<strong>- Г-н Кеворкян, шест месеца след рестарта на &quot;Всяка неделя&quot; чувствате ли се доволен от завръщането? Тогава казахте, че успехът не ви интересува - усещането за дълг ли ви върна?<br /> </strong>- О, аз мислех, че ще си говорим за днешните маниаци и за техните маниащини, които са доста по-нелепи от ония преди 1989 година - понеже прочетох миналата събота едно интервю с моя приятел и едновремешен чирак Карбовски, който днес вече се изживява като изобретател на телевизията. Тук-там в него той намеква за мен. Смятам, че това би трябвало да е темата на нашето интервю, а не лафове за ланшния сняг. Освен това, не понасям хора, които се препитават от препикаване на миналото, сега пък да ронят сълзи, че вече не сме дори нация от индивидуалности, а от индивиди. Тъкмо Карбовски е автор на великото прозрение за &quot;проваления проект на бащите&quot; - е, хубаво, къде е тогава неговият ебан проект? Нали от 23 години насам той заедно с други като него го гнявят като надрусани и опиянчени цигани? Къде е, бре, този проект? По-рано миналото ви беше виновно, сега пък виновно се оказа онова, което вие самите създадохте през последните две десетилетия, как така?<br /> <br /> Вероятно ще ме попитате, какво точно ме е подразнило. Ето какво. Най-напред, приказките на Карбовски за прословутата ДС. Той толкова е убедителен в болката си, че се притесних за душевното му равновесие - имам и опасението, че се усеща като най-голямата жертва на ДС, макар че тя не съществува от 23 години. Изредил няколко имена, включително и моето - само дето е пропуснал да спомене още две, които дълго му даваха и все още му дават хляб. Ето я храбростта на тия герои - смели &quot;граждани&quot; с мушици като Петко Бочаров, смирени с работодателите си.<br /> <br /> Да знаете едно от мен: видиш ли някой през 2013 година да говори за ДС, значи е човек, който се измъчва от постиженията на по-рано успелите и търси начини да заличи преднината им. Не си мислете за Карбовски - но и той трябва да пали всеки ден по две свещи едновременно, че днес няма истинска ДС, иначе щеше да бере доста ядове. Но не за някакво инакомислие, ами например за съмнителни контакти с бандити - я си спомнете, кой направи пътека до Галеви, само дето не я застла с червен килим. И не е единствен.<br /> <br /> Свещите обаче тия момчета обезателно трябва да ги палят, облечени в тишъртки с образа на Че Гевара, по възможност прани. Говориш срещу комунизма, срещу &quot;проваления проект на бащите&quot; - а пък разнасяш образа на един истински главорез. Това какво е - освен шизофрения, и то пълна?<br /> <br /> Между другото, навремето Милован Джилас беше казал, че има само едно нещо, по-отвратително от комунизма - и това е антикомунизмът.<br /> <br /> Има и други нечисти намеци във въпросното интервю на Карбовски, на които той се опитва да придаде трагична завършеност. Например, напуснал Нова телевизия, защото започнали да се бъркат в работата му. Не знам как би могло да стане това, понеже там нямаше освен него други познавачи на особеностите на свирката, правена от невръстни циганчета.<br /> <br /> И все споменава за месец септември, когато работите му започнали да се объркват - все едно има предвид Девети септември 1944 година, сякаш тази дата му е заседнала в гърлото. А аз се върнах в ефир по една случайност тъкмо през въпросния септември. Тогава в предаването на самия Карбовски му подхвърлих на шега, че е време вече да го спрат - понеже моето убеждение е, че всеки от време на време трябва да го спират, да го отстраняват, да го наказват. Но той явно не ме е разбрал - понеже хора като него никога не са ги спирали, а няма и да ги спрат, няма за какво. Мен са ме спирали след предавания, които са предизвиквали истински сътресения в обществото, и те са се случвали неведнъж. Но за какво да ги спират днешните мушици? При тях изобщо не става дума за спиране - а за пари, за много пари.<br /> <br /> Освен това, как да те спрат, когато навремето, в първото си магазинно предаване по Нова моят любимец Карбовски направи интервю с Бойко. Сега в първото си предаване в ТВ7 направил пък интервю със сестрата на Бойко. Следващия път, като избяга за още повече пари, сигурно ще направи интервю с кучето на Бойко.<br /> <br /> По-нататък Карбовски мрънка, че някой му пречел, като му &quot;вземал&quot; събеседниците. Тия хора изобщо не разбират, че докато е жив Кеворкян, всички събеседници са и негови, той има от 35 години история с тях - а не с мангали минетчии.<br /> <br /> Карбовски имаше на разположение достатъчно време - и може ли сега да изреди един списък от интервюта с истински светли личности, до които се е домогнал и които ще оцелеят във времето. Аз веднага ще подхвърля напосоки поне 100 имена. Хайде, да започва и той.<br /> <br /> Има и още нелепости в интервюто му. Някой му отмъкнал митрополит Кирил - и намекът е, че това съм сторил аз. Обаче това е казано за идиоти, а не за паметливи хора. Кирил не само че не се е явявал при мен, ами във &quot;Всяка неделя&quot; грубо го иронизирах за несръчната му рекламна акция с простия турчин, когото набързо произведоха в православен дякон, представяте ли си го това! Турците правят десетина джамии годишно у нас, а нашите покръстват един нещастник, понеже жена му заченала, докато се молела в българска църква. Това театро отпаднало от предаването на Карбовски - и хоп, пак ДС виновно! А причината е много проста - някой може да се е сетил, че не върви новият български поп, а и самият Кирил да се явяват в едно предаване, което системно унижава българската църква. И тъй, Кирил отказал - обаче в замяна след това Карбовски надълго размахвал досието му от екрана. Артистичните игрички на широките душички. Що за телевизия е това изобщо!<br /> <br /> Искам да кажа, че такива като моя приятел Карбовски мрат по различни конспирацийки, които обаче все трябва да извисят в небесата собствените им персони.<br /> <br /> Сега с две думи да отговоря на въпроса ви: често ли сте виждали през последните 6 месеца интервюта като моите с Райна Кабаиванска, Карерас, Стефан Данаилов и пр. Аз не съм. Тези интервюта със сигурност ще останат в паметта на Времето. И това изобщо не ме изненадва. Моята битка е за качество, а не за тъпи сензации. Не си го меря с никого от 30 години насам, все те си го мерят с мен. Затова веднъж се пошегувах - дано да не се наложи да доказвам, когато се върна на екран, че не съм епигон на епигоните си.<br /> <br /> Питате ме за усещането за дълг - аз не си губя времето с големи думи, трябва просто да браня собствената си история от нахалници, които никога няма да имат история, само някаква проста известност. И затова нито социализмът, нито ДС ще са им виновни - по-скоро Че Гевара, този анархист и продавач на фалшиви революции, които иначе са си най-диви диктатури.<br /> <br /> И още нещо. Интересна е думата &quot;рестарт&quot; (на &quot;Всяка неделя&quot;), която използвате във въпроса си - ами тя никога не е спирала, при толкова много епигони това не е възможно. На нея й ръкопляскат дори когато не е на екран.<br /> <br /> <strong>- Все пак в един часови блок сте с Росен Петров и Карбовски: вълнува ли ви съперничеството с тях и рейтингите, или сте се отказали от идеята за състезанието?<br /> </strong>- Как така да се откажа? Аз ви говоря за Карерас, а вие пак ме питате за рейтинги. Макар вече да е ясно, че и Господ да слезе на Земята, няма как да издържи състезанието с блудниците от всякакво естество и еднодневките, които шестват на екрана. Но това не ме интересува. Аз вече научих миналата неделя например, че новият председател на БАН Стефан Воденичаров е един рядко мъдър и смислен човек, гледам да извадя това на повърхността, другото не ме интересува.<br /> <br /> <strong>- Общо взето, всеки, който започне да се занимава с телевизионна журналистика, ви използва като модел за подражание, или поне се опитва. От кого вие се учихте навремето?<br /> </strong>- От книгите, само там е истината, а и телевизията винаги ще бъде предимно слово - но това не става от книгите, които сам си надраскал. Сегашните герои се събуждат една заран - и се самовъзпроизвеждат в новия Керуак. Бунтарството обаче минава през истинското познание. Другото е болшевизъм - или комунизъм, както ви харесва повече. Не може да не искаш да разговаряш с Левчев, понеже през 2003 година не ти бил интересен, а сетне, когато го откриеш чак на 35-годишна възраст - когато вече си надраскал собствените си книжки - да го приемеш за личния си светец. Така ми се опъваше Карбовски и за други хора, докато се гушеше до лявото ми коляно три години. Тия хора се обръщат като палачинки - днес ругаеш Лили Иванова, понеже е едно от най-афишираните лица на &quot;проваления проект на бащите&quot;. Обаче утре си се заплеснал в другата крайност: всичко наоколо е една септична яма, само Лилито е едно гьолче от розова вода. Но и затова пак ДС е виновна.<br /> <br /> Навремето Божидар Божилов казваше: &quot;Кеворк само чака партията да критикува някого, за да го покани в предаването си.&quot; А пък днес моят Мартин само чака някой бандит да го притиснат, за да му отиде на крака - има известна разлика, нали. Но тя е в негова полза.<br /> <br /> Натъкнах се на едно много важно ново негово признание за Лили: навремето не я харесвал, понеже не я познавал, ругаел я, понеже още не познавал чалгата. Охо, я си представете, какво означава това всъщност - то си е жив комунизъм! Но такава е философията на новите бунтари и тя странно съвпада с разбиранията на комунистическите дървеняци: не съм чел Камю, обаче понеже партията не го харесва, майната му. Това е ключът към поколенческия конфликт, който трябва да съзрете зад нашите две интервюта.<br /> <br /> <strong>- Карбовски определи отношението ви към него като шизофренично - твърди, че се държите или бащински, или менторски - &quot;като дюкянджия, който гони децата, които му крадат от сергията&quot;. Вашият коментар за това?<br /> </strong>- Аз с големи лафове не си служа. Никога не съм искал някой да става мой ученик, в нашия занаят това е невъзможно. Самият аз се уча цял живот и ще си отида ненаучен и неначел се. Обаче крадливите деца, които шарят край сергиите, ги побийват, факт.<br /> <br /> <strong>- Какво още трябва да научат учениците ви?<br /> </strong>- Колегите, колегите! Ами например, че онзи път, по който са се запътили, други отдавна са го пропътували. Всички пишем една и съща книга, всеки я допълва по своя си начин. Затова вземи позволение от ебаното си, измислено ДС - и прочети написаното досега.<br /> <br /> <strong>- Коя цензура е по-страшна - тази на социализма или корпоративната?<br /> </strong>- Питайте Карбовски за корпоративната. Мен са ме спирали достатъчно пъти, за да знам, че нашият занаят живее именно заради тези моменти - тогава става ясно, че ти си свършил някаква работа. Спирали са ме и през 1984-а, и през 88-а, окончателно и през 89-а, пет месеца преди промяната - не е известен друг такъв случай. Сетне това пак се случи и през 1999-а, още по-късно и през 2005-а. И къде са сега всичките тези тиквеници, които го правеха? Но и тези спирания бяха ценни уроци, не е нужно обаче да хленчиш.<br /> <br /> <strong>- Какво казвате на тези, които отказват да ви гледат и четат заради обявеното ви досие в Държавна сигурност?<br /> </strong>- И вие, изглежда, сте от школата на Карбовски, където се изживяват като късни борци с тоталитаризма. Станахте двама - ох, колко се радвам за вас.<br /> <br /> Нека обаче да проверим социологията ви. Отивате примерно в сайта на &quot;Труд&quot;, намирате рубриката &quot;Кеворк&quot; и виждате, колко души са правили обратното. 90 хиляди и 418, 85 хиляди и 203, 84 хиляди и 742, 70 хиляди и 344, 85 хиляди и 421, 73 хиляди и 723 - това са читателите на последните ми дописки. Колко още автори у нас могат да се похвалят с толкова могъщ читателски интерес?<br /> <br /> Или влизате в сайта на &quot;Стандарт&quot;, сега, в този момент - 14 часа на 15 февруари. Последната дописка на Карбовски стои вече пети ден на първата страница и има 5004 читатели. Моята стоя там само половин ден, а има 6030 читатели. Ехей. Хубав въпрос сте ми задали.<br /> <br /> Омръзнали са ми хората, които все мрънкат за ДС - и без изключение го правят келеши, които изобщо нямат представа за онези времена. А питате ли ме мен, какво ми е да живея вече над 20 години с тия нещастници - хленчещи всъщност по неосъществените си амбиции.<br /> <br /> Нямам спор с подобни хора. Бих им обърнал внимание на тия мародери на историята само при следните обстоятелства:<br /> <br /> Ако са направили нещо, което истински да е отрезвило обществото в ония мракобесни години - както стори това интервюто ми с Амосов, и не само то; <br /> <br /> Ако комунистическият орган &quot;Работническо дело&quot; е написал за тях, че &quot;окончателно са нагазили в блатото на антикомунизма&quot;;<br /> <br /> Ако са направили нещо като поредицата ми за лагерите край Ловеч, която хвана по бели гащи комунистите в навечерието на първите свободни избори;<br /> <br /> Ако срещу тях е излязло специално заявление на комунистическото правителство или декларация на ръководството на БСП;<br /> <br /> Ако след всичко това хората спонтанно и по един безпрецедентен начин са те защитили, както защитиха мен - с над 485 хиляди подписа във &quot;Вот на доверие&quot;, а всъщност - в първия истински зрителски референдум.<br /> <br /> Другото е без значение - както подмятанията на комплексарите, така и въпрос като този, който ми задавате. Смешното е, че хората, които все искат да събарят паметници, трябва сами да направят собствените си - никой друг няма да се сети за това. Газени лампи искат да играят ролята на морски фарове. Трудна работа. Но нека опитат.<br /> <br /> Преди малко изредих някои факти - но не за да се хваля, а за да дам простор на въображението на новите герои. Ще се радвам, ако някой ден съберат книга със спомени за Карбовски, каквато има за &quot;Всяка неделя&quot;. Искам и той да издаде собствени книги, събрали думите на смислени и важни за всички ни хора, освен лакардиите на любимия му &quot;ъндърграунд&quot;.<br /> <br /> <strong>- Говорите често за историята и за смисъла от помненето й. Има едно иронично мото, което звучи така: &quot;ХХI век - когато забравянето на историята е по-важно от правенето й.&quot; Докъде би довела тази забрава?<br /> </strong>- От 2006 година досега съм написал близо 500 дописки - и това винаги е била основната ми тема. Не искам да говоря за това - правете го вие, дето все искате да я забравите и все не успявате.<br /> <br /> <strong>- С кой човек от историята, ако бе възможно, бихте искали да говорите? И какво ще го питате?<br /> </strong>- За телевизията всичко е интересно. Но ако се заплесваш по мижитурките и измета, лесно ще загубиш истинските ориентири.<br /> <br /> <strong>- Кога ще свърши преходът?<br /> </strong>- Това е въпрос за познавач на &quot;провалените&quot; проекти като Карбовски. Но според мен ще свърши, когато негодниците успеят да заличат окончателно спомена за миналото и напишат новата история, в която да се разположат като пет лева на цяло в бедняшка кесия. Никога няма да стане това. Трябва обаче да се направи един паметник на мишкуващия хитрец, на който все миналото нещо му е виновно.<br /> <br /> <strong>- Прогнозата ви за предстоящите избори?<br /> </strong>- Не се занимавам с глупости.<br /> <br /> <strong>- Британците се уплашиха от българи на Острова - ще има ли помирение между европейци и балканци, или сблъсъкът на цивилизациите остава неизбежен?<br /> </strong>- Дори един британец да види истината за българския живот - както е представена от вашия Карбовски - никога няма да вдигнат ембаргото над българското.<br /> <br /> - Как гледате на собственото си митологизиране - примерно като ви прикачат към името &quot;легендата&quot;, &quot;класика&quot; и т.н.<br /> - Виждам го като окончателната победа на ония, които от 23 години все побеждават миналото.<br /> <br /> <strong>Павел ИВАНОВ, в. <a href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-02-16&amp;article=441337" target="_blank">&quot;Стандарт&quot;</a></strong>