крепостничеството в Русия е премахнато. Тя последна от европейските държави осъзнава, че то е пречка за политическото и икономическото развитие, че вече се е превърнало в анахронизъм.<br /> <br /> Помешчическото стопанство, основано на труда на крепостните селяни, все повече запада. Това предизвиква безпокойството на правителството, което е принудено да харчи огромни средства за поддръжка на помешчиците.<br /> <br /> Обективно крепостното право е и пречка за индустриалната революция, тъй като затруднява създаването на пазар на свободна работна сила, а оттам и за натрупването на капитали, които да бъдат вложени в производството, повишаването на покупателната способност на населението и развитието на търговията.<br /> <br /> Необходимостта от ликвидирането на крепостното право се обуславя и от факта, че селяните открито протестират срещу него. Като цяло антикрепостните прояви през първата половина на 19 в. са твърде слаби. В условията на полицейско-бюрократична система, създадена при Николай I, те вече не могат да прераснат в широките селски вълнения, разтърсили Русия през 17-18 в. В средата на 19 в. недоволството на селяните от положението им намира израз в различни други форми: отказ да отработват баршчина и да плащат оброк, масови бягства, палежи на именията на помешчиците и др.<br /> <br /> Създадената след Кримската война (1853-1856) и подписания Парижки мирен договор нова външнополитическа ситуация свидетелства, че Русия губи международния си авторитет и влияние в Европа.<br /> <br /> Практическите условия за освобождаването са определени със 17 акта &ndash; &ldquo;Положения&rdquo; за селяните, освободени от крепостната зависимост. Манифестът и положенията обхващат три основни въпроси: за личното освобождаване на селяните; предоставянето на земя (надели) и сделката при откупа.<br /> <br /> Реформата от 1861 г. донася свободата на повече от 30 милиона крепостни селяни, разчиства пътя за развитието на буржоазните отношения, за икономическата модернизация на страната. Но тя не е решение на селския въпрос, тъй като личната свобода на селянина остава ограничена, той плаща поголовен данък, носи военна повинност и може да бъде подлаган на телесни наказания. Парцелите земя, които получават селяните, са твърде малки, като за тях селяните са длъжни да заплатят откупи в полза на дворянството, много по-високи от реалните им цени.<br /> <br /> С отмяната на крепостното право селският въпрос в Русия не се решава, а напротив остава централен и се превръща в най-остър в края на 19 и началото на 20 в.<br /> <br /> Откупните плащания на селяните са премахнати и се увеличава тяхната свобода на придвижване една след социалнополитическите сътресения в Русия през 1905-1907 г. Тогава започва аграрната реформа, която разрушава общините и засилва правото на собственост, което улеснява по-нататъшната капиталистическа еволюция на селското стопанство.<br /> <br /> Болшевиките идват на власт през 1917 г. и се задържат, тъй като още първия ден те издават &bdquo;Декрет за земята&rdquo;, с който я изземват от едрите земевладелци, одържавяват я и я раздават на селяните. Само след 10 г. обаче руските селяни отново загубват земята си след започналата колективизация и окончателното одържавяване на земята.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />