Оттеглянето на папа Бенедикт ХVI е качествено нов епизод в борбата с една от слабостите, както на католическата, така и на православната църква – геронтокрацията. Това заяви историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
<span style="font-size: 12px;">Според професор Димитров, католическите и православните църкви са приели, че митрополитите и патриарсите, рмският папа също е патриарх като официална титла, са до живот. Но, за съжаление, човешкият живот е така уреден, че физиологически, при всички случаи след 70-ата-75-ата годишнина, физическите и умствените сили на човек отслабват и той не може да изпълнява тежките задължения на патриарха или на митрополита. И затова църквите се чудят как поне да ограничат този тежък момент в живота на всеки човек и последствията, които в случая има за църквите.</span><br /> <br /> Историкът припомни, че в резултат на болести, в последните години на живота си пойният папа Йоан Павел Втори беше жив труп, включително и при посещението си в София. &quot;Той не можеше да взема каквото и да е участие в живота на църквата. Убедихме се и с нашия патриарх Максим. Той доживя до една преклонна възраст и всички сме благодарни за това, което направи за опазване на единството на българската църква. Но знаехме, че поради липса на възможности, чисто физически възможности, за пълноценни действия, църквата замръзна на определено равнище и дълбоко изостана от повелите на живота и на вярващите&quot;, каза Божидар Димитров. /БЛИЦ&nbsp;